Авторът на Ръкописа на Войнич разкрит?

Една от най-загадъчните литературни мистерии в света най-сетне може би е разрешена, поне отчасти: авторът на все още непреводимия Ръкопис на Войнич е идентифициран като лекар евреин от Северна Италия, твърди експерт по средновековни ръкописи, разказва „Гардиън“.

Произведението е илюстрирана книга, изписана върху пергамент на неразчетим и до днес език. Ръкописът оставя учени и „разбивачи на кодове“ в недоумение от появата си преди столетие.

Сега, в предговор към фототипно издание на работата, датирана научно от XV век, Стивън Скинър твърди, че има визуални следи във всяка секция, които дават информация за автора. Ако се докаже, че това е вярно, според Скинър теорията му ще помогне да се отключат още тайни от кодирания ръкопис.

Ученият използва като аргументи множество илюстрации в книгата, по-специално в раздела, където са изобразени голи жени, къпещи се в зелени басейни, пълнени от чревоподобни тръби. Лекарят смята, че тези рисунки показват общи еврейски бани на име микве, които все още се използват при ортодоксалните евреи, за да се почистват жените след раждане или менструация.

Като отбелязва факта, че илюстрациите показват само голи жени и никакви мъже, Скинър посочва пред „Гардиън“:

„Единственото място, където можеш да видиш жени да се къпят заедно по този начин в Европа по това време, е в пречистващите бани, които ортодоксалните евреи ползват през последните 2000 години“.

Стивън Скинър твърди, че това е изображение на жени в микве, традиционна пречистваща еврейска баня.

Според него рисунките показват всъщност изобретение на мистериозния автор, с което той целял да гарантира ефективно захранване с чиста вода на микве.

„Мисля, че няма друго обяснение за същността им: или е просто пълна фантазия на автора – което не пасва с медицинските, билковите и космологичните части на ръкописа – или е микве.“

Друг аргумент, с който Скинър подкрепа тезата си, е липсата на християнска символика в книгата – необичайно за дълбоко религиозното време, в което Инквизицията налага правилната религия и наказва всеки намек за ерес.

„Няма светии или кръстове, дори в космологическите части“, обяснява изследователят.

В контекста на липсата на религиозна символика, казва Скинър, визуалните следи в ръкописа предполагат, че авторът му е еврейски лекар и билкар. Много от изобразените растения, редом до астрологическите диаграми, са медицински билки – като опиум и канабис.

„В тези дни докторите е трябвало да са и астролози, за да могат да определят природата на дадена болест и лечението ѝ.“

Въпреки че по време на Инквизицията евреите са преследвани, те са били много търсени като лекари заради своите познания по средиземноморска ботаника.

Визуалната следа към географския произход на ръкописа от Северна Италия се крие в скица на замък с „раздвоена опашка“ на една от страниците. Необичайният дизайн, смята Скинър, е гибелинско укрепление, виждано само при замъци в северната част на страната през XV в. Много от градовете в региона, като Пиза например, са имали значителни еврейски общност, а и биха могли да вдъхновят германския стил на някои от илюстрациите, защото владетелите там са били съюзници на Свещената римска империя, а не на папата.

В контекста на липсата на религиозна символика, казва Скинър, визуалните следи в ръкописа предполагат, че авторът му е еврейски лекар и билкар.

Скинър признава, че теорията му трябва да бъде строго изпитана от други учени, но добавя, че е „85% сигурен“ в правотата си. Експертът по средновековни езотерични ръкописи коментира, че в момента претърсва европейски еврейски книги от периода за подобен език, кодове или лингвистични модели като тези при Войнич.

Ако успее, изследователят ще разреши проблем, обърквал академици, криптографи и компютърни програмисти, откак ръкописът е открит през 1912 г. от полския колекционер Уилфрид Войнич. Макар да е имало обвинения, че той е фабрикувал книгата, пергаментът и мастилото са въглеродно датирани от периода между 1404 и 1438 г. Като автори на ръкописа са били сочени редица известни учени – като Леонардо да Винчи и Джон Дий.

Появявали са се и предположения, че Дий е бил притежател на книгата – но Скинър отхвърля това, тъй като тюдорският математик и алхимик е прочут „вандал“ на ръкописите, попадали в ръцете му.

„Екслибрисът му, наподобяващ стълба, не е тук и той не е написал нищо върху пергамента – казва изследователят, като добавя: – Винаги е изкушаващо да намериш име, което всеки ще разпознае, но смятам, че в този случай едва ли ще е някой известен.“

Скинър се надява факсимилетата на ръкописа да помогнат за дешифрирането му. По думите му, когато той се окаже в книжарниците, някой може да го отвори и да разпознае нещо вътре, с което е работил в своето поле на изследвания.

Попитан какви тайни се надява да се разкрият, Скинър намеква за средновековната употреба на върбовата кора, която по-късно става основа за аспирина:

„Ще бъде чудесно, ако билкарската част ни даде цяр за неща, за които сме забравили“.