Арт иконите на Ню Йорк

Ню Йорк винаги е бил рай за хората на изкуството. Дали привлечени от процъфтяващата творческа култура на града и величествената му красота, или от безкрайната енергия, те винаги са пристигали на тълпи. Вдъхновени от градския ритъм, движението и хората, и до днес художниците се вливат в потока на града, за да създават произведения с несравнима красота.

Някои от най-големите творчески умове в историята на човечеството са пътували по тези улици, наред с обикновените нюйоркчани – пеша, с автобус или с автомобил, пише нюйоркското издание на списание „Тайм аут“ и представя своята класация на десетте най-значими художници на Голямата ябълка.

Жан-Мишел Баския

Малцина артисти носят толкова много от Ню Йорк в душата си, колкото Баския. Роден в Бруклин, той започва да се изявява като художник на графити в Манхатън; в началото на 80-те вече е навлязъл в музиката, живописта, смесените техники и работи по теми като афроамериканското наследство и уличната култура.

Изкуството му рязко става много популярно, когато е на 24, продава работите си на музеи и частни колекции за десетки хиляди долари. За съжаление, този рай го води право в ада на дрогата; умира от свръхдоза хероин през 1988 г. – едва на 27.

Анди Уорхол 

Уорхол е роден и израснал в Питсбърг, но възходът му в света на изкуството започва, след като се премества в Ню Йорк през 1949 г. В началото се занимава с реклама, през 50-те започва да излага свои творби в галерии, като подпомага популяризацията на стила попарт в САЩ.

Най-характерни за творчеството му обаче се оказват 60-те години. Тогава той и произведенията му влизат във фокуса на контракултурата на епохата; картини и експериментални филми, които създава в прочутото си студио The Workshop, както и работата с групата „Велвет Ъндърграунд“. Остава неизменно важна част от нюйоркската арт сцена до смъртта си през 1987 г.

Джаксън Полък

Полък е роден в Уайоминг и прекарва по-голямата част от творческия си живот в Хемптънс, но развива знаковата си техника на рисуване с течни бои по време на престоя си в Ню Йорк. Неговият уникален творчески стил на работа използва крайно нетрадиционен метод – чрез капки или пръски боя върху платно, лежащо на пода.

След смъртта му през 1956 г., творчеството му продължава да бъде идентифицирано с Ню Йорк – Музеят на модерното изкуство го представа с ретроспективни изложби през 1956, 1967 и 1998, а няколко от картините му са в постоянната експозиция на института.

Марк Шагал

Роден в Русия, Шагал прекарва повечето от ранните си творчески години във Франция, но с нахлуването на нацистите, твърде откритият еврейски художник бяга в Съединените щати. В чуждата му страна Шагал намира убежище в Ню Йорк – сред много други артисти, спасили се от преследвания в Европа.

Завръща се във Франция през 1948 г., където остава до смъртта си, след като е оказал огромно влияние върху нюйоркската арт сцена — с поредица картини, декорации и костюми за Нюйоркския балетен театър.

Рой Лихтенщайн 

Роден и отраснал в Манхатън, Лихтенщайн е част от попарт вълнàта през 50-те и 60-те. На пръв поглед работите му изглеждат вторични, но различните мащаби и използваната техника им придават мощ и художествени качества.

Творбите му могат да бъдат видени в Музея на модерното изкуство, но както е прието за един истински нюйоркчанин по рождение, той дарява на града част от изкуството си, на което да се наслаждават всички – създава 16-метровия стенопис за станцията на метрото на Таймс Скуеър и 42-ра улица.

Марсел Дюшан

Кацнал на нюйаркската арт сцена с гръм и трясък, благодарение на прочутата си творба от 1912 г. „Гола жена, слизащи по стълба No.2“, Дюшан бързо намира дом в процъфтяващата дада-сцена. Той помага в основаването на Дружеството на независимите художници – организация, посветила се на напредъка на авангардното изкуство, а докато е в Ню Йорк, работи и по вдъхновения си от футуризма шедьовър „Булката, съблечена от нейните ергени, даже“, познат и като „Голямото стъкло“.

Кийт Харинг

Както и Жан-Мишел Баския, Харинг идва от уличния свят на графити художниците в края на 70-те и началото на 80-те и успява да привлече вниманието на нюйоркски арт звезди като Анди Уорхол. Но докато изкуството на Баския е фокусирано главно върху суровите реалности на афро-американския опит, най-често откритото гей творчество на Харинг е посветено на сексуалността. В следващите години страхът от СПИН ще стане основна тема в неговата работа – и трагично вярна за самия него; болестта го убива през 1990 г.

Едуард Хопър

Кариерата на родения в северната част на щата Ню Йорк Едуард Хопър до голяма степен върви в обратна посока на повечето големи артисти. Далеч от постигането на бърз, сензационен успех, той се бори да открие творческия си път няколко десетилетия.

Успехът идва само няколко години, след като се нанася в Гринич Вилидж. Той продължава да рисува иконичните си картини и през по-късните си години, докато умира в ателието си на 84. Но наследството му остава силно; музеят на американското изкуство „Уитни“ има повече от 3 000 негови творби в постоянната си колекция, завещани от съпругата на Хопър.

Синди Шерман

Въпреки че кариерата ѝ започва преди десетилетия, изследваните през обектива на Синди Шърман теми като феминизма и идентичността, я превръщат в идеалния идол на селфи поколението. Тя е родена и израснала в Ню Джърси, но фотосериите от 1977–1980 г. „Кадри от филми“ са снимани основно в Ню Йорк.

И точно те ѝ носят известност с проучванията и борбата срещу холивудските архетипи; оттогава е работила по най-разнообразни теми, вариращи от приказките, през модата, до порнографията. Едновременно модел и фотограф, който работи без асистенти, пред камерата Шерман използва често костюми, реквизит и грим, за да създаде образи, които вдъхновяват, тревожат и поразяват.

Елизабет Мъри

Като част от групата художници, вдъхнали нов живот на модернистичния абстракционизъм в края на ХХ век, ярките, весели картини на Елизабет Мъри разглеждат традиционни области, като човешките взаимоотношения и живота в модерния дом – но по съвсем нетрадиционен начин. Нейните често необичайно оформени платна са покрити с толкова дебел слой боя, че стават триизмерни.

Изборът ѝ да пренебрегне традиционните ограничения и жанрове в живописта ѝ помага да изпъкне сред съвременниците си. В резултат тя е една от много малкото жени с ретроспективна изложба в Музея на модерното изкуство, година преди смъртта ѝ през 2007 г.