Археолози откриха гробище за домашни любимци на 2 хил. години

Древните египтяни са обичали домашните си любимци точно толкова колкото днешните хора обичат своите, става ясно от археологическо проучване на едно от най-старите гробища за домашни любимци, откривани от учените досега. Разкопките, проведени в римския пристанищен град Береникe (днешен Египет), разкриват останките на близо 600 многоуважавани животни, погребани в самостоятелни гробове.

Телата им са били покрити от собствениците им със специални керамични съдове, служещи за миниатюрни саркофази. Някои от любимците са положени с украшения, включително каишки с мъниста или такива, изработени от бронз. Гробището е датирано от преди 2 хил. години (ок. I или II в. сл. Хр. ) и в него са положени любимци, починали от старост или хронични заболявания. Някои от тях са се нуждаели от специални грижи от стопаните си.

„Никога не съм срещал подобно гробище – коментира Майкъл Маккинън, зооархеолог от Университета в Уинипег, пред списание „Science“. – Идеята за домашните любимци като членове на семейството е трудно да се визуализира в антични времена, но в този случай мисля, че е вярна.“

Останки на куче (най-горе), котка (вляво) и маймуна, открити при разкопки в Беренике. Снимки: Пьотр Осипински

Гробището е открито още през 2011 г. от зооархеолога Марта Осипинска и групата ѝ с експерти от Полската академия на науките. В наши дни мястото било превърнато в извънградско бунище, разказва тя, цитирана от „Арт Нюзпейпър“. Намеренията ѝ да изследва гробището били посрещнати със скептицизъм и недоверие от „някои много опитни археолози“ с аргумента, че за древните хора животните обикновено изпълнявали някаква цел – използвани са в ежедневната работа или за ритуални практики.

Но изучавайки останките Осипинска разбира, че кучетата, котките и маймуните, положени в Беренике, са били добре обгрижвани.

„Имаме животни, които са били с ограничена мобилност – разказва тя. – Подобни животни е трябвало да бъдат хранени на ръка, за да оцелеят, понякога дори със специални храни, защото някои са били почти без зъби.“

Много от любимците в гробището са увити в текстил и не са мумифицирани, каквато е практиката при животни, участвали в ритуални практики. Котките най-често са открити заедно с каишките си или със специални накити около врата им, инкрустирани със стъклени мъниста и черупки. По-голямата част от кучетата, открити на мястото, са живели до дълбока старост, след като са загубили зъбите си или са имали проблеми със ставите.

Според учените, работили по обекта, всички погребани в Беренике животни, са имали „близка връзка“ със собствениците си и са можели да разчитат на специална грижа от тях. Твърдението им е подкрепено от надписи, намерени при различни разкопки в града. На едно парче глина например се чете:

„Херений до най-скъпия му Саторнилий, поздрави. Колкото до котките, Орсей се грижи за тях, както ти написах вече по друг повод“.