VivaPay

Атанас Маев: Трябва да се спаси и флората, и фауната в българската култура

До края на юни независимият сектор ще има загуба от около 18 млн. лв., казва съоснователят на „Derida Dance Center“

„Невъзможността да си покрием наемите и разходите за нашите сцени, трудността да ги адаптираме към новата ситуация, директно ни елиминира като участници в културния живот“, казва Атанас Маев. Снимка: Личен архив - Атанас Маев: Трябва да се спаси и флората, и фауната в българската култура

„Невъзможността да си покрием наемите и разходите за нашите сцени, трудността да ги адаптираме към новата ситуация, директно ни елиминира като участници в културния живот“, казва Атанас Маев. Снимка: Личен архив

Три минимални работни заплати ще даде държавата на независимите творци, ще плати също и осигуровките им за два месеца от началото на извънредното положение плюс един месец след отмяната му. От тази помощ ще могат да се възползват артисти на свободна практика в сферата на културата и изкуството, които се самоосигуряват по БУЛСТАТ или са ангажирани на граждански и авторски договори, които декларират доходи до 1000 лв. на месец през 2019 г.

Хората на изкуството у нас – но най-вече тези на свободна практика – са сред най-засегнатите от кризата, причинена от COVID-19. Поканихме един от представителите на независимия сектор в преговорите с Министерството на културата – Атанас Маев, създател на „Derida Dance Center“, за да разговаряме доколко ще бъдат полезни предприетите мерки за свободните артисти.

– Г-н Маев, как приемате мерките на правителството в помощ на творците от независимия сектор?

– Мерките, с които правителството се ангажира, бяха обсъдени на обща среща с представители на различни сфери в независимия културен сектор с министрите Банов и Сачева и предложени като кризисен вариант. Покриват се двата месеца на извънредно положение, както и един адаптивен за най-нуждаещите се с доход под 1000 лв. средно за 2019-а. Със сигурност говорим за екзистенц минимум. Обещанието е да се засегнат не само самоосигуряващите се, а и тези които работят срещу хонорари по граждански договор.

Америка за България

Това, което предстои и е изключително важно, е да се подкрепи целия сектор, като се насърчат вътресекторните партньорства между организации и артисти чрез подкрепа на вече работещи културни организации: галерии, сцени, фестивали и др.

Направили сме една от крачките, преди да извървим целия път към запазване на сектора.

– Ще бъдат използвани парите за дейност и от фонд „Култура“. Този вариант устройва ли Ви?

– Точните думи на министър Банов са „преструктуриране на сесиите“, които имаме за производство на културен продукт, а те включват разпространение, фестивали и създаване на нови продукти. Идеята му е да вкара тези средства в Национален фонд „Култура“ и да се направи един мегафонд, който да успее да покрие кризисните разходи.

Това обаче ще има някои негативни последствия, които са плашещи за сектора. От една страна ние няма да имаме възможност да произвеждаме, или, ако произвеждаме, то ще е с доста редуцирано. От друга страна няма да може да разпространяваме или да пътуваме. Пред работната група, която беше сформирана от двама представители на инициативните организации и представители на Министерството на културата, беше представена цифра от 1 800 000 лв., които са акумулирани и от сесиите, и от възможностите на Национален фонд „Култура“. По груби изчисления според анкетите, които са попълнени 99% неанонимно, тоест организации и артисти застават с имената си и представят своите загуби и направени разходи до момента, до края на юни ще имаме загуба от около 18 млн. лв. Тоест, налични са само около 10% от необходимия бюджет. Тук говорим и за социалните нужди, но също така и за нуждите за съхраняване на вече създадените културни инфраструктури, и фестивални организации, и оператори, които директно помагат на артисти.

Положителен знак след срещата със социалното министерство е, че частта от тези пари, които ще покрият трите минимални работни заплати на най-нуждаещите се, приблизително 2,7 млн. лв., ще бъдат набавени извън настоящия бюджет на Национален фонд „Култура“.

– Това означава ли, че искате да получите от държавата парите, които бихте спечелили, ако нямаше пандемия?

– Ние не искаме да забогатяваме от ситуацията – напротив, тя е крайно плашеща за всички сектори и индустрии. Това, което искаме от държавата, е да осигури един социален минимум, в който всички артисти на свободна практика да успеят да преживеят тази криза и да се адаптират към новия период. Адаптацията със сигурност ще продължи месеци, понеже нашето изкуство, без значение в коя сфера, изисква планиране, информиране на публиката, изисква техническо време. Ако артистите досега не са репетирали, трябва да имат възможност да поддържат нивото, както в продукции с ежедневен труд. В крайна сметка изкуството не е само излизане на сцената и представяне на един час спектакъл, концерт или какъвто и да е културен продукт. Голяма част от работата ни е в подготовката. Публиката вижда крайния резултат, но в останалата част е къртовски труд. Творците сега не работят, но имат нужда да възстановят всичко, в което участват. От друга страна са лишени от възможността да се срещнат с публиката си.

– Не е ли по-реално да получите от държавата това, което по принцип получавате от нея, без да имате дейност? Парите от публиката няма как да бъдат получени в момента.

– Със сигурност моментът на оцеляване е най-важен, но има един друг много голям риск, който остава невидим в сектора, и това е, че през последните 30 години сме печелили „кървави пари“. В този сектор никога не е имало достатъчно средства и всеки един от нас е работил със силното желание да развива културата, с вярата, че изкуството е значимо. Създадоха се организации, които се крепят чрез партньорства на национално и най-вече на международно ниво, откъдето идва до голяма степен стабилността. В независимия сектор никога не сме разчитали на държавата трайно.

Въпреки всичко, успяхме да постигнем немалко цели. Създадохме сценични пространства – аз и моите колеги направихме сцена „Derida“, други също изградиха сцени – „Theatro“, „Сити Арт“ и „Нов Театър“. Това са частни културни инфраструктури, в които е инвестирано изключително много, и тези средства ще се избиват с години. Може би и цял живот ще изплащаме заемите, които сме теглили, за да ги създадем. Невъзможността да си покрием наемите и разходите за тези сцени, трудността да ги адаптираме към новата ситуация, директно ни елиминира като участници в културния живот. Ние ще фалираме и тези сцени няма да ги има, ще изчезнат и създадените общности. Същият проблем имат и фестивалите, които се доказаха през годините и поставят България на световната карта на изкуствата. В този смисъл е необяснимо доволството на министъра, че по-голямата част от хората на изкуството, които работят в държавните институции, ще бъдат подсигурени на 100%. Прехвърлянето на театрите от делегиран бюджет към фиксиран е изключително плашещо. В едно свое интервю министърът спомена, че ние, за разлика от другите държави, сме много по-добре, защото сме подсигурили по-голямата част от артистите, които работят в държавните структури, театри, музеи, галерии. Това означава, че още не сме стигнали до момента, в който артистите да бъдат свободни и да им дадем възможности. България все още консервира културата си, както беше по времето на комунизма.

– Децентрализацията на културата е проблем, който не е на дневен ред. В момента вашата цел не е ли да оцелеете по време на кризата? Като мениджъри на тези сцени Вие бихте могли да преговаряте със собствениците за преференциален или опростен наем, докато мине пандемията. Всички в момента са съпричастни, вероятно има и изключения, разбира се. Държавата се опитва да ви подсигури социално, а като творец Вашата дейност е замразена, както и на всички останали в културата. Може би в Европа е различно, но ми се струва, че трябва да имате по-реални изисквания. Ако не съм права, моля, оборете ме.

– Оцеляването, естествено, е приоритет номер едно и за твореца. Що се отнася до наема, лично ние водим преговори, нашият наемодател е склонен да го замрази до края на извънредното положение. Но това по никакъв начин не олекотява трудностите, които ни чакат. Проблемът не е свързан единствено с оцеляването до 13 май. Какво ще стане на 14 май? Отваряме, започва да тече наем – в центъра на София за един голям театър това е солидна сума пари. Оказва се, че нямаме публика, нямаме възможност да продължим напред, дори да сме програмирали нещо. Хората няма да си купуват билети предварително. Така практически проблемът ще продължи още поне един месец, да кажем до 13 юни. И тогава сезонът свършва…

Не казвам, че някой трябва да ни подсигурява финансово. Аз и колегите ми сме предприели частни инициативи. Но точно сега, тези затворени месеци са времето, когато трябваше да подсигурим лятото, за да оцелеем и през следващия сезон. Сега сме лишени от тази възможност.

По отношение на бизнеса – вярвам, че ще ме разберат разумно разсъждаващите хора. Има театри, които развиват основно комерсиална дейност. Половината от нашата работа обаче е проектна и сцената ни е необходима за представяне на резултати. В програмата на „Derida“ има презентации на обучителни програми, разговори с мотиватори. Всички тези дейности са с безплатен вход, финансирани са по програми, за да бъде създадена общност, която да доведе до качествена промяна на обществото.

– Вашият танцов театър се грижи за една прекрасна кауза, но има и много независими творци, които не разполагат със сграда, но имат трупа, имат спектакли. Какво се случва с тях? Вие представлявате над 1000 творци. Кой ще може да се възползва от минималните заплати от държавата по време на кризата?

– Говоря за моя частен случай, защото той е много типичен от гледна точка на културен предприемач. Ние не абдикираме от приоритет номер едно и това е социално подсигуряване на всички ангажирани в сектор „Култура“. Нашето предложение е да се гарантира социалният минимум, по една минимална работна заплата в продължение на три месеца. Над 1300 са творците, заявили се като артисти на свободна практика. И това са само тези, с които комуникираме, иначе са много повече. Голяма част от тях са работили на граждански договори – те не са дори самоосигуряващи се лица, работят на проектен принцип, но спецификата на работа – без работно време и работно място, ги изкарва от дефиницията за трудов договор.

Секторът изглежда неспасяем. Питам се къде биха работили артистите на свободна практика след края на кризата. Нали всички тези трупи и хора, които вие споменавате, би трябвало да бъдат представени в рамките на фестивали или да намерят своите открити сцени и да представят съдържанието си там? Решение може да се намери чрез насърчаване на хоризонтално партньорство между тях и вече изградените структури.

Не говоря само за „Derida“, не ме разбирайте погрешно, не искам да спася собствената си кожа. Аз съм икономист и лесно ще намеря решение за себе си. В момента работим с колегите по 12 часа на ден, включително събота и неделя, за да може да докажем важността на сектора. Ако нямаме къде да изложим изкуството си, ако нямаме галериите, ако нямаме сцените, ако нямаме музикалните пространства, това изкуство няма да съществува. Всеки ще прави хоуммейд изкуство, ще го показва и ще го стриймва от вкъщи – това ли ни е целта?

– Не, разбира се. Но държавата разполага със значителна база за представяне на изкуство. Което в никакъв случай не омаловажава ценността на създаденото от вас и усилието Ви да го спасите.

– Както е важно да се спаси „Derida“, така е важно да се спасят и галериите, и другите свободни сцени. За съжаление те не са много, но това е инфраструктура, която в момента е инструмент в ръцете на свободния сектор. Всеки икономически компонент е създаден от комуникационна среда. Това са екосистеми, които ще бъдат абсолютно разрушени. Ще бъдат разбити също и международни партньорства. Големият риск, големият ни страх е, че след кризата ще се окажем в сериозна изолация.

– Като икономист бихте ли посочили конкретно: какви мерки бихте предприели Вие, за да има икономически ефект инвестирането на пари по време на пандемията, когато няма публика? Какво бихте направили на мястото на министъра на културата?

– Бих направил веднага анализ, което и стартирахме заедно с колегите. Този анализ ще бъде съпроводен и с индекс на активност. Трябва да видим кой културен ресурс какъв импакт има в държавния бюджет или въобще в културата. Трябва да огледаме стратегиите и техните реализации. Всички по някакъв начин следваме посоката, която е макрорамката за култура. Трябва да се запази екзистенц минимумът както на артистите, така и на активните структури, които впоследствие ще трябва да задвижим, за да не продължим цял живот да плащаме социални помощи на тези хора. Ако разрушим местата, на които те се представят – фестивали, музеи, галерии, сцени – това означава, че цял живот ще трябва да им плащаме социалния минимум, за да продължат да съществуват, и ще разбием мотивацията на почти 90% от независимите артисти и предприемачи в културата. Говорим за резултати, постигнати за близо 30 години. Тоест, трябва да се погрижим както за флората – живите хора, така и за фауната – тяхната среда на съществуване.

– Да обобщим: според вас не е достатъчно да се изплатят по три минимални заплати на независимите творци, както бе решено. Казвате, че трябва да има и инструмент за посттравматичния период, докато бъде преодоляна травмата на публиката и страха ѝ да влиза в залите.

– Абсолютно. Аз бих използвал и покриване на разходите, не директно плащане към контрагенти и субекти.

– Сред независимите творци са и така наречените „мечки“, комерсиалните артисти. Те също ли ще получат по три минимални заплати от държавата?

– Те влизат в определението за малък и среден бизнес и имат 100% комерсиална дейност, не извършват проектна дейност. Предложили сме да има бариера – ако некомерсиалната дейност или проектната дейност надвишава количеството приходи от комерсиална дейност, тогава да се приеме, че организацията е с некомерсиален профил. Тези колеги, които са изключително комерсиални, до голяма степен имат различни цели. Затова са в друга работна група, не в нашата. Всички заедно сядаме на масата за преговори с министъра на културата, но те защитават техния сектор. Музикалните промоутъри, които правят големите концерти и са платили милиони ДДС в аванс от предварително продадени билети, правят други договорки с министъра, които не са от нашата компетенция. Аз и колегите представляваме некомерсиалната култура, която е много крехка, на ръба на съществуването. Имам колеги, няма да цитирам имена, които са световно признати артисти, в топ класации, инвестирали са абсолютно всичко, което спечелят, обратно в изкуство. И заради тази своя страст днес нямат пари да си платят тока. В момента събираме пари за един голям артист, защото няма средства да живее. Той е в графата „самоосигуряващо се лице“. България се е гордяла неведнъж с това име, този човек е оставил отпечатък, за който може би поколенията след него ще говорят, но нашата държава в момента няма очи за това. Затова ми е болно.

– Режисьорите, повечето от които са на свободна практика, дали са в числото на независимите творци, които представлявате? Теди Москов, Явор Гърдев…

– Явор Гърдев застана с името си и подкрепи публично каузата ни. Той не участва в дебатите. Подкрепи ни също Георги Господинов…

– Впрочем, какво правят писателите в тази ситуация? Те също са на свободна практика. В каква графа влизат?

– Протегнали сме ръце към всички подгрупи на различните звена – и към писатели, и към аудиовизуални, и към артисти, и към музиканти.

– Художниците също са на свободна практика.

– За първи път СБХ се обедини. След толкова години съществуване, Съюзът на художниците създаде прецедент – абсолютно всички над 3000 членове се обединиха зад една кауза. Тяхната група никога не е била гръмогласна, но реакцията им към проблема означава, че техният сектор също е застрашен от изчезване. На улицата ли да си изложат картините?

– Журналистите на свободна практика също са в безизходица… В „Площад Славейков“ пишат немалко такива. Заради срива в културния сектор в момента нямаме приходи от реклама. Като икономист какъв съвет ще ми дадете?

– Вие със сигурност трябва да оцелеете, „Площад Славейков“ трябва да продължи напред. Инструменти като вашия, създадени със сигурност с много труд и с много рискове, също са застрашени. Ако го няма „Площад Славейков“, това ще бъде голяма загуба, защото откакто вие се появихте, независимият глас и журналистика станаха много по-видими. Всички сме застрашени. Трябва да се мисли глобално. В момента проблемът е макроикономически и трябва да се погледне в посока на оцеляване на обществото, какво правим с тези хора, които имат качества, и как ангажираме всички специалисти, така че те утре да не решат да заминат в една по-добре развита икономика и да спасят единствено себе си. Загубим ли тези витални елементи в нашата икономика, ние оставяме много големи дупки – на тяхно място ще поникнат плевели, но има опасност и да настане пустош.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg