Асгар Фархади отново „герой“ в Кан

КАН, специално за „Площад Славейков“

Иранският режисьор Асгар Фархади няма нужда да бъде специално представян тъкмо в Кан. Той отдавна живее във Франция, 4 пъти е бил на Лазурния бряг с филми в основния конкурс – „Миналото“ (2013), „Търговският пътник“ (2016, награда за неговия сценарий и за актьора Шахаб Хосеини), „Всички знаят“ (2018) и сега с „Герой“ (2021).

Но европейският екран го откри няколко години по-рано, благодарение на „Берлинале“. Още през 2009 г. неговата сюжетно опростена, но много плътна психологическа драма „Относно Ели“ му донесе „Сребърна мечка“, а само 2 години по-късно „Раздяла“ (2011) бе справедливо увенчана с голямата награда „Златна мечка“. Така пътят му към голямото световно признание бе категорично открит и номинацията „Оскар“ за „Раздяла“ бе само официалното формално потвърждение. За да дойде пет години по-късно и позлатената статуетка „Оскар“ като победител в категорията чуждоезичен филм с „Търговският пътник“. Но тогава, през февруари 2017 година, режисьорът не можа да чуе аплодисментите от сцената в „Кодак Тиътър“ в Холивуд, защото президентът Доналд Тръмп току-що бе забранил граждани от 7 ислямски държави да влизат в САЩ. И Асгар Фархади бе принуден да гледа собственото си награждаване по телевизора. Но така или иначе пет от 11-те му режисьорски филма са с изключително високо световно признание.

От ляво надясно: Париса Бахтавар, Сарина Фархади, Асгар Фархади (център), актьорът Амир Джадиди и продуцентът Алкесандър Малет-Гай пристигат на прожекцията на „Герой“. Снимка: ЕПА/БГНЕС

А сега в Кан пак е в конкуренцията за „Златна палма“ с новия си филм „Герой“ (2021, Франция, Иран), на който, разбира се, е и сценарист. Това е негов пореден авторски опус с много здраво построен сюжет и изведен доминиращ психологизъм в конфликтните ситуации. Те се завъртат около привидно банални обстоятелства. Главният персонаж Рахим е в затвора за неизплатен дълг. Получава два дни домашен отпуск с надежда да убеди кредитора си за отсрочка на част от дължимата сума. Обаче точно като на кино, излизайки от затвора намира чанта с пари, които биха решили проблема му. Но той отива в близката банка, информира служителите и с тяхно разрешение разлепва наоколо съобщения за намерената чанта и телефонен номер за връзка. Звучи житейски недостоверно, но във филм на Фархади с неговото драматургично майсторство и задължителни сюжетни изненади е тъкмо на мястото си. Така Рахим попада в новините и става герой. С това се завърта и сложна плетеница от допълнителни събитийни детайли, нюанси на загатнати отклонения и вариации, пресечени свидетелски показания и разминаващи се обстоятелства – с две думи перфектно изграден сюжетен разказ като за крими интрига, но в действителност развита като многопластова психологическа структура с планирано навлизане във вътрешния свят на персонажите и в тяхната индивидуална рефлексна система. И с този си филм Фархади „пише“ на екрана учебник по драматургия и психологическа мотивировка на характерите. Това е негов запазен индивидуален почерк още от „Относно Ели“ с връх в „Търговският пътник“ и сега отново защитен в „Герой“.

Селекцията на тъкмо такъв филм в разнообразната конкурсна програма (в двете състезателни категории общо 44 заглавия) не е изненадваща, по-скоро любопитно е журито начело със Спайк Лий как ще погледне към подобно предизвикателство.

Но и един допълнителен нюанс: в своите перфектни психологически етюди Фархади поставя героите си в специфичен художествен контекст, а тук и в зависимост от влиянието на социалните мрежи. Много по-остри са в този смисъл социалните филми на Джафар Панахи и Мохамад Расулоф, например. Това е богатството на съвременното иранско кино, което заслужено се радва на фестивални успехи и международно признание.