Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Асен – на Коледа с Мутафчиеви, на Великден с Шопови

Дядо му Наум Шопов не му разказвал приказки, а истории за театъра

Асен Мутафчиев в спектакъла "Г-жа Министершата" -  първата му поява на професионалната сцена. Снимка: Театър "София" - Асен – на Коледа с Мутафчиеви, на Великден с Шопови

Асен Мутафчиев в спектакъла "Г-жа Министершата" - първата му поява на професионалната сцена. Снимка: Театър "София"

„Природата си почива”, е казал някога Достоевски за наследниците на гениите. У Асен Мутафчиев обаче актьорската природа е в еуфория. Той е наследил дарбите на две прославени фамилии – син е на Христо Мутафчиев и е внук на гениалния актьор Наум Шопов. Излъчването на Асен няма общо с мрачния чар на вуйчо си Христо Шопов, на когото е одрал кожата, отсъства и изпепеляващото присъствие на баща му Христо. Различен е от всичко, което публиката очаква от Шопови и Мутафчиеви.

Асен е на 20 и е втори курс в Театралната академия. Все още не е проходил като актьор в Учебния театър, но вече има роли на професионалната сцена – в „Г-жа Министершата” в Театър „София” и в „Заешка дупка” в „199”. Всеки зрител, зърнал го в някое от тези две представления, със сигурност ще отиде и на третото. Защото ще усети у него едно измамно спокойствие, което вещае буря на сцената. Може би не тази или следващата година, но кой знае?

В момента Асен няма време за друго, освен за НАТФИЗ и за театъра. Студент е на Стефан Данаилов. В Академията по-малкият Мутафчиев е всеки ден по около 12 часа. Изтощава се, но не му писва: „Може да вися там 6 часа, да ми се доспи, да ми се прииска да се прибера и щом започнем да обсъждаме Шекспир – рязко да ми се завърне желаниета за работа”. Дори без Стефан Данаилов, Асен има около себе си достатъчно професионалисти, които да го ошлайфат като актьор. Много от учителите му дори не подозират, че са такива.

„В актьорството, знаете, се краде, и аз опитвам да взимам по нещо от всички велики около мен. Може би най-много вземам напоследък от Стефан Данаилов. Той ми помогна много за самата сцена, показа ми актьорски трикчета как да не се притесняваш – един от многото, например, е да не мислиш кой те гледа в публиката, съсредоточаваш се в това, което вършиш. Но когато зрителите ти се радват повече, не можеш да останеш равнодушен, влияе ти…”

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Христо Мутафчиев често дава съвети на сина си, понякога му прави и забележки. Синът му твърди, че е критичен, че не го щади. „Възпитава ме да бъда честен, откровен към себе си, и да играя с любов, иначе няма смисъл”, обяснява наследникът на Мутафчиеви и Шопови. Обяснението му защо е решил да стане актьор е просто – отраснал е в тази среда и страстта му към театъра се е появила по естествен път. „Като че ли винаги съм знаел, че ще искам да бъда актьор. Но го осъзнах малко преди да завърша училище… Независимо дали салонът е пълен, или в него има 10 човека – аз искам да съм на сцената. Веднъж бях в Народния театър, баща ми играеше в „Хъшове” и накрая ме попита: „Какво ти харесва повече – да стоиш и да гледаш или да се качиш на сцената с нас?” Казах: „Определено искам да съм горе с вас!” Впрочем, „Хъшове” има силата да привлече към театъра не само Асен, а и всяко колебаещо се за бъдещето си момче. А от ролите на баща си, той най-силно се впечатлил от Големанов, въпреки че го е гледал, когато е бил твърде малък. „Много го обичах и като доктора от „Клиника на третия етаж”. Не степенувам ролите му, обичам всичките, защото колкото и да е различен във всяка, той ми е баща”.

Асен не се замисля върху легендарния статус на някои от близките си, за него те са просто роднини: „Може би хората предполагат, че при нас нещата са по-странни, по-различни, но не е така. Ние сме обикновено семейство, което обожава театъра, вкъщи не си говорим за кой знае какви възвишени неща, питаме се „Как си, как мина вчера”. Асен живее с майка си Лиза, баща му Христо е с втората си съпруга Елица. Но се случва да се съберат по празници и Мутафчиеви, и Шопови заедно на една маса. „Обикновено Мутафчиеви искат да са си в Карлово, а Шопови – в София. И непрекъснато си звъним по телефоните. Великден празнувам с Мутафчиеви, ходим в Брестовица – село до Пловдив, където също имаме рода, а на Коледа съм с Шопови, ха-ха! В Карлово (бел. ред. – родният град на баща му) вече ходя по-рядко, но преди бях там всяка година през лятото.”

Асен в сцена от "Г-жа Министершата"

Асен в сцена от „Г-жа Министершата“

Майка му Лиза преди няколко месеца загуби съпруга си – художникът Кольо Карамфилов. „Още не сме преживели този удар… Той си отиде, преди да ме е видял на сцената. Но винаги много ми се радваше, подкрепяше ме във всичко, което правя. Той е една от най-артистичните личности, които съм виждал и за които съм чел. Той е повече от всичко в Холивуд”. От Кольо Карамфилов Асен е развил безпогрешно чувство към изобразителното изкуство: „Не мога да кажа кои автори са ми любими, но има такива, които са ми омразни – тези, които продават картини за 200 000 евро, а представляват огромно бяло платно с 2-3 капки червена боя някъде или кръст от лепило. Това за мен не е изкуство, в него не е вложена любов”.

Лиза Шопова стои зад формирането на Асен като личност и като актьор. Тя го е подготвила и за изпитите в НАТФИЗ. „Беше смешно, защото ми се караше, че не говоря правилно, вкъщи си поволявам да говоря по-архаично. Може би заради нея изпитвам такъв респект към сцената, – размишлява той. – От нея имам това спокойствие и хладнокръвие. Може би не й го казвам твърде често, но много я обичам”.

Дядо му Наум Шопов навремето не му е разказвал приказки, а истории от театъра, от живота си, от които е извличал поука. Предупреждавал го е за интригите в театъра, които могат да провалят и най-добрия актьор. „Не се пазя от тях, просто съм добър, мил и възпитан. Не го правя от лицемерие, такъв ме е възпитала майка ми”, засмива се Асен. Той е убеден, че и днес е възможно някой като дядо му да удиви всички на сцената, без да има диплома от НАТФИЗ. По-големият внук на Наум Шопов помни, че когато го е гледал като Крал Лир, имал чувството, че това не е дядо му, а чужд човек. Преди да си отиде, Наум Шопов не се е държал като болен: „Не му харесваше, че болестта го държи далеч от театъра”.

Освен по театъра, Асен изпитва влечение и към историята. Вълнува го какво би станало с определена личност, ако не бе постъпила така, а иначе. Обича да анализира историята на Рим – възходът и падението на империята, интересна му е психологията на Цезар. Засега не си представя себе си на сцената в роли на владетели. „Не мечтая за конкретни роли. Ако ми се даде пиесата – ще започна”, твърди Асен.

Асен Мутафчиев и Кристина Янева в "Заешка дупка" - едно от най-добрите заглавия на сезона.

Асен Мутафчиев и Кристина Янева в „Заешка дупка“ – едно от най-добрите заглавия на сезона.

Той е от поколението, което не чете книги, а виси в интернет. Но обожава четенето и по-точно фентъзи-романите. Като излезе нова поредица, я изяжда за три дни. Изпитва удоволствие, сдържайки се да подхване „Игра на тронове”, чийто сериал вече е гледал. Обикновено предпочита първо да прочете книгата: „Ако някой ти каже да си представиш син човек, първата асоциация на всички ще бъде „Аватар”, а на децата – смърф, защото филмите ограничава въображението. А ако бяха чели първо книга за сини хора, щяха да си го представят по безброй различни начини…” Една от детските мечти на Асен е да участва във фентъзи филм. Може би не в главна роля, а просто да бъде част от проекта. „Като малък съм чувал как всички от екипа на „Властелинът на пръстените” цяла година живеят, ядат, забавляват се заедно в Нова Зеландия и много исках да съм сред тях, защото самият процес на снимане е като приключенски филм. Много ми харесват и „Игрите на глада”, разкрива Асен, но признава, че би участвал в подобни филми със страх да не загуби очарованието си от тях, магията.

Магически са и други занимания на Асен Мутафчиев – той върти огън. По-често го е правил преди да влезе в НАТФИЗ, събирали са се с приятели в градинката пред Народния театър. Опасно е, но като го видели, родителите му се впечатлили и му разрешили да продължи.

Въпреки че ежедневието му е пълно с авторитети и стъпалото, от което е тръгнал да усвоява актьорството в НАТФИЗ, да е доста по-високо от това на неговите колеги, Асен се плаши от сцената. Смущава се, че може би не се справя чак толкова добре, колкото се очаква от него. Когато дошла първата покана за професионалната сцена – за „Г-жа Министершата”, Асен се притеснил – не от провал, а дали ще успее да пресъздаде онова, което ще иска от него режисьорът. А когато му предложили и роля в „Заешка дупка”, си казал: „Олеле!”, обзели го същите страхове. Но колкото и да са силни, те не могат да притъпят чувството на щастие, когато е на сцената, независимо дали в салона има публика, дали прожекторите греят в лицето му.

И той, и брат му Благовест, от малки имат опит в киното. Асен има роля, например, в един от последните филми в кината – „Код Червено”. В него играе момче, което си спасява живота по време на зомби апокалипсис. Неотдавна снимал и в психотрилъра „Илайза Грейвс” с Майкъл Кейн, Бен Кингсли, Джим Стърджис и Кейт Бекинсейл, дори имал реплики. С някои от тези актьори успял да размени по някоя дума на снимачната площадка.

Асен мечтае да играе с Робърт де Ниро, но на сцената: „Той говори с такава страст и мания за театъра, че искам да ми е колега. Мечтая не да изляза до звездата де Ниро, а до човека, който толкова много обича театъра”. Да играе с де Ниро не е най-високото, което Асен би искал да постигне като актьор, невъзможно му е да формулира максимума за себе си като актьор, защото във фантазиите си не си поставя прегради.

„Ако отивате на театър с големи очаквания, от 80% от спектаклите може би оставате разочаровани, – твърди Асен Мутафчиев. – Представлението може да е ужасно, да няма никаква логика в него, но аз гледам да намеря позитивното и в него. И в 100% от случаите, когато отида на театър, оставам щастлив.”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах