Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Атанас Атанасов: Не сме народ, а хвалипръцковци

Кое е най-значимото събитие в културата? Инатът на оцеляващите будители, казва актьорът пред „Въпросите на Площада“

В навечерието на Деня на будителите проф. Атанас Атанасов получи наградата „Златен век“ - звезда на Министерството на културата. Снимка: Румен Добрев - Атанас Атанасов: Не сме народ, а хвалипръцковци

В навечерието на Деня на будителите проф. Атанас Атанасов получи наградата „Златен век“ - звезда на Министерството на културата. Снимка: Румен Добрев

Не трима, триста са влиятелните български творци, но кой ли ги слуша, твърди актьорът Атанас Атанасов. В навечерието на Деня на будителите той получи наградата „Златен век“ – звезда на Министерството на културата. Атанасов е професор по актьорско майсторство в НАТФИЗ и студентите му имат късмета да наблюдават работата на своя учител и на сцената – на 4 и 17 ноември той играе в „Летище“ по Тена Щивичич в Младежкия театър, на 7 ноември в „Шведска защита“ от Жорди Галсеран  в Театър „Зад канала“, на 10 ноември – в „Хората от Оз“ от Яна Борисова в „199“, на 16 ноември в „Секс комедия в лятна нощ“ от Уди Алън в Хасковския театър и на 23 ноември – в „Арт“ от Ясмина Реза в „Зад канала“. 

Пред „Въпросите на Площада“ в Деня на будителите Атанас Атанасов заявява, че травмата на българската култура е комплексът за провинциална малоценност.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– В момента ме занимава мъгливото време…

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– „Записки по българските въстания” и стиховете на Яворов.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Триста са, но кой ги слуша…

– А кои са недооценените?

– Тези, чиито гробове са буренясали, и онези, на които това им предстои.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– И да, и не. На родна почва по-скоро да.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– „Хамлет” на Кралския Национален театър и отоплението на два провинциални театъра.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Инатът на оцеляващите Будители.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– „Сиела”, „LEGE ARTIS”, Жанет 45”.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Диоген е имал фенер. Ние притежаваме персонални бъчви.

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Тези, за които не се вдига врява в публичното пространство.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– В смисъл „реанимация”? Предпочитам „профилактика на политическата класа”.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Времето е Пространството. Не Тук и не Сега.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Има Ничия земя. Пространство на зле прикрита враждебна подозрителност.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Страдат от чувство за общност. В този смисъл са истински деца на българския етнос.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Националната идентичност.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Не ги избягват. Всеки тича според ветропоказателя на личния си интерес.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Да. Комплекс за провинциална малоценност.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото предпоследната й грижа е образованието.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“.

– … а хвалипръцковци.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах