Баба ми от Кестрич

Стара картичка с жители на варненското село Кестрич - Баба ми от Кестрич

Стара картичка с жители на варненското село Кестрич

Вчера с мъжа ми пътувахме от Варна за София. Времето беше слънчево, пътят се виеше пред нас като лъскава змия, птички пееха, пролетта надуваше платната на февруарския вятър, карайки го да мърка гальовно в клоните на дърветата. Идилия!

Да, ама ние, вместо безгрижно да се наслаждаваме на благосклонното време, се впуснахме в разгорещено обсъждане на текущите новини около Черепа, прокуратурата, боклуците, въздуха и всичко останало. В един момент аз здраво се разлютих и изсъсках:

– Да ги разправят тия на баба ми от Кестрич!

Имах предвид ГЕРБ, правителството, прокуратурата и цялата разпищолена сбирщина, която ни управлява. Обаче той изобщо не ме разбра.

Четенето е безопасно за вашето здраве

– Каква е тая баба от Кестрич? Какво искаш да кажеш?

И така започна нашето скорострелно гмуркане в етимологията на израза „баба ми от Кестрич“.

Като коренячка варненка, самонадеяно предполагах, че целокупното народонаселение на България знае този израз, разбира го и го използва. Само, че мъжът ми е прост(о) софиянец. Той не е чувал за никаква баба от Кестрич и не е наясно какво означава това. Аз, от друга страна, съм израснала с него. Всички около мен го използваха – баща ми, съучениците, приятелите, продавачката в магазина, всички. Затова в моята глава той е универсален. Доста архаичен – факт, но общовалиден за цяла България с все географските и етнографските ѝ райони.

Да, ама не, както казваше Петко Бочаров, светла му памет.

Colibri april 2017

Понеже и аз самата не знаех откъде идва това „Кестрич“, направихме бърза справка в интернет. Един сърч доведе до друг, после до трети и така успяхме да разплетем дебелия вълнен чорап на този легендарен израз.

Ето накратко резултатите от нашата блиц етимологично-етнографско-краеведско-историческа справка:

1. Кестрич е старото име на Виница

Понастоящем Виница е квартал на Варна. Тоест „баба ми от Кестрич“ означава „баба ми от Виница“. Преди да стане Варненски квартал, Виница е била село. До 1934 г. селището се е наричало Кестрич, което според някои историци е турцизирана форма на средновековния топоним Кастрици (от латински castrum – крепост).

2. В Кестрич живеели предимно гагаузи

Гагаузите са тюркоезична етнографска група българи, които говорят турски, но изповядват православно християнство. Гагаузите населяват североизточна България (около Варна, Балчик и Каварна), Добруджа и Ямболско. Голяма част от тях били прогонени от турците около XVIII-XIX век по време на Османското присъствие (владичество) робство и се заселили в земите на днешна Молдова и Украйна.

3. Гагаузите, наричани още кара(пра)българи или черни българи, са много стар български етнос

Теориите за произхода им са най-различни. Някои историци смятат, че са преки потомци на Аспаруховите (пра)българи, други – че произхождат от европеидните племена узи, печенеги и кумани, трети – че са потомци на селджукските турци, четвърти – че са езиково тюркизирани българи по време на османското владичество. Най-вероятно истината е някъде по средата и те са комбинация от всичко изброено. Уникален резултат от етническия миш-маш, случил се на Балканите и в Югоизточна Европа след нахлуването на Османските турци.

4. Гагаузите се славели като своенравни, войнствени и опасни хора

Говори се, че личната охрана на цар Фердинанд се състояла само от гагаузи заради тяхната лоялност и умение да боравят с хладно оръжие. Иначе се занимавали предимно с лозарство и търговия.

Моята прабаба е била гагаузка. От баща ми знам, че е родена във Варна, говорела е перфектен турски, но се е самоопределяла като българка, била е православна християнка, а родителите ѝ са се занимавали с лозарство. Освен това била много серт, проклета и деспотична. Хората избягвали да влизат в пререкания с нея, защото била безпощадно устата и нетактична. Всичко пасва идеално с описанието на гагаузите, което откривам в интернет.

5. След Освобождението гагаузите били третата по големина етническа група във Варна след турците и гърците

По онова време в града имало 8 махали, обособени по етнически принцип. Ето кои са били (от най-голямата към най-малката): турска, гръцка, гагаузка, арменска, еврейска, българска, татарска и циганска. Както се вижда, населението на Варна представлявало пъстра палитра от етноси, разбъркани и омешени помежду си като вкусно ястие с много подправки.

6. Изразът „Баба ми от Кестрич“ се използва от варненци,

когато искат да кажат, че дадено нещо няма смисъл, няма да доведе до положителен резултат, ще завърши без успех или изобщо няма да се осъществи. Веднага давам пример:

„Само баба ми от Кестрич знае дали ОАЕ ще екстрадират Черепа в България“.

„Въздухът в София смърди на Чернобил?! Оплачи се на баба ми от Кестрич“.

Общо взето изразът се използва по същия начин като „арменския поп“, само че е типично варненски, с гагаузки привкус.
Очевидно е било често срещано варненските хлапета да имат баба, която живее в село Кестрич, та оттам е тръгнал и лафът.

Ето как една невинно спомената реплика отвори неочаквана врата към миналото. Езикът е като ДНК, оставя следи навсякъде. Думите са GPS координати, които пазят местонахождението на отдавна забравени обиталища, отвеждат човек към родовия (му) топос. Думите са компас, който винаги те връща у дома (дори дедите ти да са го напуснали преди векове). Езикът е памет. Той е съвкупност от общото минало на всички народи. Затова изразът „език на омразата“ е оксиморон. Езикът по дефиниция е толерантен. Неговата мисия е да приобщава, не да изключва.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg