Аз, Бойко Богданов, съм най-доброто произведение

Какво постигнахме след 1989-а, се питаме често, когато наближи датата 10 ноември. Излязохме ли от илюзията Социализъм, или продължаваме да си го носим като скъп спомен; има ли демокрация, или е само имитация; трябва ли ни демокрация, или не сме готови за нея; свободни ли живеем, или сме все още много зависими; кои бяха носителите на промяната и кои – на статуквото…

В „Площад Славейков“, разбира се, културата ни интересува преди всичко, защото наличието й предопределя всяка промяна, а отсъствието й проваля всяко добро намерение. Затова решихме да попитаме българските творци и интелектуалци кои са най-значимите постижения на българската култура след промените, както и кой е големият й провал. Решихме да направим опит и да определим кои са най-влиятелните фигури в отделните изкуства и има ли личност, която доминира над всички не само със своето присъствие в културата и изкуството, а и с обществената си позиция.

Трудна задача, но все пак не невъзможна се оказа анкетата, наречена от нас „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Нямаме претенции да правим социологическо проучване, но немалко от запитаните приеха анкетата като класация – а (поне у нас) повечето хора на изкуството отказват да говорят за успехите (и неуспехите) на колегите си, дори рядко посещават събития, на които не участват лично. И тъкмо заради това ценим толкова много отговорите, които получаваме. Защото най-голямото признание, което един творец може някога да получи, е от неговите колеги.

Но целта на тази анкета не са похвалите и оплакванията, а опит да разберем доколко успешно се оказа освобождаването на българската култура от предишните й зависимости.

Отговорите на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“ ще бъдат публикувани до 9 ноември – ден по-късно ще направим равносметка на събраните мнения. Ще публикуваме отговорите на поканени от „Площад Славейков“ творци, интелектуалци и журналисти, но ще се радваме, ако и читателите се включат със своите обобщения (на mail@ploshtadslaveikov.com или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук). Няма да бъде търсено и публикувано мнението на хора, огласени като съпричастни към структурите на Държавна сигурност.

(Отговорите, в които е посочен „Площад Славейков“, ще бъдат изтривани.)

Най-силни са „мечките“ и крадливите продуценти
Бойко БОГДАНОВ, режисьор

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Че диша. Също и разкарването на бакалина-министър с пурите му, лъжите му, пълното отсъствие на ниво на компетентност и… вулгарната му простотия и разрушителна, опустошителна стихия. А най-доброто в българската култура след 1989 г. е излизането от ярема на идеологиите и относителното, макар и бавно европеизиране тук-таме в части от хоризонтите на създаващите я автори.

– А кой е големият й провал?

– Мълчанието на агнетата в нея.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – аз (но това е лична тайна, никой не искам да я знае – може да ми изиграе лоша шега, известността… погубва);

б) музиката – пак аз (пак е тайна, но ще блесне във вечността…);

в) литературата – естествено аз, с новата ми (вече в печат) стихосбирка „Любов в началото на края“;

г) киното – е, не успях да направя филм, значи не съм аз. Остава анимационният ни „пробив“ отвъд Океана;

д) изобразителното изкуство – Светлин Русев и Нешка Робева, разбира се, но неразделно с Моча. И пълният проваал на отродителя Кристо (в световен план);

е) телевизия – приближаването до съвършенството в затъпяването на екранното присъствие, мислене, теми, монтаж, слово, както и на зяпащото го от дивани и фотьойли отсъствие на същото с овча радост към кутията за оглупяване, наречена „телевизор“;

социални мрежи – явлението, че има и некупени/непродажни. И свободата на изказа, независимо какъв.

други медии – Волгин с умелото му „възкресение“ на мумиите от мавзолеите по метода на Дейвид Копърфийлд и болшевишките сатрапи (странен меланж).

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Търговецът й – бакалията.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – публиката и саморазрушаващите таланта си „мечки“, уви;

б) музиката – слушателите;

в) литературата – малцината читатели и книжарите;

г) киното – Златният телец (крадливите „продуценти“);

д) изобразителното изкуство – изпосталелите, но все още борбени предсмъртно галеристи. И децата от Академията за деца и ученици в НХГ през август;

е) телевизия – измъченото обедняло БГ-зомби, но предимно хората в пенсионна възраст, любители на риалитита и сериали;

социални мрежи – пробуждащият се гражданин, слава Богу. Бавно, но славно;

други медии – задкулисните им кукловоди (обикновено меркантилни неграмотници и политически камериерки с… дневниците на по една такава – всеки).

След падения и забвения, културата все пак не умря
Мария КАСИМОВА, журналист

Снимка: Румен Добрев

– Кое е най-значимотопостижение на българската култура?

– Това, че все пак не умря. Мина през своите падения и забвения, но оцеля. Най-голямото й постижение напоследък е, че осъзна, че трябва и може да бъде наднационална.

– А кой е големият й провал?

– Че е разпарчетосана. Няма активно действащи творчески съюзи, които да се заемат с това да я покажат, да я изнесат зад граница, да я защитят. Всеки се спасява поединично – нищо, че после всички се тупаме в гърдите.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – не искам да давам заглавия, защото е твърде частно и субективно, а и ще пропусна нещо със сигурност. Най-добрите събития са, че все още се създават нови сцени, нови театри, нови трупи и нови формации. Само в последните години се родиха поне три – две нови сцени в НДК и Театър „Театро“;

б) музиката – в съвременните музикални жанрове лично аз си имам няколко имена, чиято работа следя: Белослава, Миленита, Хилда Казасян, все още слушам групите от 90-те „Виолетов генерал“ и „Клас“. Много от тези музикални звезди можеха да станат световни в един друг контекст. Най-големите събития в музиката у нас са също поредицата от джаз фестивали, които се организират в български градове, и формирането на вкус и публика за тази музика. Което, за съжаление, не се случи с класическата музика, напълно незаслужено. Имаме отделни имена, но нямаме тенденция, нямаме революция;

в) литературата – най-доброто е, че хората пишат! Все повече и повече, нищо, че голяма част от написаното не става за четене – важното е, че да четеш и да следиш литературните процеси у нас започна да се осъзнава като необходимост, дори стана модерно. Първите книги на Теодора Димова, преди да влезе трайно в религиозния контекст, писателите от моето поколение Георги Господинов (когото много харесвам и като поет), Милен Русков (и двамата са ми състуденти, нищо, че помежду им се породи вражда и въпреки някои мои лични спирки пред определени творчески предпоставки на Русков), Захари Карабашлиев с все писането му като „по учебник“ според американските школи за творческо писане – това са автори, които рисуват ново лице на литературата ни, модерно, в същото време преосмислящо наши изконни ценности и иконични образи. Когато едно изкуство посмее да направи това, то си е постижение! Най-лошото е обаче, че литературната критика съвсем се скри.

г) киното – за най-добри произведения едва ли мога да се изкажа компетентно, защото имам пропуски в следенето на заглавията. Напоследък обаче се чувства раздвижване на пластовете – наши филми са на фестивали, кандидатстват и са номинирани за оскари, излизат смели проекти, като силно чакания от мен „Възвишение“ (екранизация по едноименния роман на Милен Русков) на 10 ноември. Може пък това да се окаже голямото събитие – откога не сме имали голяма кинопродукция по български съвременен роман!

д) изобразителното изкуство – забележителното е, че у нас започнаха да се показват изключително интересни изложби на световни художници, съвременни артисти и фотографи. В последните няколко години имам чувството, че София все повече става европейски град, който влиза в трасето на световните културни проекти. Смятам за истински важни няколко изложби, свързани със скритото по време на комунизма „друго“ изкуство, с показването на творби от автори, които съм познавала само като казионни. Илюстрациите на Ясен Гюзелев, работите на Недко Солаков, фантастичните скулптури на Павел Койчев – това са имена, които съм споменавала в чужбина и хората са знаели за кого говоря;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – в телевизиите спряхме някъде с „Улицата“ на Теди Москов. Оттогава нещата стават само по-зле. Що се отнася до медиите, след „Егоист“ и списание „Едно“ няма оригинален български проект, който да ме е карал да се чувствам горда, че потребявам продукт на световно ниво. Като особено добри обаче мога да посоча няколко онлайн проекта – един сайт, който дръзна да се определи и да бъде само медия за култура и да спечели качествена и многобройна аудитория за това; една чудесна и модерна платформа за сексуално възпитание на тийнеджъри liveguide.bg, 12 magazine като адекватно на световните тенденции онлайн списание за стил и мода, сайта въпреки.com, Терминал 3, Биволъ, Редута.

– Коя е най-влиятелната фигура в българскатакултура?

– Все още надделява влиянието на малкия, леко пошъл и много битов човечец, чиито вкусове културата ни се опитва да удовлетвори, за да се продаде и съществува. А имаме сили, ако не да спрем да се интересуваме от него, поне да го предизвикаме. За мен това е пътят към истинския обект на изкуството – преодоляване на границите, а не вместването в тях.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – Мариус Куркински, Ицко Финци, Александър Морфов, Лилия Абаджиева, Теди Москов, Мая Новоселска, Явор Гърдев, Възкресия Вихърова. Тези хора създадоха свои лични стилове и светове;

б) музиката – цигуларят Васко Василев, младият диригент Йордан Камджалов, творците, които изброих по-горе. И Лили Иванова, не толкова заради дългите години на сцената, колкото за поддържане на критерия за качествена музика и професионализъм;

в) литературата – в последните години най-влиятелна фигура в литературата ни е миналото ни. То е тема в много от написаните в последните години книги. Това е чудесно – трябва най-после да го изговорим, да го обмислим, да му простим и да го пуснем;

г) киното – не мога да откроя конкретни имена;

д) изобразителното изкуство – мнозина имат силно присъствие в това изкуство по простата причина, че ужасно силно крещят. Това обаче не значи, че винаги се идентифицират с най-доброто в него, така че ще премълча. Моите фаворити вече ги споделих;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – реално повечето силно присъстващи не са тези, които си струва силно да присъстват. Хората, от чието мнение лично аз се интересувам, не са „главните действащи лица“ – Евгений Дайнов, Веселина Седларска, д-р Тони Филипов, Деян Енев, Любослава Русева, Милена Фучеджиева, с която не винаги споделям същите тези, но винаги се възхищавам на свободата на духа и изказа й, Татяна Ваксберг, Иван Бедров (не ги редя по важност, а по ред на изскачане в съзнанието ми).

Най-значими са „Хъшове“, оперите на Карталов и най-вече книгите
Боян АНГЕЛОВ, поет, председател на Съюза на писателите

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Все още не се е състояло, но се надявам да му бъдем свидетели!

– А кой е големият й провал?

– Превръщането на културата в стока и отдръпването на държавните институции от задълженията си да я подкрепят – финансово и морално.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – постановката „Хъшове“ в Народния театър, под режисурата на Александър Морфов;

б) музиката – оперите на Вагнер, поставени от акад. Пламен Карталов;

в) литературата – много са;

г) киното – няма;

д) изобразителното изкуство – няма;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – няма.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Не бих могъл да откроя само една фигура.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Васил Михайлов, Мариус Донкин;

б) музиката – акад. Пламен Карталов;

в) литературата – деликатно е като председател на СБП да откроя няколко, но съвсем не са малко: Йордан Радичков, Николай Хайтов, Антон Дончев, Павел Матев, Александър Геров, Христо Фотев, Кольо Георгиев, Любомир Левчев…

г) киното – акад. Людмил Стайков;

д) изобразителното изкуство – Светлин Русев, Любен Зидаров, Николай Майсторов, Ивайло Мирчев, Димитър Буюклийски – Мичи, Крум Дамянов, Георги Чапкънов;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – Иван Гарелов.

Всичко дотук в анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“