Аскеерите запълват несправедливите дупки на икарите

Кръв се лее в две важни категории от листата с номинациите за „Аскеер 2018“ – водеща мъжка роля с Деян Донков, Захари Бахаров и Юлиан Вергов, и режисура с Бина Хралампиева, Галин Стоев и Иван Пантелеев. И най-беглият поглед върху листата показва, че несправедливостите, оставени от наградите „Икар“ като огромни дупки по прясно ремонтиран български път, са заличени. Слава богу, че цермонията „Аскеер“ е по-късно от „Икар“, та винаги има шанс да се поправят щетите, изработени грижливо от Съюза на артистите.

Макар че взе статуетката „Икар“, Захари Бахаров е толкова безапелационен в „Чамкория“, че остава извън всякакви подозрения за реванш, компенсация и прочие кухи мисли. Срещу него застава приятелят му Юлиан Вергов, направил впечатление в „NeoДачници“ като единствен между интелигентите в курорта на Иван Пантелеев, преобърнал натруфения официален тон в цирк. Журито, съставено от артисти, е било впечатлено от зрелищните подигравчийски изпълнения на неговия персонаж, адвоката Басов. На човека са му дошли до гуша даскалските забележки на жена му (Радена Вълканова), скучна и с липсващо въображение, и започва да ѝ отговаря с клоунски номера.

Вижте още: ТЕЗИ „NEOДАЧНИЦИ“ ДОКАРАХА ПУТИН НА ВЛАСТ

ВЪРХЪТ НА БАХАРОВ

Много сериозен опонент на Бахаров и Вергов е колегата им от същия театър Деян Донков, въобще незабелязан от журито на икарите. Логична и справедлива е добавката в обяснението на номинацията – и за ролята на палача Хари в постановката на Стоян Радев и Театър „София“. Там Деян дирижира визията на представлението, ловко превключвайки от драматичните към смешните реакции и обратно.

Вижте още: ДЕЯН ДОНКОВ ПО МЯРКАТА НА МАКДОНА

Това, което отличава стила на Вергов в „NeoДачници“, важи и за живописното и зрелищно изпълнение на Александра Василева в същото представление, вероятна мотивация за класирането ѝ при „водеща женска роля“. Другата номинация е за Теодора Духовникова, която предизвиква неописуемо удоволствие в ролята на Регина от „Лисичета“ на камерната сцена в Народния театър. Няма да се учудя, ако статуетката отиде при третата номинирана, Мария Стефанова, като израз на почит към нея заради влизането ѝ в актуалния сценичен оборот след повече от 20 години извън възможността да е наблюдавана и оценявана от националните награди.

За приза „най-добро представление“ шансовете на „NeoДачници“ и „Танцът Делхи“ са изравнени. Което може и да прочетем така: двама се карат, третият печели. А да спечели постановката „12-те гневни“ на Театър „Възраждане“ и Пламен Марков би било шеметен успех на малката трупа. Самият той би разбрал, че интересът му към микса от художествена измислица плюс документален реализъм („12-те гневни“ и „Нощта на 16-и януари“ в Театър „София“) не е останал незабелязан.

Режисьорските номинации са: Бина Харалампиева, Галин Стоев и Иван Пантелеев. Писал съм за пристрастията си към спектакъла „Лисичета“ на Бина Харалампиева, като майсторски направен театър с универсална рецепция. „Танцът Делхи“ на Галин Стоев събра възторжени отзиви на театрални дилетанти, които тичаха да го подкрепят, сякаш се отчитаха на брояч. Те отваряха вратата на камерната зала на Народния, възкликваха: „Я, театър!“ и сравняваха набързо с онова, което помнят от Филип Филипов и Камен Зидаров.

Вижте още: ТЕАТЪР СРЕЩУ НЕ-ТЕАТЪР В НАРОДНИЯ

Но който и да спечели в трите най-важни категории (водeщите роли и режисура), трите награди отиват при Народния театър.

Вижте още: ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДИТЕ „ИКАР 2018“

БРЕМЕТО НА БЛАГОДАРНОСТТА