Не карай немска кола, (не) слушай баба си

Баба ви от онези ли е, които все ви питат дали не ви е време да се жените вече? Дави ви с информация за здравето си и ви задава въпроси, на които не чува отговорите. Грижлива е и винаги се тревожи дали сте нахранени. Дали да не се облечете по-топло. И е расистка, а е убедена, че няма нищо против черньовците и циганите. Да, нали? Повечето баби са такива. Досажда ви, гневите се на тесногръдите й възгледи, дразните се, че ви се меси във всичко, дори в работите ви. И все пак в тази противоречива смесица от емоции се промъква носталгия по детството, когато тази мила старица е била най-важният човек в живота ви. Затова се опитвате да не се отдавате на раздразнението и просто да я обичате. Сложно е.

Такива мисли ми минаваха, докато четях разказа „Рода” на Джонатан Сафран Фоер в сборника „Книга за другите”, който съвсем скоро излиза от печат с логото на издателство ICU. Изпитвах същото усещане, както когато говорех с моята баба преди години. Възхищаваше се как блести косата ми – също като бабата от разказа на Фоер:

„Много си красив! Великолепен си! Радост моя! Няма значение. Би трябвало да си здрав. С тази красива коса като Кенеди. Радвай се на косата си в добро здраве”.

Познайте как започва. Точно така. С „вземи си бисквитка”. И завършва с познатото: „Никога не си купувай немска кола.” А между тях тече монолог, в който бабата дава съвети за избора на жена, обяснява, че няма нищо против черньовците, стига да не са партньори на роднините й, дава информация за братовчедите, оплаква се от сърце, нищо, че докторът е казал, че нищо й няма, споменава хемороидите си, вмъква история от детството на внука си и се опитва да изкопчи информация за брат му.

„Рода” на Джонатан Сафран Фоер е създаден благотворително. Идеята е на Зейди Смит, която кани свои колеги да напишат разказ в подкрепа на ученици на възраст от 6 до 18 години в писателските им занимания, като ги насърчава да измислят и да разказват истории, и наред с това помага на учителите им да вдъхновяват учениците си да пишат.

„Книга за другите“ е посветена на литературния персонаж. Задачата беше проста: измислете някого. Всеки разказ трябваше да носи нечие име”, разказва Зейди Смит.

В българското издание разказите са двайсет и един, вместо двайсет и три, както е в англоезичното. Включени са историите на Зейди Смит, Джонатан Сафран Фоер, За Зи Паркър, Дейвид Мичъл, А. Л. Кенеди, Андрю О’Хейгън, Ник Хорнби, Тоби Лит, А. М. Хоумс, Едуидж Дантика, Александър Хемон, Хари Кунзру, Адам Търлуел, Дейв Егърс, Хайди Джулавиц, Джордж Сондърс, Вендела Вида, Миранда Джулай, Джонатан Летъм, Колъм Тойбин и Андрю Шон Гриър.

Някои от писателите са познати у нас, други не – „Книга за другите” ни среща с тях преди да са пристигнали по нашите земи чрез собствените си книги.