Ара Маликян: Ревнувам публиката, която избира попа

Той умее да привлича вниманието на публиката с две свои качества – виртуозното владеене на инструмента и огромния обхват на репертоара, който включва почти всички по-важни цигулкови произведения, плюс пиеси от съвременни композитори и от други жанрове. Неговите концерти представляват мащабни спектакли с добре подредени музикални контрасти, емоционални кулминации – както се убедихме, при първото му гостуване у нас през март миналата година. Ара Маликян, роденият в Ливан испански музикант от арменски произход, ще свири отново в зала 1 на НДК. Концертът му сега, на 1 ноември, е част от турнето, наречено „Невероятното пътешествие на една цигулка“.

Дни преди своя гастрол в София, Ара Маликян отговори на въпроси, изпратени му от „Площад Славейков“.

– Какво си спомняте от предишния ви концерт в София преди година и половива?

– Имам чудесни спомени от София – от града, от хората и от публиката, която ни посрещна с много любов. Връщам се с голямо удоволствие, за да науча повече за Вашата чудесна страна, нейната история и култура и прекрасната Ви народна музика…

– Като дете баща Ви Ви е карал да свирите по 10 часа на ден и Вие не сте били много щастлив… Готов ли сте сега да искате от вашия син също да прекарва часове в упражнения?

– Тогава бях доста нещастен, защото исках да съм навън и да си играя с приятелите, а баща ми настояваше да свиря с часове. Но сега съм му много благодарен, защото всичко, което имам днес в живота си, е благодарение на цигулката. Аз обаче не съм в състояние да постъпвам с моя син така, както баща ми с мен. Как да го задължа да свири с часове, когато не мога дори да го накарам да вземе цигулката? Ако реши да го направи, ще бъда много щастлив. Но и ако не иска да става музикант, аз пак ще бъда много щастлив. Нека прави това, което иска – да играе, да се смее, да се забавлява – нали затова е дете.

– Казвал сте, че „Паганини е първата рокзвезда в историята на музиката“. Защо съвременната симфонична музика изгуби способността си да вдъхновява публиката и днес нейните „рокзвезди“ са по-малко от звездите в рок и попмузиката?

– Вярно е, че аз приемам Паганини за първата рокзвезда в музикалната история. Въпросът е хубав, защото аз не смятам, че причините за загубата на популярност са чисто музикални. Истината е, че класическата музика не се развива през последните 100 години и ние имаме нужда от известни промени, за да привлечем повече младежка публика. Мисля, че това вече се случва, забелязвам все повече млади хора на класическите концерти.

– Като класически музикант завиждате ли за много по-голямата аудитория, пред която се представят попмузикантите?

– Разбира се, има ревност – те пълнят огромни зали и стадиони, десетски хиляди отиват да ги слушат, а класиката е далеч по-малко атрактивна, въпреки че заслужава повече – и напоследък нашата публика се увеличава.

– Наскоро стана ясно, че концертмайсторът на Бостънската филхармония взима по-ниска заплата от повечето си колеги – защото е жена. Виенската филхармония преди броени месеци за първи път в историята си назначи жена за диригент. Работили сте с много оркестри – смятате ли, че в света на класиката дискриминацията продължава да е проблем?

– Да, разбира се. Живеем в свят, в който дискриминацията на сексисти и расисти е реалност. Всички трябва да се борим за равни права и възможности за мъже, жени и хора от всякакви раси и религии. Това е много важна битка за човечеството.

– Какво бихте предпочели да вземете със себе си на необитаем остров, ако трябва да избирате между музикален плейър с много любими записи и цигулка?

– Преди всичко се надявам да не се налага да оставам на необитаем остров, но ако се случи, разбира се, бих предпочел да взема цигулката си, отколкото плейър с много записи. За мен е много по-вдъхновяващо да свиря, отколкото да слушам. Когато свиря, съм най-щастлив.

– Кои са любимите Ви съвременни цигулари?

– Мисля, че в момента има доста страхотни цигулари, включително и някои млади. Но моите лични предпочитания са към по-старата школа и към музиканти като Хайфец, Крайслер, Милщайн… Но има и много млади.

– Каква друга музика (освен класиката) слушате и как тя влияе върху работата Ви?

– Освен класическата, харесвам и слушам най-различна музика. Разбира се, обичам рокендрол, поп, допада ми уърлд музиката, фламенкото, циганска музика и естетвено джаза. Отворен съм за всякакъв вид музика.

– Как виждате бъдещето на цигулката?

– Сигурен съм, че цигулката има голямо бъдеще. Тя съществува от векове, среща се във всички жанрове, култури, краища на света. Цигулката е голям инструмент, който без съмнение ще има голямо бъдеще.

– Бихте ли разкрили какво ще изпълните на 1 ноември в София?

– Ще разкажа музикалната история на моята цигулка, ще свиря мои композиции, също и на Бах, Моцарт и Паганини – неща от последния ми албум. Но също и някои композиции на „Рейдиохед“, „Лед Цепелин“… Ще бъде концерт с музика от различни стилове, култури и векове.

Вижте още: ЕДИН СКОК ОТ БАХ ДО РОКА