Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Ара Маликян: Моите герои са Паганини, Яша Хайфец и Майлс Дейвис

Много пъти съм намирал вдъхновение във вашата фолклорна музика, казва пред „Площад Славейков“ големият цигулар

„Голямата ми мечта беше да свиря на цигулка. В момента живея в тази своя мечта“, казва Ара Маликян. Снимки: BG Sound Stage - Ара Маликян: Моите герои са Паганини, Яша Хайфец и Майлс Дейвис

„Голямата ми мечта беше да свиря на цигулка. В момента живея в тази своя мечта“, казва Ара Маликян. Снимки: BG Sound Stage

Въпреки безпаричието и безразличието на властта у нас, 2017-а настъпи под звуците на изключителни солисти. Първите два месеца на годината ни срещнаха с едни от най-добрите музиканти на нашето време – виолончелиста Миша Майски и цигуларя Гил Шахам, а сега очакваме и Ара Маликян. Ливанецът, концертмайстор на Кралския симфоничен оркестър в Мадрид, пристига за концерт в зала 1 на НДК. Ара и неговата група излизат пред българската публика на 28 февруари. 

У нас музикантът ще изпълни пиеси от новия си албум „Невероятната история на една цигулка”, чиято премиера бе на 28 декември в Мадрид. Всички парчета в албума са част от сюжет с герои Маликян и неговата цигулка. Двамата заедно откриват Паганини и през годините пътешестват през музикалните жанрове – от класиката до рока и попмузиката.

Освен по големите концертни сцени, Ара Маликян свири и благотворително, извън блясъка и суетата на елитарното общество. През месец юни тази година той обиколи с цигулката си бежански лагери в Ливан, по думите му: защото храната не е достатъчна за бегълците от Сирия, нужно ми е и обещание за бъдеще.

– На 15 г. сте вече студент в Хохшуле за музика и театър „Хановер“ в Берлин, след това в „Гилдхол скул“ в Лондон, междувременно ходите на уроци при не един професор – оставало ли ви е някога време да бъдете просто дете?

– Отдаването на цигулката и музиката изисква жертви. Като дете трябваше да свиря по 10 часа на ден и на моменти ми беше наистина тежко. И на мен ми се е искало да играя футбол навън с приятелите… Но сега не съжалявам, щастлив съм от това, което правя. Единственото, което мога, е да свиря на цигулка!

– Едни и същи ли са идолите ви в музиката от детските ви години и днес?

– Понякога героите се променят, а някои от тях остават завинаги. За мен номер едно винаги ще бъде Николо Паганини. Обичам Паганини и Яша Хейфец. От изпълнителите извън класиката бих посочил Майлс Дейвис. Но ме вълнуват и другите сфери на изкуството. Възхищавам се от много актьори, танцьори… така че след толкова много години днес съзнанието ми е отворено към всякакъв тип изкуство.

– Имате ли все още мечта в музиката, която не сте сбъднали?

– Голямата ми мечта беше да свиря на цигулка. В момента живея в тази своя мечта.

– Репертоарът ви е твърде разнопосочен – изгубвате ли се понякога сред интересите си? И публиката винаги ли успява да ви „намери“?

– Музиката е голяма, фантастична и прекрасна, предлага толкова много избори… Понякога ми е наистина трудно да избера произведенията, които искам да изпълня. Затова подбирам само неща, които наистина много обичам. Преди 15 години, например, бях задължен да изпълнявам композиции, които невинаги ми харесваха. Сега съм щастлив! Свиря само това, което истински ме докосва.

– В музиката ви се преплитат фолклорни елементи от Близкия Изток до Южна Америка – попадали ли сте някога на български фолклор?

– Познавам добре вашият фолклор. Изпитвам голям респект към такъв тип творчество. Познавам много ваши музиканти и много различен вид българска музика… Трябва да ви призная, че дори и да не съм идвал в страната ви, много пъти съм намирал своето вдъхновение точно в българската музика.

– По-свободни ли се чувстват според вас самоуките музиканти (които често не знаят нотите) от тези с академично образование?

– Абсолютно! Непрекъснато се срещам със самоуки таланти и научавам много от тях. Класическите музиканти превъзхождат с техническите си умения и школовка, но свободата, която притежават фолклорните изпълнители, е огромна. Можем да вземем много от тях. За мен е истинско удоволствие да свиря редом до такива хора.

„Музиката е голяма, фантастична и прекрасна, предлага толкова много избори… Понякога ми е наистина трудно да избера произведенията, които искам да изпълня“, споделя Маликян.

– Всеки музикант на вашето ниво е обречен да прекара живота си като мигрант в името на културата. Колко често се връщате в родината си?

– Опитвам се да посещавам Ливан на всеки 4-5 години, независимо дали ще е частна визита, или заради концерт. По-голямата част от семейството ми вече не живее там – останаха ми само две лели, но се старая да ги посещавам колкото се може по-често. Много се вълнувам, когато съм в Бейрут и изобщо в Ливан… Така че гледам да отскачам дотам.

– Ливан е една от потърпевшите страни от войната в Сирия. Страхуват ли се вашите лели от огромния брой бежанци?

– Разбира се! Всеки нормален човек се тревожи за огромната бежанска вълна, на която сме свидетели в последно време. Ако не се лъжа, към този момент има около 65 млн. бежанци по света. Това са хора, прогонени от страната и дома си. По един или друг начин това са преследвани хора, които се нуждаят от помощ и грижа. Всеки уважаващ себе си и другите човек, би следвало да мисли по същия начин.

– Редно ли е големите артисти да се произнасят по политически и обществени проблеми, или трябва да си гледат единствено шоубизнеса?

– Всеки артист може да допринесе със своята популярност за подпомагането на която и да е било хуманитарна кауза. Ние можем да помагаме на хората, да ги информираме и да насочваме вниманието им към даден проблем, но не мисля, че хората на изкуството трябва да се занимават с политика.

– Какво ви тревожи най-много в съвременния свят?

– Най-голямото ми притеснение е липсата на взаимно уважение между хората, на респект към различната вяра, различната перспектива и мислене. Ако се уважаваме повече, ще живеем по-добре.

Билетите за концерта на Ара Маликян в България се предлагат онлайн и на касите на НДК на цени от 40 до 100 лв. Домакини на събитието са BG Sound Stage.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах