Аюрведа уроци накрай света

Всички приятели на Виолета Станичич във фейсбук пътуват от около месец из Индия. След няколко бързи шока в Делхи, Виолета обиколи светите земи на Кришна, Шива, Вишну, Брахма, Агни…, край Ганг и храмовете, на пръв поглед прескочени от западната цивилизация. Пътуванията на Станичич са като скок в пространството. С нейно разрешение вземаме някои от бележките й, публикувани в социалната мрежа.

Не съм се подготвяла тежко теоретично за срещата си с аюрведа. Не съм чела Ведите, където се появява за първи път on the record и нямам претенции за солиден бекграунд по въпроса, освен че е древната индийска философия (или наука?) за здравето. Индийците твърдят, че датира отпреди 5000 г.

Ако Ришикеш беше Лас Вегас на йогата, то Керала е Меката на аюрведата. В Тривандрум, където кацнах, има колеж по аюрведа и всички хотели, курорти и капанчета викат туристите с обяви за аюрведа. Моята душа вече беше отвърнала на позива.

В курорта Poovar Island resort имаше аюрведа програма, която си платих предварително в пакет. Оказа се, че съм попаднала в малка група смесени чужденци, запрени (образно казано) в специалното селище, където ни я прилагаха в условията на кеф и дори лукс, но при спазването на всичките й правила.

Бунгалата са разположени край басейн. Не можело и в Индия да е прелестно и луксозно, а? Пълно е с индийци. Чужденците сме 10.

След неописуемите процедури те стоварват тук, за да дойдеш на себе си.

Аюрведата цели да възстанови баланса у всеки и по мои наблюдения го прави с два основни метода: panchakarama (пречистване) и масажи със специални билкови масла.

Аз лично с интензивната си програма дори не се и доближих до panchakaramata. Тя изисква сериозно отношение и спазване на правилната диета 3 седмици. Едни умни възрастни немци, които живеят в Лондон, точно това правеха – бяха се отдали на Poovar за 3 седмици и то не за първи път. Също и едни северни италианки, и те за 3 седмици там, откъснати от света. Руснаците бяха за две.

Какво означава диетата? Докторът те препитва по азбучен ред първия възможен момент, прави „снимка“ на евентуалното ти състояние и проблеми със здравето (и живота въобще), след което ти дават една стандартна книжка, в която той е задраскал по видове храни и комбинации какво можеш да консумираш и какво не. Аюрведа ресторантът приготвя правилните храни и ти се тъпчеш като прасе с тях в пълен унисон с „диетата“.

Каквито и да са различията при отделните проблеми, има няколко фундаментални принципа:

– Напълно вегетерианска храна, няма дори риба;

– По време на всички яденета се пие топла „билкова“ вода, както и чай. Нищо ледено. (Алкохолът не съществува въобще като понятие);

– Нищо екстремно на вкус: прекалено сладко, солено или лютиво;

Това е закуска. Добре, че дойде група руснаци, та минахме на бюфет.

– Минимално млечни продукти, т.е. само един вид маслен айрян на обяд и понякога едно сготвено сирене (paneer). Никакво кисело мляко и прочие вечер;

– Изцедени сокове от плодове, плодови салати сутрин и обед. Зеленчукова салата на обяд. Вечер само топла, т.е. сготвена храна;

– По принцип, в аюрведа храната има един универсален принцип: яж само текущите плодове и зеленчуци, на които им е сезонът и регионът. Екзотика и презокеански внос надали работят за твоето здраве. Беше ми натъртено при препоръките накрая;

Вечерята. Потресох персонала, когато от всичко исках по два пъти, включително и от десерта.

– Всичко, което приготвяха, беше буквално без мазнина или с минимална. Там използват суперскъпото и качествено кокосово масло, по принцип одобряват зехтина, бадемовото, сусаменото масло и пр.

За всеки има повече и по-малко препоръчани храни, но това е основната структура. Стори ми се, че в нашата кухня там имаше доста „тестени“ неща, което въобще не е правилният термин. Имаше много видове палачинки и подобни на тях кори и творения, които обаче бяха направени от оризово брашно, смляна леща, ечемик, овес и пр. и забъркани само с вода и подправки, преди да ги изпекат в палачинков вид на гореща плоскост. Нямаше тава с пращящо масло, естествено. Както вече споделих, ядях като прасе. По две порции от всичко. Хората ме гледаха с потрес, не бих казала възхищение. А всъщност не качих нищо, даже на 3-тия ден заслабнах.

И така стигаме до втората, прекрасна част от това вълшебство. Аюрведата лекува с масажи. Които се правят всеки ден, по определена схема. Ако у нас едно семейство изяжда половин литър олио през готвенето, там изливат толкова по тялото ти, в топъл вид. Наведнъж. Буквално те окъпват в него при „подготовката“ още преди да те започнат със сериозния масаж, по време на който постоянно доливат.

Моята терапевтка Адира и мястото, където преживях най-хубавите физически усещания в Индия и да кажем в топ 10 от живота ми. Светинята на аюрведа масажите…

Казвам започнат, защото сериозният масаж включва яки разтривания и движения, като за спортисти, на моменти удари с ръцете, буквално пляскане по тялото. Има и специална техника за разтриване и леки удари (владеят техника хората) по главата – до леки и почти много нежни докосвания, които събуждат енергията на цялото тяло накрая. Да го наречем енергия.

На мен ми правиха три вида масажи, редувайки ги: abhyangam, sirodhara и mukhalepam.

Първият е „стандартен“ масаж, доколкото да те окъпят със затоплено масло и да те отпочнат първо седнал, а после да причинят чудеса с кръвообращението ти, е рутина. Той има своя последователност и „протокол“ на движенията, които негласно установяваш с повтарянето му.

Sirodhara ме потресе. След „обикновения“ енергичен масаж, при който плуваш в своя литър билково олио, те слагат да лежиш, като с едно въженце отбелязват своеобразна демаркационна линия на челото ти. Над теб поставят статив с плоска керамична посуда, която напълват с топло масло. Посудата има дупка в центъра, до този момент затворена от връв, която виси надолу, като пискюл. Като те нагласят, изтеглят няколко нишки от запушващата дупката връв и така маслото започва да тече по главата ти, по-точно по челото ти. Терапевтката разклаща и с леки движения постоянно движи връвчицата в посудата, която виси и по която тече маслото на челото ти. Движи я като махало, ляво-дясно, т.е. така се движи струйката топло олио по челото ти. Тогава разбираш ролята на въженцето, с което са отбелязали линия на челото ти: то е границата, до която стига топлото масло, за да не минава към веждите и очите, а тече назад, към фонтанелата на главата. Чувството, което изпитваш по време на процедурата, е неописуемо. Сякаш нежно ти отхлупват мандибулата и изваждат всички стресове, нерви, напрежения въобще. След което ти сглобяват главата отново, вързват кабелчетата и те рестартират: и ти се питаш какво, по дяволите, в живота ти не е прелестно? Неописуемо успокояващо.

Колко трае, не знам, защото първия път заспах от махаловидното движение на топлото олио, а втория път бях заета да се опитвам да не заспя, за да проследя всичко.

На този фон mukhalepam изглежда скучно, защото е енергичен масаж на 4 ръце, т.е. две девойки (в Индия по морални догми момичета разтриват жените, а мъже – мъжете). А всъщност никак не е. Тези момичета буквално са ги тренирали, няма никаква импровизация, работят с напълно синхронни и прецизирани движения. При този масаж разбираш от тялото си правотата на древните класици, че красотата е в симетрията. Усещаш моментално, ако някоя дори за секунда се отклони и да наруши съвършения синхрон. Момичетата работят като концентриращи артисти, буквално спазват ритъм, бият, мачкат, пляскат, натискат, правят кръгове, разтъркват в определена логика и мелодичност. При лекарско предписание, накрая ти намазват фонтанелата на главата (много е важна за тях, постоянно има докосвания – в началото, в края, пък топло масло, точки, върху които се слага нещо като прах) с една гадна смеска между олио (още, сякаш няколкото килограма излети там, не стигат), забъркано с гъсти треви, и бих казала глина на прах. Каквото й да е, изглежда страшно, стои ти на главата 20 мин, но не е предназначено за косата ти или кожата, а за съдържанието под тях. След всичките тези радости миеш, т.е. запушваш банята и се чувстваш все едно си бягал маратон. Косата ми видимо няма да се оправи от литрите олио следващата една година.

Колкото и да разпитвах за билковите масла, с които те третират, няма ясен отговор. Маслата се „сготвят“ с треви, които растат изобилно във влажния климат на Керала, аптеките и билкарниците ги продават на всяка крачка. Аз самата виждах как девойките от центъра с едно панерче сутринта минаваха да наберат цветове от разни храсти, т.е. всичко си беше homemade, прясно, от нашия двор. Отделно бъркаха в сандъка с множеството подправки, орехчета, кори и корени.

С тревите и подправките от това сандъче ни варят маслата за масажите.

Ако си съвестен, комбинираш този лайфстайл с йога сутрин и плуване през деня. И така, пречистваща диета, ежедневни умопомрачителни масажи, малко спорт, плюс препоръчителна медитация, за да се опиташ да позапреш и контролираш ума си… това беше аюрведа програмата, която опитах.

Ресторантчето за аюрведа пациентите.

Според скромното ми мнение, едно на ръка, че вероятно се подмладяваш, обновяваш, зареждаш батериите, смазваш механизма или както там го наречем. Толкова здрав разум имаше във всичко, което вкусих, научих и осмислих в начина си на живот и хранене, че не може да няма дългосрочни ползи и резултати.

Моят доктор

А, да не забравя. Докторът ми даде писмено своя прочит на моята „диагноза“ и препоръки. Според аюрведата има 3 фундаментални doshas (елементи) у всеки човек: vata (вятър, въздух), pitta (огън), kapha (вода, земя). Болестите и проблемите са резултат от липсата на баланс между тях. Та той ме типизира: аз съм vata-pitha. Въздух-огън. (Не, не съм въздух под налягане, thank you very much. Само дето много се борят в мен горките.

Защо ли това не ме учудва…

Бунгалата за аюрведа пациентите

Гледка за милиони от „залата“ за йога

Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.