Крикор Азарян, непрежалим за театъра и за всички, които са имали късмета да бъдат част от неговия свят, си отиде преди 12 години. Но студентите му продължават да отбелязват рождения му ден с нещо специално. В негова памет тази година е новият прочит на „Трамвай „Желание“ на Касиел Ноа Ашер, ученичка на Азарян, в Театър „Азарян“. На 15 март всяка година студентите на режисьора цитират и т.нар. „Десет Кокови заповеди“ – етичен кодекс на театралния актьор, може би най-важната от които гласи:
„Не излизай на сцената, ако нямаш какво да кажеш…“.
Правило, което днес е жизнено необходимо не само за театъра, а още повече за сцената на живота.
Предлагаме ви да почетем Азарян с думите на Йордан Радичков в писмо до режисьора за неговата 50-годишнина.
Писмо на Йордан Радичков до Крикор Азарян
за 50-ия му рожден ден
Скъпи приятелю,
Видя ли, че не е никак страшно човек да е на петдесет години! Какво ти страшно, напротив, опасно е!
…Бъди жив и здрав и все така и занапред бъди Крикор Азарян! За да можем да ти се възхищаваме и за да можем също така да те упрекваме. Твоята възраст е извънредно красива, в тази възраст човешкото сърце е пълно с нежност, с тиха печал, с мълчаливи радости и с една безкрайна, лепкава, но топла и приятна, изключително човешка тъга, която като тънка пара опасва цялата ни земя, целият твой живот опасва, дими леко, сякаш е жива и диша, и там някъде, сред тази подвижна пара нещо шава, нещо бърбори, откъслечен смях се чува, човешки стон също така отеква тихо и пропада, без да остави следа подир себе си.
И ето, че това подвижното, скъпи приятелю, се оказва твоят Театър! Това е театърът на Човека, твоят свят и твоят живот едновременно. А около шаващото, подвижното, възклицаващото или стенещото се трупат хора, кога повече, кога по-малко (аз също така се струпвам в тая навалица), за да видят именно твоя театър…
Съдбата е била щедра към теб, но като е проявила щедрост към таланта ти, то тя те е натоварила допълнително с тежък товар, и сега от върха на твоите петдесет години сам виждаш, че ако по невнимание си оставял част от това по пътя си, то сега ще трябва да се върнеш назад, за да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой друг да изнесе, сам ти ще трябва да пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си …
Желая ти много здраве и крепък дух, за да изнесеш всичко по своя път и за да продължиш и напред чрез изкуството да спориш и да се съревноваваш с живота. И дано пътищата ни в бъдеще пак се пресекат щастливо в някой ден!
Аз отсъствах известно време и когато се върнах, помежду писмата, получени у дома, заварих и едно писмо от непознат арменец. Между другото този човек ме запитваше ето така:
„Абе, другарю Радичков, не се ли намери в твоя див северозапад поне един арменец!“.
Аз дълго си мислих над това запитване и накрая си казах: Ама, разбира се, че има такъв, само че не можах досега да го разположа епически посред моите бедни орници, посред добитъка и дивотията на моя беден северозапад, но ако ми стигнат силите, скъпи приятелю, то обещавам ти в бъдеще време, че в една от пиесите ми ще има арменец именно от дивия северозапад, каменна отломка от Арарат, звук или музикален тон от Комитас, старозаветен човек, който е толкова стар (много по-стар от грузинците), че помни кога Ной е пристигнал в края на потопа на планината Арарат. Ето, такъв един арменец трябва да се впише в твоя бъдещ Театър, скъпи приятелю, и в него ти трябва да видиш част от себе си, от твоята семка, от твоето бъдеще, част от съдбата си и от великото несъгласие с неуютния живот, който всички живеем почти по еднакъв неуютен начин.
Бъди жив и здрав, и нека цялата ти къща бъде в добро здраве!
София, 16 март, 1984 г.
* Писмото е част от книгата „Човешкият цирк и Крикор Азарян“ на Димитър Стайков.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение