Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Артюр Рембо, очарован от фотоапарата (снимки)

Музей показва шест от седемте снимки - единствената следа от тази страст на поета

Опитите от 1883 г. са първите стъпки на Артюр Рембо във фотографията. - Артюр Рембо, очарован от фотоапарата (снимки)

Опитите от 1883 г. са първите стъпки на Артюр Рембо във фотографията.

Музеят „Артюр Рембо“ в Шарлвил-Мезиер съхранява съкровища, позволяващи поглед към по-малко известна страна на Рембо: поет, пътешественик, авантюрист, контрабандист, той е и фотограф. Музеят притежава шест от седемте снимки, направени от Рембо: два автоортрета, пратени с писмо до майка му на 6 май 1883 г. („Включих и две свои снимки, които направих сам“, пише й той), гледка от пазара Харар в Етиопия, снимка на гробницата на шейх Убадер, портрет на местен търговец и снимка на Сотиро, слугата на Рембо в Харар. Последните четири са били изпратени на Алфред Бардей, френския изследовател и тогавашен работодател на Рембо.

Обстоятелствата, при които са направени снимките, са загадъчни. От 1882 г. нататък Рембо показва, че е очарован от новата технология. Поръчва си камера в Лион, за да илюстрира книга за Харар и региона Галас. Камерата пристига в началото на 1883 г. Рембо поръчва и специализирана литуратура, както и фотографски материали. Планираното научно издание така и не е осъществено, а шестте снимки са единствената следа от тези занимания на поета. Към тях се отнася и автопортретът, който днес се съхранява във френската национална библиотека.

Опитите от 1883 г. са първите стъпки на Рембо във фотографията, както той сочи в писмото си от 6 май:

„Още не съм много умел и не съобразявам много добре. Но скоро ще стана по-добър и ще ти пратя интересни неща… в бъдеще ще работя по-хубаво…“

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

ar

Щом екипировката пристигна, Рембо се хваща на работа, прилагайки техническите съвети, открити в учебниците и опитвайки се даже да спечели нещо след всички разходи.

„Тук всички искат да се снимат. Дори ми предлагат по една гвинея за снимка“, добавя той в писмото си.

Така че трябва да е имало и други фотографии, но те са изгубени, което поражда съмнения в сериозността на заниманията му.

Автопортретите му не изясняват много неща. Лицето му едва се разпознава, но все пак личи, че на снимките е той, защото пак в писмото Рембо съобщава:

„Едната снимка ме показва изправен на терасата, друга – в градината, а трета – с кръстосани ръце в банановата градина“.

Макар предназначението им да е изобразяване на действителността, тези фотографии не ни доближават до човека.

ar3

ar2Още по-неблагоприятно е, че снимките постепенно се разпадат. Проявени са в мръсна вода, така че с течение на времето побеляват. Процесът е бавен, но не може да бъде спрян. Ще продължат да избледняват, докато изчезнат напълно. Неуловими са, също като самия Рембо.

Тези крехки и изключително ценни изображения са изложени в залата с ръкописите в музея „Артюр Рембо“. Влажността и температурата на въздуха се поддържат на едно и също равнище, а светлината е приглушена, показвайки единствените снимки на Рембо в сякаш интимна обстановка. Това позволява на посетителите да дадат воля на въображението си, за да отключат тайните на тези следи от миналото.

ar4

ar5

ar6


*Люсил Пенел е директорка на музея „Артюр Рембо“ в Шарлвил-Мезиер, Франция.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах