Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Нещастна приказка за експлоатацията на една непрофесионална певица

Аструд Жилберто получила $120 за „Момичето от Ипанема“

Аструд Жилберто в Амстердам през 1966 г. Снимка: Уикипедия - Нещастна приказка за експлоатацията на една непрофесионална певица

Аструд Жилберто в Амстердам през 1966 г. Снимка: Уикипедия

Аструд Жилберто, дала глас на боса нова по света, си отиде на 83-годишна възраст на 5 юни. Певицата остави на света „Момичето от Ипанема“, една от най-популярните песни на 60-те, спечелила „Грами“ и превърнала се във вечна класика като втората най-изпълнявана песен на съвремието, веднага след „Вчера“ на „Бийтълс“.

Жилберто е само на 22, когато записва песента през 1963 г., но вместо да служи за вдъхновение, историята ѝ се превръща в нещастна приказка за експлоатацията на една непрофесионална певица от индустрия, доминирана от мъже, пише „Индипендънт“. Историята за нейния успех звучи още по-драматично след смъртта ѝ.

Родена в Салдавор, Бразилия, през 1940 г., Аструд записва „Момичето от Ипанема“ по щастливо стечение на обстоятелствата. Тя попада в „A&R Studios“ в Манхатън, придружавайки съпруга си Жуао Жилберто. Той трябвало да работи по албума „Getz/Gilberto“, записван заедно с джаз саксофониста Стан Гетц и пианиста Антониу Карлус Жобим.

„Момичето от Ипанема“ е композирана през 1962 г. от Жобим и поета Винисиус ди Морайс в знак на възхищение към една жена, която ежедневно подминавала бара край плажа на Ипанема, в който двамата пиели. Стиховете  са преведени от португалски от Норман Гимбел, който по-късно пише текста на „Killing Me Softly with His Song“. В деня, в който Жилберто трябвало да запише песента, Гимбел също присъствал на срещата в студиото, когато за първи път се появява идеята английските стихове да се съчетаят с португалски в изпълнение на Жуао. Фил Рамон, инженер в „A&R“, разказва, че Аструд първа предлага идеята за дует.

„Аструд бе в контролната стая, когато Норм донесе превода на английски – разказва Рамон в интервю за „Jazz Wax“ от 2010 г. – Продуцентът Крийд Тейлър каза, че иска да запише песента веднага и се огледа в стаята. Аструд сама предложи да пее на английски и Крийд се съгласи. Тя не беше професионална певица, но бе единствената жена тази вечер.“

Макар и да няма музикално образование, Аструд не е съвсем начинаеща и понякога излиза заедно с Жуао по сцените в Бразилия. Гласът ѝ в „Момичето от Ипанема“ променя цялостната атмосфера на песента, носи „Грами“ за „Песен на годината“ и номинация за най-добро женско вокално изпълнение.

Почти веднага след главозамайващия успех на сингъла и Гетц, и продуцентът Тейлър започват да си приписват заслугите за привличането на Аструд. Тейлър по-късно казва, че разбрал, че „Момичето от Ипанема“ ще се превърне в хит „в момента, в който Аструд дойде с малкия си глас и запя с онзи акцент“. Гетц пък твърди, че знаел, че невинният глас на момичето ще бъде сензация:

„Тогава тя бе само домакиня, но аз я исках в този запис, защото Жуао не можеше да пее на английски. „Ипанема“ стана хит, тя имаше късметлийски пробив“.

Думите на двамата раздразват Аструд:

„Забавното е, че след успеха ми започнаха да се появяват истории как Стан Гетц или Крийд Тейлър „ме били открили“, а всъщност това е много далеч от истината – казва тя през 1982 г. в цитат, поместен в официалния ѝ сайт. – Предполагам, че това ги е накарало да се чувстват важни, че са били онези с „мъдростта“ да разпознаят потенциала в моето пеене. Предполагам, че трябва да се чувствам поласкана от важността, която придават на това, но не мога да не се чувствам раздразнена, че прибягват до лъжи“.

Тази версия на историята е подкрепена и от Марсело, сина на Аструд и Жуао.

„Баща ми Жуао беше непреклонен относно лъжите, които се говореха за нейното откриване“, казва той в имейл, изпратен до редакцията на „Индипендънт“.

Гетц често повтаря, че „е направил Аструд известна“, но целенасочено работи против справедливото заплащане на таланта ѝ. Още когато станало ясно, че „Момичето от Ипанема“ ще бъде печеливша песен, той се обадил в офиса на продуцента Крийд Тейлър, разказва Джийн Лес, редактор на списание „Down Beat“, в книгата си „Singers and the Song II“. Вдигнала Бетси, секретарката на Тейлър, Крийд не бил в офиса си.

„Когато се върнал и тя му предала, че Стан Гетц го е търсил и бил нетърпелив да говори с него, Крийд решил, че се обажда, за да уговорят дела на Аструд. Напротив, той го търсел, за да се увери, че тя няма да получи нищо“, разказва Лес в книгата си.

Същата история се разказва и в книгата „Боса нова: Историята на бразилската музика, която покори света“ на Рай Кастро. По проучване на Кастро Жуао Жилберто е отчел около 23 хил. долара от работата си по албума с Гетц, а самият Гетц получил близо милион долара. Колкото до Аструд, тя получила еднократен хонорар от 120 долара, колкото се заплащала една звукозаписна сесия.

Въпреки това песента я прави популярна и я мотивира да започне солова кариера, въпреки трудностите в личния ѝ живот. През 1964 г. тя се развежда с Жуао, но е принудена да се присъедини към турне на групата на Гетц, за да се издържа финансово. По-късно споделя съжалението си, определяйки се като „тотално наивна и много незапозната с шоубизнеса“. Обиколките в Америка обаче ѝ носят още популярност и заедно с това идват по-добрите предложения за работа.

„Тя вярваше в хората и им се доверяваше. Те се възползваха от нейния добър характер, доверието ѝ и желанието ѝ да прави музика“, казва синът ѝ Марсело.

Световният ѝ успех е приет хладно в родната Бразилия, където голяма част от колегите ѝ отдават популярността ѝ на късмет, а не на талант.

„Бразилия ѝ обърна гръб – смята синът ѝ. – Тя постигна успех в чужбина във време, в което пресата смяташе това  за предателство.“

Самата Аструд по-късно признава, че се е почувствала наранена от „острите критики и неоправдания сарказъм“, който получава от бразилските журналисти. След концерт от 1965 г. тя повече не излиза на бразилска сцена и не присъства, когато „Момичето от Ипанема“ звучи на откриващата церемония на Олимпийските игри в Рио през 2016 г.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg