Аз и Селинджър

Писах на г-н Селинджър (никога Джери) от военна база в Гренландия през 1962 г., след като бях прочел „Франи и Зоуи“ в самолета. Нормално писмо от почитател. Не бях изненадан, че той отговори; може би трябваше. Писахме си до смъртта му, винаги за Сьорен Киркегор или Айзък Динесен, в последните години и за дзен.

Срещнах го само веднъж, в хотелски ресторант в Ню Йорк една сутрин през 1966 г. Той беше с пожарникар, приятел от войната. Ядеше корнфлейкс – дори и днес аз ги ям по същия начин. Дадох му няколко книги от Библиотека „Киркегор“, но не говорихме много. Беше много обаятелен, много красив. За мен беше все едно срещам Елвис Пресли.

От прозореца си днес виждам статуята на Ханс Кристиан Андерсен, на път към работа минавам покрай Киркегоровата. Без познание за тях, нямаше да имам контакт със Селинджър. Киркегор пише много за меланхолията, тъгата и пътя да се избавиш от тях. Андерсен пише приказки, също като мен, за малки деца, но също така и за възрастни. И двамата пишат за изкуството да се разказват истории, за техния целебен ефект.

Те следват съвета на любимеца на Селинджър, Динесен:

„Всички скърби могат да се поемат, ако се поставят в история или ако разкажеш история за тях“.

„Писмата на Селинджър“ е роман, който му казах, че бих написал един ден. Той не коментира. Това е приказка и тя е за тъгата.

Освен мен, само съпругата ми е чела писмата. Аз няма да позволя да стигнат до другиго. Няма да ги продам, няма и да публикувам нищо от тях. Не бях приятел на Селинджър, който би написал нещо за личния му живот, а създадох приказка за него. Той е магьосник и ако не се отнасям с нужното уважение, се опасявам, че ще се появи с меч и ще ми отсече главата.

Звучи детинско? Разказването на истории е детинско.

Нилс Шу е телевизионен сценарист и писател от Дания. Роден в Копенхаген през 1942 г., той е автор на няколко книги – и действително повече от четири десетилетия води писмена кореспонденция с Джеръм Селинджър.