Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Азарян и сцената, по-силни от наркотик

Представление в памет на професора, чиито актьори се чувстваха като помазани с бъдеще в театъра

При мнозина актьори влиянието на Крикор Азарян е било като побутване, при други - като очовечаване, за трети - скок, завършил с разбита глава, а за един или двама - клоунада над пропастта.  Снимка: Бистра Бошнакова - Азарян и сцената, по-силни от наркотик

При мнозина актьори влиянието на Крикор Азарян е било като побутване, при други - като очовечаване, за трети - скок, завършил с разбита глава, а за един или двама - клоунада над пропастта. Снимка: Бистра Бошнакова

Сцената е по-силна от наркотик, ни припомниха студентите на Крикор Азарян. За тях обаче има и още нещо, по-силно от всяка субстанция – присъствието на техния професор, дало им тласък в актьорството, път към сцената. При мнозина влиянието му е било като побутване, при други – като очовечаване, за трети – скок, завършил с разбита глава, а за един или двама – клоунада над пропастта. 

На 15 март 2016-а Крикор Азарян би навършил 82, но през 2009 г. той спря броенето на 75. Рожден ден в понеделник все пак имаше – в новия Театър „Азарян“. Там видяхме 20 негови ученици, едни са му били студенти в НАТФИЗ, други – герои в негови представления.

Заглавието на спектакъла, посветен на режисьора – „Крикор Азарян и електрическата крушка“, произлиза от разговор на професора навремето с Камен Донев. Казал му, че за добрия театър трябва само една електрическа крушка. Затова на сцената пред актьорите, наредени срещу публиката в полукръг, бе поставен един малък черен подиум – за солисти в театъра – и над нея бе спусната електрическа крушка. Под нея чухме откъде са тръгнали и къде са стигнали Донев, Мариус Каркински, Стефан Вълдобрев, Деян Донков, Иван Радоев, Милен Миланов, Валентин Танев, Георги Къркеланов, Станка Калчева, Стефка Янорова, Касиел Ноа Ашер, Лилия Маравиля, Анастасия Ингилизова… Между тях имаше оставен за професора им празен стол, маса и лампа на нея.

„Ако изкуството се старае да освети невидимото, мисля, че театърът отпраща най-силно в тъмното пространство в дирене на невидимото. Но за сметка на това пък то е мимолетно, умира в момента, в който свърши спектакълът, и затова прилича на светулка.“

Това са думи на Азарян, изречени в медиите, в интервю за в. „Труд“, в годината, когато напусна този свят. Пред студентите си е говорил за изкуството не така многословно, често с жестове, с необикновени словосъчетания, но на всички им е звучал като език между посветени. В Театър „Азарян“ чухме много от историите на това братство, непознати за широката публика.

20 от актьорите и героите на Крикор Азарян излязоха на сцената, кръстена на неговото име.

20 от актьорите и героите на Крикор Азарян излязоха на сцената, кръстена на неговото име.

В ролята на водещ Камен Донев започна с Метода на Азарян:

„Проф. Азарян учеше чрез въпроси, питаше: за какво става въпрос в тази сцена, каква е движещата сила на действието, какво се случва… Гледаше те в очите и очакваше да отговориш. Най-много държеше на това актьорът да мисли – да мисли от името на персонажа. Когато репетирахме пиесата „Опит за летене“ имах едно монологче и много разпалено раздавах всичко, което имах като актьор – с прескоци, с имитации на животни – мислех, че съм много интересен, забавен. Давах колкото мога, за да се харесам. Той каза „Стоп“ и ме попита: „Камене, мойто момче, ти мислиш ли като приказваш?“. Можех да излъжа, но реших да бъда откровен: „Не“. И той отвърна: „Личи си!“

Камен Донев бе инициаторът на представлението в памет на Крикор Азарян.

Камен Донев бе инициаторът на представлението в памет на Крикор Азарян. Снимки: Емил Георгиев

На репетицията на „Трамвай „Желание“ първата поява на Донев в спектакъла била „с целия младежки блясък, натопорчен, защото играя Стенли Ковалски“ и чува от режисьора отново „Стоп“:

„Помислих, че има някакъв технически проблем, което мен не ме касае, а той каза: „Камене, ами ти изигра цялата пиеса!“. В първия момент аз помислих, че това е хубаво. След една характерна пауза разбрах, че не е хубаво. Съжалявам, казах. „Има за какво да съжаляваш – отвърна, – ти няма какво да играеш от тук нататък. Върни се и влез както трябва.“

Валентин Танев сподели с публиката нещо съкровено – писмо от Азарян до актьорите от последния му спектакъл – „Вишнева градина“ в Народния театър:

„Скъпи колеги, имам една молба – 10 минути преди представление се съсредоточете и си припомнете какво точно иска вашата героиня или герой в живота на пиесата. Сигурен съм, че това са неща, които вие искате – искате да ви харесат, да направите впечатление, да сте известни, да сте велики, и най-важното: да ви обичат. Направете това и ще разберете, че няма защо да играете нещо-си, бъдете си вие и без да лъжете, изповядайте вашите страхове и надежди. Бъдете честни и заразителни. Ваш Коко Азарян.“

Валентин Танев изпълни монолог от „Лазарица“, едно от най-силните представления на Крикор Азарян.

Валентин Танев изпълни монолог от „Лазарица“, едно от най-силните представления на Крикор Азарян.

Анастасия Ингилизова подхвана поредица от „къси разкази“ за професора – как е била вдъхновена от режисьора още на приемните изпити, когато се провалила, а той я върнал да повтори монолога си пред комисията; Касиел Ноа Ашер си припомни как като студентка е била приземена от Азарян – по време на антракта на спектакъла той ѝ заявил, че не е сама на сцената, че трябва да играе не само за себе си; Иван Радоев разкри как преди 17 години си е измислял реплики в монолог от Шекспировата „Троил и Кресида“, защото не ги бил научил, а Азарян му казал: „Радоев, личи си, майна, че си син на поет – ти една вярна дума не каза, но всичко ти беше в рими“; Камен Донев призна как професорът му е обяснил, че има проблем с русенския диалект:

„Вика ме след един изпит настрана и ми казва: „Камене, майна, абе има ти нещо…“ И взе да се удря по брадата. „Майна, все едно караш колело по калдъръм“. След това започнах да чета с тапа в устата цели вестници, за да си оправя „калдъръма“.

Камен Донев разказа как си оправил „калдаръма“.

Камен Донев разказа как си оправил „калдъръма“.

Станка Калчева не е била студентка на режисьора, но имала късмета да играе в неговите „Три сестри“ в Младежкия театър. Две от тях бяха на паметния спектакъл в Театър „Азарян“ – Калчева и Яна Титова, които изпълниха откъс от „Три сестри“; видяхме и Валентин Танев с монолог от друго легендарно представление на режисьора – „Лазарица“.

Арменска песен в изпълнение на студенти на Крикор Азарян - Анастасия Ингилизова (отляво надясно), Георги Къркеланов, Невена Бозукова, Ралица Бежан, на пианото - Моньо Монев.

Арменска песен в изпълнение на студенти на Крикор Азарян – Анастасия Ингилизова (отляво надясно), Георги Къркеланов, Невена Бозукова, Ралица Бежан, на пианото – Моньо Монев.

Преди да изпълни откъс от мелодия, създадена от него за представление на Азарян, Стефан Вълдобрев разкри, че режисьорът невинаги е спазвал принципа за десетте свещени минути на актьора преди представление. На наградите „Аскеер“, които винаги се дават на живо по БНТ, паузата за новините продължила много дълго заради важни събития в държавата и Азарян „хванал“ за вратовете Камен Донев и Вълдобрев, дал им китара, и ги изтикал на сцената да „пълнят време“. На въпросителните погледи на двамата актьори Азарян отвърнал: „Маратонки, маратонки“. Така била изпълнена най-дългата версия на песента „Обичам те, мила“. Вълдобрев припомни как Азарян му дал основния съвет при композирането на театрална музика – веднъж, след репетиция на „Дванайсета нощ“, му задал въпроса:

„Кажи ми коя е мелодията, съзвучието, темата, която зрителите ще си тананикат и след като излязат от салона?“

Стефан Вълдобрев изпълни мелодия, написана от него за представление на Крикор Азарян.

Стефан Вълдобрев изпълни мелодия, написана от него за представление на Азарян.

Всички възпитаници на Азарян имитираха дрезгавината в тембъра на режисьора. С този глас го цитира и Деян Донков, отбелязвайки любимия пример на професора за способността на актьора да (се) удивлява като дете. Донков, който игра Лопахин във „Вишнева градина“, разказа, че по време на репетициите Азарян е бил пестелив:

„Получи се комуникация между нас като някакво чудо, беше отвъд думите. По време на целия процес ние разменихме само три изречения. На втория месец дойде и ми каза: „Динка, майна, не знам дали знаеш, но твоят герой, Лопахин, е двигателят на това представление“. Третият момент беше, когато му предложих една сцена, която бях подготвил… Потупа ме по рамото и останах преизпълнен с щастие“.

По-късно Донков показа не своя Лопахин, а вдъхновяващ етюд, нещо като скица на клоун, който, разбрахме, е самият Азарян.

Клоунът с обувките на Деян Донков

Клоунът с обувките на Деян Донков

Лопахин обаче изскочи от спомените на друг участник на сцената – Георги Къркеланов, студент на професора. Той си припомни как на изпит е произнесъл от името на своя персонаж от „Вишнева градина“, че ще насече вилите и ще изгради дърветата.

Мариус Куркински, друг от любимите ученици на Азарян, сподели, че режисьорът го запопомнил от детската актьорска школа във Варна. Но в НАТФИЗ бил скъсан на „актьорско“ и бил приет кукли, „играех зеле“. И в първи курс Азарян веднъж го срещнал по коридорите, попитал го какво прави… „Какви кукли, бе момче“, му отвърнал режисьорът и го прехвърлил в своя клас, директно във втори курс, където още при първата задача Мариус стъпил на своя път, сцената.

Мариус Куркински и неговият Клавдий

Мариус Куркински и неговият Клавдий

В памет на професора Куркински изпълни монолога на Клавдий от „Хамлет“, постановка на Явор Гърдев в Народния театър. Камен Донев също избра да почете професора с откъс от представление, в което се чувства най-силен – монолог на самоубиеца Подсекалников от „Животът е прекрасен“.

Образа на Азарян, какъвто са го виждали колегите и студентите му, Милен Миланов допълни с интересната странност на режисьора да променя думи. Правел го, когато е много ядосан или много вдъхновен – от неговата уста например името на Жан Клод ван Дам звучи така Ван Джан-Джун, а главнокомандващия на операция „Пустинна буря“ Шварцкопф нарича Шварцдорн… И това са все примери от репетиции…!

„Коко бъркаше думата, но имаше такова излъчване на смисъл, че всички го разбираха. Ами вие усетихте ли какво са нашите разкази тази вечер – това са разкази как сме разбирали Коко. И знаете ли защо той беше разбираем? Защото на Коко имаше какво да му се разбира – както и да го каже“, обясни Миланов.

Не само смисълът, като че ли и радостта от онова присъствие липсва днес на българската сцена. Азарян бе авторитет в театъра, в чийто кръг или клас актьорите се чувстваха като помазани с бъдеще в това изкуство. Но като че ли най-ценното, което режисьорът остави след себе си, беше усещането за близост, което създаваше със своите актьори, за дом, от който не искаш да си тръгнеш. Такава бе и атмосферата в Театър „Азарян“ в онази вечер. Духом професорът се върна у дома.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg