СЕРГЕЙ БАБАЯН за първи път в България

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Арести за статуси във Фейсбук?

Снимка: Емил Георгиев - Арести за статуси във Фейсбук?

Снимка: Емил Георгиев

От вчера различни медии препубликуват новината, че българският гражданин Васил Коцев е задържан от ГДБОП заради заплашителни постинги срещу министър-председателя Борисов. Вярно ли е това? И какво следва, ако е вярно… или ако не е?

Първите материали по темата от 15 август заизлизаха в новинарски уебсайтове със съмнителна репутация, така че читателят не можеше да се ориентира дали съобщението е вярно. Част от проблема с редовните лоши новини у нас е, че невинаги се знае дали става дума за истина или за пропаганда. Отделен повод за тревога е, че дори когато новините са верни, обществото вече е с притъпена чувствителност и просто не реагира.

Днес тази история се споделя от все по-сериозни медии и с все повече детайли, но все още позоваващи се само на думите на г-н Коцев (детайли, стигащи дори до леко комичното, бих казал стокхолмско по дух изказване на самия потърпевш, че арестувалите го полицаи са били „коректни” и „любезни”. Да, чудесно е да те арестуват без крясъци, насочени оръжия и ритници – мога да го потвърдя от личен опит), но пък още по-хубаво е изобщо да не те арестуват.

Шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов е отказал коментар по въпроса дали има привикван в дирекцията заради постинг в социалните мрежи човек и пренасочва журналистите към пресцентъра, така че можем да приемем новината за вярна.

Е, какво да мислим по въпроса? Авторитарно действие? Поредна стъпка към диктатура? Пропукване на бездруго фасадната демокрация? Нарушаване на гражданските права? Полицейски произвол? Край на свободата на слово? Или става дума за съвсем редна, нормална, законосъобразна мярка на правоохранителните органи, защото все пак никой не бива да заплашва никого с насилие в публичното пространство – още повече пък висш държавен служител, какъвто се явява министър-председателят? Юристите със сигурност ще се разровят в текстовете на закона и ще спорят от чисто легалистка гледна точка. Мога само да споделя личното си схващане по темата.

Действително, никой не би трябвало да заплашва никого с насилие. И да, по принцип държавните служители би трябвало да са добре защитени от потенциално опасните хрумвания на случайни лица. Заплахите са реч на омразата, без дори да навлизам в темата за доброто възпитание. Само че това е идеален случай.

Но реалността у нас съвсем не е идеална. А ако министър-председателят и правоохранителните органи нарушават систематично Конституцията и законите на страната, така че са ги лишили от съдържание? Ако няма легално действие или сигнал, които да въздействат на такъв тип власти, не е ли логично все повече граждани да говорят афектирано против управлението? Дори намирам това за полезно. То е знак, че нещо не е наред в България – и че отговорност за това носят самите власти, като се почне от правителствения ни шеф. Напълно разбирам всеки, който говори крайно срещу висшите служители на заболялата ни Република. Провокирани, институциите бързо се сещат да приложат каквото е останало от закона. Той съществува, само когато е в тяхна изгода.

Трябва ли да се боим от репресии? Отговорът е „не”. Твърде вероятно е властите действително да правят онова, в което ги обвиняват медиите, но във всеки един отделен случай новината трябва да се проверява. В конкретния казус отказът от коментар, тоест отказът от недвусмислено отрицание от страна на шефа на ГДБОП е достатъчно красноречив.

Но в други случаи може да се окаже, че новината е фалшива.

Това е много по-опасно дори от произвол на властите. Трудността да се ориентираме, трудността да разберем дали новината е истинска – тук е най-големият риск за обществото ни. Светът на пропагандата не познава срама, а ролята на медиите в такива случаи трябва да бъде установяване на обективните факти… само че често води до замъгляването им. У нас действат прекалено много деморализиращи, цинични медии-бухалки. Затова проверката наистина придобива ключово значение.

Дали се притеснявам за себе си? Имам навика да говоря крайно остро срещу българските власти и да давам свободен израз на убеждението си, че те най-често са открито престъпни (подчертавам – това е мое частно схващане). Въпреки това не изпитвам притеснения. Препоръката ми към всеки, който желае да говори свободно, е да бъде максимално публичен. Нека приятелите ви знаят къде сте. Нека опонентите ви четат вашите мнения. Нека при всеки контакт с властоохранителните органи имате под ръка включен телефон с интернет, камера, таблет или друго подобно устройство. Дори да ви накарат да го изключите, ще сте успели поне да съобщите какво, кога и къде се случва с вас. Това е вид самозащита.

Отделна тема е, че не всеки критикува властите от високи, принципни съображения. В България има престъпници с разностранни интереси. Някои от тях просто още не са успели да се споразумеят с управляващите кръгове и имат користни причини да изразяват остро недоволство. Не всяка реакция срещу властите е такава, на която трябва да се симпатизира. Проверката на новината включва и това кой (и защо) е бил задържан.

В днешна България (както и в задочната НРБ на Георги Марков) не можем да си позволим лекомислие. Да си гражданин и информиран човек става все по-необходимо и все по-трудно. Наивността се наказва. Незаинтересоваността е заравяне на главата в пясъка. Стойте онлайн. Четете и сравнявайте. Бъдете нащрек. Мислете. Все още това не е забранено.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90