Дневникът на една котка

Котките надали подозират за съществуването на интернет, но също го ползват – макар и да не знаят за това. Алиса е британка, но е родена софиянка и отскоро си има блог, който набира популярност. Нарича се „Дневникът на една котка“ и е пълен с котешките й работи.

Алиса е сива, под определена светлина става сребиста, а най-често прилича на плюшена играчка. Но е съвсем истинска. Около нея безпорядъкът е така интересен, всеки запален нещотърсач би оценил изумителните й способности да намира духа на съвсем прозаични предмети – четки за зъби, химикалки, найлонови торбички, хартии от отдавна увехнали букети и панделките им, използвани клечки за уши… Обича книгите – за да лежи върху тях, и панталоните – защото използва крачолите им като тунели, от които понякога не успява да намери изхода. Страхува се от прахосмукачки, но пък самата тя толкова добре бърше прах, достигайки най-непристъпните рафтове, както и паяжините от най-тесните лабиринти между мебелите.

Светът навън е толкова извънкотешки…

Отскоро е открила съществуването на света през прозореца и се случва да го наблюдава – чудно, дали ако види стопанката си долу, на улицата, ще я познае? Надали, все още не се е сетила, че между дребните същества навън и едрите, които я посещават в апартамента, в който живее, има нещо общо. Видимо тя е господарка на апартамента, в който живее – но допуска и присъствието на хора, макар човешкият вид да не я вълнува твърде много, далеч по-интересни са й вещите му. Скоро Алиса ще отстъпи владенията си – не, никъде няма да ходи, още котки пристигат, първите й три котенца… Откъде е ясно, че са три? От Козата Ани, любимият човек на котките – те, разбира се, не подозират, че е ветеринар.

Нещо й е привлякло вниманието, но определено не е заинтригувана.

Все още не се е родил човекът, който да задържи вниманието й повече от минута. Но скоро Алиса ще си роди три котенца, които ще я обсебят напълно.

Ежедневието й е динамично, и все пак в блога й намират място и злободневните новини – Ердоган, Тереза Мей, БСП… Присъстват наравно с игрите с човешките джунджурии, както и с лова на мухи, които така прелестно бръмчат на една лапа разстояние.

Предлагаме ви най-новото в Дневника на една котка.

#АзСъмБСП-то на Алиса

С Алиса живеем в пълна хармония – допълваме се идеално. Когато аз съм на работа, тя спи. Когато аз спя (или се опитвам), тя виси пред вратата и хленчи за храна. Седна ли пред компютъра, тя се настанява върху клавиатурата и се вторачва в екрана. Аз се храня предимно с растителна храна, Алиса предпочита месо, понякога сирене и маслини. Реша ли да седна на креслото пред огледалото, откривам, че мацката вече се е разположила там. Когато мия зъбите си, на нея й идва момента да ака, а тоалетната й е точно до мивката.

С най-новите си играчки

А и си приличаме. Обича прясно свалени от простора дрехи, аз – също. Нейната козина пада почти постоянно, и моята коса не остава по-назад. Аз не обичам да ми досаждат, тя – също. Предпочита да спи върху „Одисей“ и „Братя Карамазови“, аз – край тях. Понякога скача в скута ми и 2-3 минути ми позволява да я чеша зад ушите. Когато аз я взема в ръце да я помачкам, 2-3 минути стои безропотно, после се измъква. Нали все пак аз я храня, поя, чистя й тоалетната, вода я на ветеринар, обезпаразитявам я, ще се грижа и за поколението й. Абе, идилия.

Като малка Алиса си пада по гръцката митология на Николай Кун…

… като поотрасна, мина на Джойс.

Така изглежда, когато й писне от четене.

А тук определено ще иска нещо непозволено – например да влезе в забранената стая.

Сещам се за видеото с оная жена, която обича страстно БСП. Тя носи цветя на Столетницата и очаква партията да й даде пари, да се погрижи за децата й, да ги изучи. Вече сто години всички социалисти все това правят – чакат. Напразно.

#АзСъмБСП-то на Алиса. Истинското.