Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Аз не съм Шарли Ебдо

Американците почитат загиналите карикатуристи, но не са така толерантни към неудобните провокатори в собствената си родина

Атаката в „Шарли Ебдо” може да се превърне в историческа ситуация, която да ни даде урок. Да ни научи да бъдем по-малко лицемерни към нашите противоречиви обществени фигури, към неудобните провокатори, към американските сатирици. - Аз не съм Шарли Ебдо

Атаката в „Шарли Ебдо” може да се превърне в историческа ситуация, която да ни даде урок. Да ни научи да бъдем по-малко лицемерни към нашите противоречиви обществени фигури, към неудобните провокатори, към американските сатирици.

С право почитаме журналистите от „Шарли Ебдо” като мъченици на свободата на словото. Като борци за свобода на изразяването. Но нека си го кажем – ако те се бяха опитали да издават своето сатирично списание в някой американски университет през последните 20 години, то нямаше да просъществува и 30 секунди. Студентите и преподавателите щяха да ги заклеймят като насаждащи омраза, а администрацията на учебното заведение щеше да спре финансирането им и да ги затвори.

Обществената реакция в Америка към терористичните атаки в Париж показа, че мнозина третират като знаменитости онези, които предизвикват и нападат кръгозора на ислямистките терористи във Франция. Истината обаче е, че американците са по-малко толерантни към тези, които изразяват вижданията си в собствената им родина.

Искате примери? Университетът в Илинойс уволни преподавател, който оборил разбирането на Римокатолическата църква за хомосексуализма. Университетът в Канзас отстрани преподавател, защото написал неудобен туит за една от държавните институции…

Американците може да хвалят „Шарли Ебдо” за смелостта да публикуват карикатури, унижаващи пророка Мохамед, но ако студентите поискат да поканят Аян Нирси Али (родената в Сомалия американска писателка, политик и активист – бел. ред.), ректоратът веднага ще отмени ангажимента й.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Затова атаката в „Шарли Ебдо” може да се превърне в историческа ситуация, която да ни даде урок. Да ни научи да бъдем по-малко лицемерни към нашите противоречиви обществени фигури, към неудобните провокатори, към американските сатирици.

Първото нещо, което трябва да спрем да правим, е да кичим Фейсбук страниците си с лозунга „Аз съм Шарли”. Повечето от нас най-вероятно никога не са дръзвали да бъдат саркастични – нещо, което е специалитет на списанието. В същото време, повечето от нас знаят, че провокаторите и аутсайдерите имат важна роля в обществото. Сатириците изобличават нашите слабости и суета, точно когао се чувстваме най-горди от себе си. Те пробождат саморекламата на успеха. Те уравновесяват социалното неравенство, като принизяват могъществото на силните. Когато карикатурите им са ефективни, те насочват вниманието към собствените ни слабости, тъй като смехът е една от най-ултимативните свързващи нишки в живота.

Нещо повече, провокаторите и сатириците изобличават глупостта на фундаменталистите, които приемат всичко буквално. Те не са способни да погледнат света от  различна гледна точка. Не са в състояние да видят, че не само тяхната религия заслужава дълбоко и искрено почитание.

Ако се опитате да се справите с този деликатен баланс, намесвайки законите, ако лимитирате или забраните словото, вие ще се сблъскате с недодялана цензура и давещ се диалог. За щастие, обществените нрави и маниери не са толкова тесногръди. Повечето общества поддържат успешно стандарт на цивилизованост и уважение, докато се опитват да държат отворени вратите за различните.

С други думи здравите общества не потискат словото и дават различна валидност на различните типове хора. Учените са високо почитани. Сатириците са приемани с уважение, а расистите и антисемитите са изслушвани през филтъра на безчестието и неуважението. Хората, които искат да бъдат чувани, трябва да извоюват това чрез своето поведение.

Масовото убийство в „Шарли Ебдо” би трябвало да ни напомня да бъдем толерантни спрямо дръзките гласове, дори когато те са социално дискриминиращи.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

Затворете си устата

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах