Софийска филхармония МЕГАБОРД

Атанас Чобанов: Служителите на TELUS не са хора, а вражеска милиция

„Кой ще пази пазачите?”, пита юристът Васил Георгиев

Снимка: ЕПА/БГНЕС - Атанас Чобанов: Служителите на TELUS не са хора, а вражеска милиция

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„АЕЖ май не са разбрали, че има война.“ С тези думи започва отговора си към Асоциацията на европейските журналисти съоснователят на Bird.bg Атанас Чобанов. Позицията му е публикувана във Фейсбук.

Повод за реакцията на Чобанов е становището на Aсоциацията, в което се казва, че изнасянето на данните на служителите в TELUS е форма на онлайн тормоз.

Изчетох им позицията и разбрах, че не трябва да се линчуват хора в социалните медии. Не разбрах може ли да се бойкотират фирми, които са заели страна във войната и провеждат успешна тролска диверсия в тила на лагера, към който принадлежи АЕЖ?“, пита като контрааргумент разследващият журналист.

Вижте още: AЕЖ: ДA СЕ ПРЕКРAТИ ОНЛAЙН ТОРМОЗЪТ НAД СЛУЖИТЕЛИ НA TELUS

Според него, ако тази диверсия бъде последвана от военно поражение, „няма да има ни АЕЖ, ни социални медии“.

Чобанов разглежда служителите на фирмата, модерираща българския сегмент на Фейсбук, като войници, „брандирали се с фирмения знак на диверсантите“ и смята, че служителите на TELUS не трябва да бъдат разглеждани като хора, а като „вражеска милиция“.

Хуманно е да им предложиш да се предадат и да продължат напред с чиста съвест“, аргументира се Чобанов.

В друг свой пост той посочва конфликт на интереси, според него предизвикал становището на АЕЖ:

Докато се почесвах над становището на АЕЖ по казуса BIRD vs Telus, установих, че основател на АЕЖ има общ проект с Meta, която пък работи с Telus, която е страна в конфликта с BIRD, в който АЕЖ взе страната на Telus…“

Междувременно юристът Васил Георгиев внесе логическа яснота в казуса:

Проблемът с Telus за мен илюстрира следните два основополагащи проблема на социалните мрежи:

1. Тънката граница между свобода на словото и злоупотреба с нея – между член 39, ал.1 и член 39, ал.2 от Конституцията, ако щете. Това е границата. Разбира се, всяка организация може да наложи определени правила върху това за какво да се говори, които обаче трябва да отговарят на някои стандарти: да са продиктувани от съображения за оперативност (в сайт за ремонти да не се обсъждат литературни произведения) и то единствено при положение, че въпросната среда не представлява съществена част от публичната инфраструктура. В противен случай, всяко ограничение на правата на изявяване, в граници по-тесни от чл. 39, ал. 1 от Конституциятa, представлява засягане на негативното право на свобода на изразяване. Негативно право – защото никой не трябва да въздейства върху тази свобода на словото, ограничавайки я. Казано иначе, недопускането на публикуване на стихотворения в сайт за ремонти не ограничава свободата на словото, защото тази свобода може да бъде изразена другаде. Недопускането на публикуването на мнение във Фейсбук е ограничение, защото ограничава правото на човек да разпространява словото си. В тази връзка, никакви „стандарти на общността“ (за каквато и общност да става въпрос) няма да са действителни, ако противоречат или стесняват рамките на чл. 39, ал. 1 от Конституцията. За съжаление, нашата свобода на словото се развива не по модела на Конституцията, а по модела на Фейсбук – една доста окастрена, криворазбрана и притисната в ъгъла свобода на словото.

2. Специфичния проблем, известен още от Древен Рим – Quis custodiet ipsos custodes? или „Кой ще пази пазачите?“. В нашия случай ние дори не знаем кои са пазачите, които притежават съществената власт да отнемат думата на всеки един в публичния дебат. Дали правилата, на които се подчиняват, и действията, които предприемат, спазват Конституцията. Ние не знаем кои хора са натоварени с тази отговорност, какви са правилата и дали те спазват тези правила. Това е още един аспект от деструктивното влияние на социалните мрежи върху свободата на словото – наред с фрагментирането на политическия дебат само между общо взето съмишленици (ехо-стаи) и следенето на поведението ни в мрежата и предоставянето на тази информация незнайно на кого“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах