Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Бъдещите зрители сега са в училище, да ги потърсим

Защо звездите не слязат при децата, да им се усмихнат?

Тодор Трагмар е български режисьор, който живее и работи в Англия. - Бъдещите зрители сега са в училище, да ги потърсим

Тодор Трагмар е български режисьор, който живее и работи в Англия.

В България нямаме звезди от световна величина в областта на киното и театъра, за да разчитаме, че само със споменаването на техните имена в афишите салоните ще се препълнят до дупка. Имаме много популярни лица, благодарение на медиите. Немалко от тях са изключителни професионалисти и талантливи творци, но това не е гаранция за успеха на една театрална продукция в България. Ако искаме препълнени салони вбъдеще, трябва да имаме системна и организирана работа с бъдещата аудитория, тази, която все още не е ходила на театър. 

За да имаме зрители и занапред, трябва да се започне целенасочена и организирана работа с децата още в училищата. Хората на изкуството в парламента (а и извън него), би било добре да се обединят (независимо от своята политическа принадлежност) и да внесат някои важни поправки в Закона за образованието, които ще имат положителен ефект в близко бъдеще. Хубаво е, че в училищата се изучават предмети като рисуване и пеене (въпреки че съм скептично настроен относно правилната методика на обучение там), но ще бъде полезно, ако се въведат и дисциплини като театър и творческо писане, които да бъдат по свободен избор.

Много деца сами намират пътя към изкуството, други са повлияни от своите родители, а трети го преокриват чрез своите преподаватели в училищата. Далеч съм от мисълта, че от всеки един ученик може да стане Стефан Цанев или Теди Москов, но ако се въведат часове по театър, ще се даде шанс на много деца (от различни социални слоеве) да се запознаят с основите на драматичното изкуство. Количеството не гарантира качество, само единици от тях ще успеят да се реализират вбъдеще на сцената, но много от тези хлапета ще се запалят по театъра още от най-ранна възраст. Именно те ще бъдат онази огромна маса, която само след няколко години ще се реди на опашки пред касите за билети. Не за да гледа популярни лица, а за да задоволи потребността си за изкуство.

Винаги съм се възхищавал колко много усилия полага властта във Великобритания за бъдещата публика. Изкуството е бизнес и начин на живот и държавата отлично знае как да печели от него. Преди няколко години бях в едно училище в Тотнъм (един от най-бедните квартали в източен Лондон) и останах удивен, когато видях с какъв театър разполагат! Сцената беше по-голяма от тази на Пловдивския драматичен театър, а на осветлението и озвучаването могат да завидят доста наши професионални театри. Към това трябва да прибавя, че учебният театър в това училище разполагаше с около 800 места!

Това е едно от малкото неща, които дърважата прави в родината на Шекспир за своите бъдещите творци (или техни почитатели). Създава им условия. Запознава ги с основите на театъра. Показва им как работи системата. А останалото зависи от тяхното желание да се реализират.

За някои това може да се нарече лукс. Но за мен е много добра инвестиция. Образованият зрител е този, който цени изкуството и е готов да жертва вечерята си, но да гледа представлението, за което е мечтал.

От друга страна и театрите трябва да положат усилия. Не е достъчно да имаш една добра пиеса в репертора си и да я рекламираш в медиите. Представете си какъв ефект ще има, ако артистите и режисьорите отделят поне по един час от своето свободно време всяка седмица за срещи с ученици! Сигурен съм, че тези деца ще имат стотици интересни въпроси към Александър Морфов за „Полет над кукувиче гнездо“ или към Лилия Маравиля за „Г-жа министершата“. За много хлапета, да се докоснат до популярни лица от екрана, да се здрависат с тях, да им зададат въпрос, да получат от тях усмивка, може да се окаже изключително важен момент в тяхното бъдещо развитие. А всеки човек има какво да попита. Още повече децата! Това е човешката натура. Обичаме да задаваме въпроси. Някои на глас, други наум.

Артистичните директори също трябва да проявят по-голяма инициативност по подобие на английските си колеги. Те трябва да намерят спонсори на най-популираните си продукции, които да осигурят значително по-ниски цени на част от билетите за студенти и ученици. Театърът е вид пристрастяване, така че трябва да се работи в тази посока.

Така например, артистичният директор на Националния театър в Лондон – Никълъс Хинтър, не само че подбира интересен и комерсиален репертоар, но работи изключително много за популяризирането на театъра сред младите хора. От няколко години насам туристическата компания „Травелекс“ е основен спонсор на театъра и благодарение на работата с нея, на всяко представление могат да се намерят билети на ниски цени от по 15 британски лири (вместо по 25- 35).  Националният театър не е изключение, а един от най-показателните примери за добър маркетинг. Подобна практика има и в „Донмар тиътър“, а в „Роял Корт“ всеки понеделник цените на билетите са по 10 британски лири.

В българските театри маркетингът не е толкова популярен, но той е изключително важен, особено за малък пазар, където трябва да се използват всички възможни средставa за директна и индиректна реклама. Най-важното обаче е да се работи не на парче, а в перспектива.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg