Аз съм лузърче, обичам…

Българи, глупави мои сънародници, София е чудесен град за живеене. Бургас - също. Пловдив - също. А който иска да живее еко и скромно - извън големите градове е някаква природна идилия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Аз съм лузърче, обичам…

Българи, глупави мои сънародници, София е чудесен град за живеене. Бургас - също. Пловдив - също. А който иска да живее еко и скромно - извън големите градове е някаква природна идилия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Бях се махнала от Фейсбук, но спокойствието ми трая около 2 месеца и отново се отдадох на хедонистичен мазохизъм. Изключително приятно е да не знаеш какво мислят хора, които не познаваш. Това знание е чиста отрова. То е дори разрушително, защото спецификата на българския Фейсбук е неговата огромна негативност и отрицание на всичко. Много е трудно да обясниш на море от анти-любов как да обича света, когато на първо място не обича себе си.

И все пак присъствието ни в социалните мрежи би трябвало да има и някакъв обществен смисъл. Гледайки трагедията на гърците – в Америка подобни неща се случват доста често – и четейки реакциите на сънародниците ми българи във Фейсбук, ми е леко неудобно за самите тях да ги чета. Искрени съболезнования за тази новогръцка трагедия, но може ли да спрете с тази самоомраза, ако обичате? Ако имате деца, представям си какви кисели мухльовци сте възпитали с това мислене. Мама и татко пред телевизора гледат кадри от Атина, а детето слуша как с кахърни въздишки те си споделят, че това ако стане тук, никой няма да си мръдне пръста. И целият бъдещ живот и психика на това дете са отровени изначално от средата вкъщи. От дете в главата му е насадено, че да си българин е наказание. Без да го разбира, горкото дете подсъзнателно започва да се отвращава само от себе си, благодарение на мама и татко, които биха искали да са нещо друго, но не могат да надскочат удобството на салатата и ракията и новините в 8. Макар и с отвращение.

Гърците спасявали, българите – не, тук не сме били подготвени, тук сме само изрод до изрод, на костенурката вода няма да дадем, лекари няма да помогнат безплатно, ще подпалим и останалото незапалено. Вземете се отвратете малко от слугинската си подчовешка психика, която единствено търси лошото и сравнението с другите в ущърб на това да си българин. Да си българин не е повод за гордост. Да си от която и да е националност не е повод за гордост само по себе си, ако не ставаш като човек, но специално за тази нация е деструктивно да бъде отново и отново оформяна от калпави възпитатели поколение след поколение. Аз съм с двойно гражданство и не ми пречи да виждам и доброто, и лошото и на двете места. Обичам България и Америка посвоему и се старая да бъда обективна сама за себе си, за да не изпадам в ненужни драми, които ме дърпат назад в развитието ми.

Живея от 8 години в България и наблюдавам какво се случва. Няма случай на бедствие, при който българи да не са отивали доброволци, да не сме събирали пари, дрехи, храна. Бизнесмени помагат с големи дарения и т.н. Но това, разбира се, не се отчита от средностатистическия български мухльо или мухла. Не се отчита и от интелектуалците. Всички са жертви на природни и политически бедствия от сутрин до вечер. От статус до статус. Всъщност те са жертви само на самите себе си. На безпричинна и психарска самоомраза, каквато не съм срещала сред американците. А нещата могат да се разрешат много лесно – като не ви харесва да сте българи, откажете се от гражданството си и вървете там, където ще се чувствате реализирани национално, вместо тук да сте хленчеща лузърска сган.

Впрочем и в гръцки медии са дали България за пример как се справяме с пожарите, при положение, че сме и планинска държава. Преди няколко години имаше жестоки пожари в Израел. Израелците бяха много благодарни на българските пожарникари, които им помогнаха да не изгори малката им държава. Миниатюрната им, обкръжена с врагове и терористи държава, в която те не хленчат от сутрин до вечер, а момичета, облечени по последна мода, ходят с автомати в ръка. Пустиня, пек, земя, която израелците са превърнали в оазис, за да могат да оцелеят. А България е естествен рай, не оазис. Природен рай. Но тук е ЛОШО. Най-лошото. Не се живее!

Пиша това от Ню Йорк и го пиша с тази нетърпимост, която се появява у мен само от българското мрънкане и черногледство. Парадоксът е, че в Ню Йорк е толкова гнусно мръсен през лятото, когато е топло и влажно, че си мисля за София с чувство на удоволствие. Това може да го разбере само човек, който си е дал шанса да напусне пределите на познатото, на родната нетърпимост, на провинциалната жалост, на дребното самосъжаление, на евтиното удобство и е започнал от нищото.

Скъсайте с така отвратителната ви пъпна връв и напуснете България! Отидете да се борите там, където животът ви се вижда по-щастлив. Проблемът е, че животът сам по себе си не е нито щастлив, нито нещастен, а такъв, какъвто си го направим. А българите категорично не ценят това, което имат. Виждат само лошото. В Ню Йорк съм, но София е пред очите ми с разбитите си тротоари. Госпожо Фандъкова, тротоарите са нетърпими! И въпреки тротоарите, София е град, потънал в зеленина. Напоследък се садят непрекъснато дървета, което е похвално. Чисто е. Не знаете колко е чисто в сравнение с Ню Йорк. Прибирам се вечер след обикаляне по иначе възхитителните музеи, изморена от микроскопичността си между небостъргачите и тежките стари сгради с великолепни орнаменти. Шумът е оглушаващ, въздухът – неприятен, всичко лепне от прекалено много хора на едно място. Нямам търпение да вляза под душа, защото имам чувството, че кожата ми е покрита с цялата световна мърсотия.

Българи, глупави мои сънародници, София е чудесен град за живеене. Бургас – също. Пловдив – също. А който иска да живее еко и скромно – извън големите градове е някаква природна идилия.

Bookshop 300×250 3

Искам да видя недоволните от всичко как ще живеете в центъра на град, в който наемът за едностаен апартамент е $6000 срещу наем от 500 лв. в София. Ше работите като роби, за да имате 2, макс 3 седмици ваканция. Няма безкрайни почивни дни около национални празници, които в България се случват твърде често. От май месец София е полупразна, защото бедните и нещастни българи са в Гърция. Иначе и в София магазините работят без почивка. Няма събота, няма неделя, няма празник. Истинска Америка. А гърците спят следобед и затварят магазините си, за да не им се наруши дрямката.

Нека да им помогнем, защото в нещастието няма националност, а само човещина. Но не за сметка на това, на което учим бъдещите поколения. И в България живеят отговорни и хуманни хора. И го доказват ежедневно с труда си. И този труд дава резултат, защото страната ни е все по-рекламирана като много добро място както за туризъм, така и за живеене.

Аз съм лузърче, обичам наште планини зелени, лузърче да се наричам – първа радост е за мене…

Не така! Внимавайте на какво учите децата си, ако искате да са конкурентноспособни в един все по-жесток и максималистичен свят.


Всичко от Милена Фучеджиева в „Площад Славейков“

OPERA OPEN