Артист, отвъд границите на въображението ни

Той е артист с широка палитра от таланти, с уникален за България експресионизъм. Създава, разказва, обладава душевно всеки един от зрителите на спектаклите и концертите си. Оставя неизлечима следа у всеки, докоснал се до изкуството му. Иво Димчев е културен феномен, най-успешният български contemporary артист.

Изнасял е спектакли и пърформанси в някои от най-престижните зали и институти в света. Води майсторски класове, които се запълват за минути. Като напишеш Ivo Dimchev в Гугъл, излизат 50 000 резултата с хвалебствия – от рецензии в „Ню Йорк Таймс“ до ревюта на езици, които не разбирам.

Запознах се с Иво Димчев преди няколко години и останах сразена от спокойното му присъствие, естественото му поведение и непретенциозността му към света. Иво Димчев е от онези хора, които мигновено те грабват с обаятелност. А с времето осъзнах, че той носи и много красива и цветна душа. Наблюдавайки музикалното му развитие, бях изключително впечатлена, че реализира албум в рамките на месеци – нещо, което при мен отнема (понякога) години. Един от магическите таланти на Иво е, че той е невероятно продуктивен и работлив, за него изкуството е начин на изразяване, начин на живот, цялостен светоглед. У него кипи неуморна енергия и той умело я канализира в правилните посоки. Само за последната календарна година Иво издаде 2 книги и 1 албум (а втори е напът), изнесе десетки концерти и спектакли и обиколи половината свят.

Един от магическите таланти на Иво е, че той е невероятно продуктивен и работлив, за него изкуството е начин на изразяване, начин на живот, цялостен светоглед.

Докато пътувахме към един следобеден излет на язовир „Студена“, Иво ми пусна едно от парчетата в албума – дори още в незавършен вид, то ме остави безмълвна, влюбена в гласа му. Стилът на Иво Димчев може би не е за всеки, навярно не влиза в категорията „стандарт“, но не мисля, че това е неговата цел. Той има прекрасен глас и красиви текстове, песните му са съчетание от филмов маниер, историчност, дълбочина, оплетени са в меланхолия.

В новия му албум се усеща голяма доза израстване, подплатено с качествен звук, добра продукция, стилово разнообразие. В едно от първите парчета, които Иво пусна от новия си албум – Back Home, се усеща 90-арски трип-хоп нюанс, а еклектиката (и лека ирония) между тъмния (и тъжен) текст на песента и видеото, снимано в метрото в Ню Йорк, са пример за безграничния артистичен свят на Иво Димчев.

One Day, друга от песните в предстоящия албум, е в тотално различна стилистика – broken beat с примеси на диско и 80-арски синтове. Клипът отново е великолепна смесица между градската динамика на Маями и… приключенията на един вълк.

Сред любимите ми песни определено е Rain, където гласът на Иво е чист, но драматичен, усеща се смесица от фолк и ренесансова грация, изпълнена с лекота. С тази песен той застава (в очите ми) до едни от най-интересните и актуални музикални артисти в момента, в световен мащаб. За кой друг български артист мога да кажа нещо подобно? (А аз далеч не съм човек на безпочвените суперлативи…)

Причината да описвам всичко това, освен огромното ми уважение към Иво Димчев, е и един невероятен успех, който тук, в България, не успяхме да отразим и оценим достатъчно адекватно. Преди дни Иво представи новия си албум пред пълната зала на „Фолкстеатър“ във Виена. Бърза проверка дава ясна представа, че това, освен Народен театър на Виена, е и един от най-красивите салони в света. Мнозинството български музиканти само можем да мечтаем да представим творчеството си на подобна сцена, а един човек – солов артист, го направи, промотирайки дебютния си албум със съчетание от танцов спектакъл и концерт от 15 песни. Без шум, без гръмки участия в сутрешни блокове, пресрелийзи, егоцентризъм и показност, а с изкуство, отношение и професионализъм.

България е дарила света с изкуство, но не ми се иска за пореден път да започнем да ценим стойностните си артисти чак когато те са далеч, недосегаеми и нежелаещи да се свързват с нашите географски ширини, като Кристо например. Но за разлика от Кристо, Иво Димчев винаги се връща, твори и споделя изкуството си с родната публика. В сърцето си вярвам, че тук наистина има хора, които оценяват неговия неповторим и неподправен талант.

Творчеството на Иво е разказвателно и лично. Музиката, която създава, не е нещо, което трябва да поставяме в рамки. А ние обичаме рамки, обичаме да казваме „ама…“ и „всичко е супер, но…“. Иво Димчев е артист отвъд нашите рамки и предразсъдъци. Отвъд България, Балкана и Ориента. Отвъд границите дори на нашето въображение. „Никой не е станал пророк в собствената си страна”, казват, но малко заслужено признание няма да пречи, нали?

Вижте още: ИЗТРЕЩЯВАНЕ ЗА УМОРЕНАТА, ПЛАХА БЪЛГАРСКА КУЛТУРА

ИВО ДИМЧЕВ: НЯМАМЕ АРТИСТИ, КОИТО ДА ПОБЕДЯТ ЧАЛГАТА