Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Политика на отсъствието

Никога не е имало такова разминаване при театралните награди „Икар“ и „Аскеер“. И толкова съображения от лично естество

Народният театър от доста време е раздиран от управленска криза - титуляр на директорския пост там няма повече от година. Но въпреки това трупата като че ли отново влиза в славен период. Четири нови спектакъла от афиша на театъра са получили общо 11 номинации! Снимка: Емил Георгиев - Политика на отсъствието

Народният театър от доста време е раздиран от управленска криза - титуляр на директорския пост там няма повече от година. Но въпреки това трупата като че ли отново влиза в славен период. Четири нови спектакъла от афиша на театъра са получили общо 11 номинации! Снимка: Емил Георгиев

Големите звезди на родната сцена никога не са светили така мъждиво, както тази година. Експертите, определяли номинациите за театралните награди, като че ли са гледали различни спектакли. Защото при сравнението липсва цялостната картина на сезона. Икарите и Аскеерите са като две театрални улици, които не минават край едни и същи забележителности. Събитията, случили се на едната, са като невидими откъм другата. Какво ли е станало през изминалата година, та се е появила такава пропаст помежду им?

В предишни години най-интересните нови представления се повтарят в номинациите и в двете награди. Когато Явор Гърдев, Теди Москов, Александър Морфов и Иван Добчев имат нови спектакли – работата им присъства и в Икарите, и в Аскеерите. Тази година всички, посочени тук режисьори, излязоха с нови заглавия, но при Икарите някои многозначително липсваха – например Морфов, който бе в подписката на Народния срещу председателя на Съюза на артистите. Тъкмо от наградите на САБ Морфов не е бил забелязан, въпреки че направи знаменито представление – театъра без думи „На ръба“. В този спектакъл има една гениална сцена, в която режисьорът гради драматургия по хармонията на Морис Равел в „Болеро“ – и ако раздаваш оценки за театър, е абсурдно да я отминеш. Александър Морфов е труден за прескачане, както когато става дума и за бунт, така и за изкуство – затова работата му получи номинация от Аскеерите за най-добро представление, за режисура и за сценография. А от Икарите „На ръба“ взе награда само за майсторско техническо осъществяване. Един вид им казват: техническият персонал се е справил майсторски, но творческият куца… Съображенията при определянето на наградите видимо са от лично естество. Това обаче надали е възможно да се избегне съвсем в тази толкова малобройна гилдия, в която всички се познават, работят или ще работят заедно.

Вижте още: ПЪЛЕН СПИСЪК НА НОМИНАЦИИТЕ ЗА „АСКЕЕР 2016“

Явор Гърдев има два нови спектакъла – „Квартет“ и „Чайка“, продуцирани от НДК. Дворецът на културата за първа година присъства в най-престижните номинации за театрални награди – което е голямото доказателство, че културата се е завърнала в най-големия културен институт у нас. Гърдев получи „Икар“ за най-добър режисьор, но спектаклите му нямат нито една номинация от Аскеерите, дори за майсторско техническо осъществяване. Отсъствието му говори много.

Теди Москов липсва с последния си спектакъл в театъра – „Пурпурният остров“, в номинациите за „Икар“. Но пък е оценен от Аскеерите. Отново подозрения за сблъсък зад кулисите.

Съдейки по номинациите, Иван Добчев може би е в добри отношения и с кръга около Икарите, и с кръга около Аскеерите. По-добре приет е като че ли от вторите, защото експертите отчитат не само добрата актьорска игра в спектакъла му „Гео“, а и неговата работа – затова е получил номинации за режисура и за най-добро представление.

Като говорим за „Гео“, не може да не отчетем как за Икарите ролята на Гешев (за която Валентин Ганев получи наградата) e второстепенна, а при Аскеерите е вече главна. В номинациите за „Аскеер“ Ганев влиза в спор за водеща мъжка роля с Леонид Йовчев („Икар“ за водеща мъжка роля). Третият претендент за наградата е Валери Йорданов, който – както е тръгнало – вече всяка година прави роля за награда.

Има още два спектакъла, получили овации и статуетки от наградите „Икар“, но изцяло отсъстват от номинациите за „Аскеер“. Един от тях е определеният от Съюза на артистите за най-добър спектакъл – „Лив Щайн“, продукция на Театър „Зад канала“. Актьори от неговата трупа получиха и аплодисменти от Икарите, и награди. А от Аскерите – пълно мълчание по въпроса „Лив Щайн“. Надали е поради факта, че заглавието е от театъра, в който играе председателят на Съюза на артистите, Христо Мутафчиев.

Другото липсващо в номинациите за „Аскеер“ представление е „Театър, любов моя“: отново заглавие, увенчано с награда „Икар“ за второстепенна роля на актрисите Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Красимира Кузманова и Стефка Янорова (друг е въпросът защо за второстепенна, а не за главна).

Пропуските отбелязахме, но има все пак някои личности и явления, за които експертните комисии и при двете театрални награди са на едно мнение. Всички са останали впечатлени от играта на Стелиан Радев в „Дневникът на един луд“, постановка на Нина Димитрова. Силно според театралите е и преображението на Леонид Йовчев в образа на Гео Милев в спектакъла на Иван Добчев. Впечатляващ е и Валентин Ганев в сложната роля на Гешев, разкрачен между между доброто и злото. „Семеен албум“ – първата пиеса на Малин Кръстев, получи „Аскеер“ миналата година, а сега и „Икар“.

Вижте още: ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАГРАДИТЕ „ИКАР 2016“

Нека поговорим и за количеството на качеството. Първо по театри.

Народният театър от доста време е раздиран от управленска криза – титуляр на директорския пост там няма повече от година. Но въпреки това трупата като че ли отново влиза в славен период. Четири нови спектакъла от афиша на театъра са получили общо 11 номинации! Това са „На ръба“, „Гео“, „Ничия земя“ и „Слугините“. Може би Народният театър сочи вярната посока за излизане от кризата – махнете директора и творческите успехи сами ще дойдат? Но пък НДК е пример за тъкмо обратното. Можем само да гадаем какво би се случило, ако махнем и Министерство на културата…

Варна има 5 номинации за два спектакъла – „Пурпурният остров“ на Теди Москов и „Кавказкият тебеширен кръг“ на Маргарита Младенова. Работата на Москов е в крайморския куклен театър, а на Младенова – в театрално-музикалния продуцентски център.

Следва Пловдив – изгорял театър, но пък с 4 номинации за два спектакъла – „Сестри Палавееви“ и „Няма ток за електрическия стол“. И двете представления имат по една номинация за съвременна драматургия.

В четири категории ще чака „Аскеер“ и Младежкият театър – за представленията „Пилето“ и „Алиса в Страната на чудесата“.

По две номинации имат НДК (за „Бягства“ и „Четири“) и Театър „София“ (за „Нощта на 16 януари“). По един претендент имат Театър „Кредо“ и Театър „199“ („Дневникът на един луд“), Хасково („Мърлин Мърло“) и Шумен („Оттука започва България“).

Ако броим номинациите за „Аскеер“ по спектакли, първенец е „Гео“ на Народния театър, с петима фаворити: за режисьор, представление, две главни роли и музика. Оценката на толкова много компоненти в това представление биха могли да бъдат приемани от зрителите като най-добрата препоръка да си вземат билет за него. И все пак публиката не трябва да забравя, че отива на театър, а не на хибриден сценичен жанр с участие на телевизионни мечки.

„На ръба“ е на ръба да спечели в три категории – най-добро представление, режисура и сценография. Впрочем, Никола Тороманов е получил номинация за работата си в „На ръба“, но не и при Явор Гърдев в „Чайка“.

Три номинации е получил екипът на „Пилето“, Младежки театър. Две от тях са за изгряващи звезди – Александър Хаджиангелов и Никола Стоянов и за режисурата на Васил Дуев. Дуев очевидно е от героите на сезона – защото има номинация и за второстепенна роля в „Мърлин Мърло“.

„Кавказкият тебеширен кръг“ на ТМПЦ-Варна също очаква статуетки в три категории, за естетика – сценография, костюми и музика.

„Сестри Палавееви“, които палавееха на Икарите с наградата за дебют (Мила Люцканова и Боряна Братоева), при Аскеерите са оценени с номинации за съвременна българска драматургия, второстепенна мъжка роля и костюми.

В очакване за статуетки ще бъдат „Пурпурният остров“ – за главна женска роля и за второстепенна женска, както и „Нощта на 16 януари“ – за второстепенна женска роля и за сценография.

С по едно предложение за награда от Аскеерите са „Дневникът на един луд“ – Стелиян Радев, за изгряваща звезда, „Ничия земя“ – за водеща мъжка роля на Валери Йорданов, „Четири“ – за водеща женска роля на Меглена Караламбова.

Никога при номинациите и наградите за театър не е имало толкова съмнения и съображения, както тази година. За твърде много от претендентите витаят съмнения кое, защо и как. Досега като че ли ролите на сцената в повечето случаи бяха по-важни, но сега като че ли дори и някои от безспорните творчески постижения не получиха внимание.

Но има и нещо хубаво в разминаването между Икари и Аскеери – този път повече хора ще получат награди.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Български Лев

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах