Артър Конан Дойл индуктивно, Шерлок Холмс дедуктивно

Четири повести и 56 разказа – това са творбите, обитавани от най-известния детектив на света, Шерлок Холмс.

През 2024 г. се навършиха 165 години от рождението на Артър Конан Дойл – писателят, който превърна криминалните четива в литература и създаде безсмъртен герой. Безсмъртен дори буквално – Холмс не умира, дори след като Дойл го „убива“ през 1893 г. в разказа „Последния случай на Шерлок Холмс“. Седем години Конан Дойл е засипван от възмутени читателски писма, в които се настоява Холмс да бъде възкресен и не издържа – през 1901 г. детективът възкръсва в „Баскервилското куче“ и се връща в още десетки разкази чак до 1927 г. Говори се, че Дойл се решава да се върне към криминалните разкази по лична молба на краля на Великобритания.

По случай годишнината от рождението на Артър Конан Дойл издателство „Лист“ събра 18 разказа и новели в книгата „Шерлок Холмс и кървавият диамант“, в които детективът от улица „Бейкър“ разплита убийства и мистерии заедно с помощника си д-р Уотсън. Всички произведения са в превод на Милена Попова, а корицата е на художника Емил Марков. Включени са разкази както от първия, така и от втория период на Холмс.

А читателите им могат да се изненадат, като открият следи от митовете, обгърнали детектива, натрупани от активното му включване в множество филми, книги и други творби вече век след края на оригиналната поредица. Разпознаваме Холмс без съмнение първо по характерния кариран каскет, но той не е споменат в нито едно описание, направено от Конан Дойл. Идеята е на илюстратора на първите издания на поредицата Сидни Паджет. И фразата „Елементарно, Уотсън!“ не присъства в литературната основа – тя е забавен цитат от творба на Удхаус, която впоследствие влиза във филмовите екранизации и се утвърждава в съзнанието на читателите, напразно търсещи я в разказите на Дойл.

Всъщност приключенията на Холмс са най-екранизираното литературно произведение в историята на човечеството. От 1900 г., когато излиза първият едноминутен филм за Холмс, дело на студиото на Томас Едисън, до днес има над 220 официални екранизации на повестите и разказите за детектива. В неговата роля са влизали Кристофър Лий, Роджър Мур, Майкъл Кейн, дори самият Орсън Уелс.

Улица „Бейкър Стрийт“ 221 не е съществувала, когато Конан Дойл пише творбите си. Свършвала е до номер 100, по-късно е построен дом с този номер и днес в него е Музеят на Холмс.

Навлизането на изключително интелигентния детектив в реалността става и по други начини – през 2002 г. Шерлок Холмс е официално приет за член на Кралското общество на химиците – чест, с която не е удостояван нито един друг измислен персонаж.

Един от „недостатъците“ на детектива е увлечението му по кокаина и морфина. От днешна гледна точка това е петно в репутацията му, но е добре да се знае, че кокаинът, морфинът и опиумът са били напълно легални в Англия по времето на Конан Дойл. Това не пречи на Бърнард Шоу да нарече детектива „наркоман, който няма нито една положителна страна в характера си“.

Шерлок Холмс става пример за всички криминалисти по света. В началото на миналия век произведенията му са били включени като част от задължителния изпит за полицията в Египет например, а дедуктивният метод е навлязъл като средство за разследване едва след като Конан Дойл създава героя си. От друга страна, писателят създава разказите си, като използва индуктивен метод – първо измисля разкриването, а после около него оформя престъплението.

Холмс предпочита да разследва, като използва мозъка си; във всички произведения за него и той, и доктор Уотсън, военният лекар, използват огнестрелно оръжие само седем пъти. Детективът никога не е снимал местопрестъпленията, макар по това време това да било стандартна практика в лондонската полиция. Все пак притежавал телефон още от 1888 г. – само десет години след изобретяването му.

Конан Дойл не вярвал, че „незначителните“ според него криминални истории ще го превърнат в един от най-четените автори на всички времена. Мислел, че ще остане в паметта с историческите си романи. Но, както всички знаем, той направил нещо изключително – създал образа на интелигентния детектив, поставил началото на цяло течение в литературата.