Антверпен свали статуя на Леополд II, крал от колониалната история на Белгия

Статуя на белгийския крал Леополд II, експлоатирал и подложил на геноцид Конго през XIX в., бе премахната от площад в Антверпен. Свалянето на паметника е част от вълната на гневни протести по света срещу „институционалния расизъм“ и лавината „отмъщения“ върху монументи.

Управлението на Леополд се свързва с тежък за конгоанците режим, довел до смъртта на милиони, но в Белгия образователната система преподава, че страната „е донесла цивилизация“ в африканската държава. Някои и до днес защитават Леополд като основополагаща фигура, на него са кръстени паркове и улици, негови статуи са поставени в редица населени места в Белгия, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.

В последните години обаче белгийците, особено младите сред тях, настояват да се преразгледа последиците от присъствието на Леополд II в централна Африка. Решението статуята му да бъде свалена идва в поредния ден на протестите „Black Lives Matter“ в Америка и в Европа. Митингите започнаха след смъртта на Джордж Флойд, задушен до смърт от полицай в Минеаполис, САЩ, по време на арест.

Миналата седмица монументът на белгийския крал в Антверпен бе запален, а в последните дни друга статуя на Леополд II, намираща се в центъра на Гент, бе покрита с червена боя. По време на неделните протести в Брюксел, които привлякоха над 10 хил. души, демонстранти се покатериха на паметник на белгийски крал и развяха огромен флаг на Демократична република Конго, докато скандираха „убиец“ и „репарации“.

Пусната бе петиция за премахването на всички статуи на Леополд II в Белгия и на 9 май бе подкрепена от 65 хил. подписа.

Белгия често получава критики, че не признава колониалната си история. Затова Барт де Уевер, десният кмет на Атверпен, заяви пред медиите, че статуята на Леополд II се премахва не заради антирасистките протести, а защото обгорената статуя може да се окаже опасна за жителите на града. Монументът ще бъде преместен в музея „Middelheim“, където ще бъде реставриран, но вероятно няма да бъде върнат на старото си място на площада. Градското пространство така или иначе предстои да бъде реновирано през 2023 г. и „вероятно няма да има място за статуята“, съобщи Де Уевер.

Отстраняването на статуята на Леополд II е поредният пример, че гневът на протестиращите за убийството на Флойд се насочва към колониалната история на западноевропейските държави.

В пристанищния британски град Бристъл бронзов монумент на Едуард Колстън, търговец на роби от XVII в., бе свален и хвърлен в реката. На 9 юни в Лондон падна статуя на Робърт Милигън, търговец на роби от XVIII в. Също в Лондон статуя на Чърчил осъмна вандализирана с графит „беше расист“. На 9 юни вечерта се проведе протест с настояване Оксфордският университет да премахне монумент на Сесил Роудс, бизнесмен, политик и министър-председател на Капската колония (1890 – 1896), от фасадата на един от прилежащите си колежи.

Вижте още: ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ НАРОЧИХА ЗА СВАЛЯНЕ СТАТУЯ НА ЛИЧНОСТ ОТ „БЯЛОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО“

СТАТУЯ НА ЧЪРЧИЛ ОСЪМНА С НАДПИС „БЕШЕ РАСИСТ“

След гражданското недоволство във Великобритания кметът на Лондон Садик Кан поръча да се направи ревизия на всички исторически личности, на които са кръстени улици и площади и на които са издигнати монументи в столицата.

Кой е Леополд II?

Роден през 1835 г., на 30-годишна възраст Леополд II става крал на Белгия. През 80-те години на XIX в., с помощта на изследователя Хенри Мортън Стенли, той завладява територия в централна Африка, която е 76 пъти по-голяма от родната му Белгия. В района попада и днешната Демократична република Конго.

До 1908 г. Леополд подлага на жестока експлоатация Конго – формира армия от конгоански сираци, убива слонове за слонова кост, сече дървета за производството на гума… Хиляди семейства принудително са изселвани от домовете си, много от тях са били използвани като роби и близо 10 млн. души умират по време на режима му (тази бройка варира в различни източници, тъй като няма официални данни от онзи период).

Режимът му се разглежда негативно дори сред останалите европейски колониални сили, и след редица обвинения през 1906 г. кралят е принуден да признае, че „най-вероятно жестокости, дори престъпления“ са били извършени по време на неговото управление в Африка. Две години по-късно Леополд предава властта си и през 1960 г. Конго успява да извоюва независимост. Колониалната ера обаче носи след себе си граждански войни и диктаторство, които продължават с години наред.

Като една от най-добре устроените европейски държави, Белгия често получава призиви да изплати щетите, нанесени на Конго. През 2018 г. ООН настоя страната да се извини за престъпленията, извършени по време на колониалния период и да изплати репарации на бившите окупирани от нея територии.

През април 2019 г. Белгия се извини за отвличането, сегрегацията, депортацията и насилственото изземане на хиляди деца, родени в смесени двойки, докато страната е управлявала Бурунди, Конго и Руанда. Това е първият път, в който държавата публично поема отговорност за 80-те години колонизация на централноафриканските нации.