Бай Ганьо каза „зиг хайл“

В последните седмици видяхме неприятно опънатите десни ръце на разни новоизлюпени политици и това доведе до обвинения в нацизъм, обяснения, оправдания, извинения и оставки. Спомних си как като деца играехме на фашисти и партизани – игра, на която децата по улиците сега не играят. За моето поколение, а и за всички расли през соца, фашистите винаги бяха лошите. И продължават да бъдат. Те СА лошите. Но ние специално бяхме възпитавани във възхищение към партизаните, били се срещу българския фашизъм, и бяхме безусловно срещу него, докато свободата разреши и доброто, и злото да са многолики.

Спомням си как, играейки, и аз съм се правила на фашист и съм опъвала ръка в хайл. Също така си спомням и мои детски приятели, които са го правили. Слава богу, технологията не позволяваше да снимаш всяка глупост, която ти дойде наум. Фотоапаратът беше голям и тежък, в него имаше лента, тази лента се превърташе, трябваше да успееш да нагласиш експозицията и фокуса, после, като вадиш филма, да не го осветлиш, изобщо снимането не беше лесно умение. Затова и поколението ми не разполага с нелепите си снимки от тоалетни, бани, купони и партита по цици, дупе и т.н. И пак слава богу, защото компроматите щяха да извират.

Изчитайки всичко около снималите се гордо родни „неонацисти“, ми стана ясно едно (и не за пръв път): мъжете, или може би българските мъже – са тежки инфантили. Играта на фашисти и партизани не ги е напускала. Не вярвам и за секунда тези хора действително да са с нацистки възгледи. Инфантилизмът им, разбира се, не ги прави подходящи за публична длъжност.

Поздравът „зиг хайл“ с опъната дясна ръка е забранен в Германия, Словакия, Австрия, Канада, Чехия, Франция, Холандия, Швейцария и Русия. Твърденията, че е римски поздрав, не са подкрепени с никакви твърди факти от Античността. „Римският“ поздрав не е открит в нито едно римско произведение на изкуството, а за пръв път се появява в картината на Жак-Луи Давид „Клетвата на Хорациите“ от 1784 г.

„Клетвата на Хорациите“ от Жак-Луи Давид, 1784 г., Лувър

Впоследствие и други френски неокласици като Жан-Леон Жером изобразяват „римския“ поздрав в картините си.

„Аве, Цезаре, отиващите на смърт те поздравяват“ от Жан-Леон Жером, 1859, Галерия на Йейлския университет

В края на XIX век „римският“ поздрав се превръща и в Олимпийски, а в началото на XX век може да бъде видян и във филми за Римската империя като „Бен Хур“ (1907), „Нерон“ (1908), „Спартак“ (1914), както и в „Кабирия“ по сценарий на италианския поет, журналист и декадент, близък до фашисткия режим на Мусолини, Габриеле д’Анунцио.

Италия първа възприема опънатата дясна ръка за официален поздрав през 1919-а. А през 1926 г. немските националсоциалисти избират „римския“ поздрав пред ръкостискането като по-хигиеничен, естетичен, кратък и ясен. Той става задължителен като знак за подчинение пред лидера на партията Адолф Хитлер. Някои партийни членове не го приемат заради италианците като „не-германски“, но през 1928 г. Рудолф Хес публикува текст, наречен „Фашисткият поздрав“, в който обяснява, че той е използван в Германия преди да се знае, че е съществувал в Италия.

В книгата „Разговори в щабквартирата“ са събрани стенографирани от Мартин Борман, Хайнрих Хайм и Хенри Пикер откровения на Хитлер пред неговите генерали. Там той споделя възгледите си за войната, външната политика, културата, религията, философията, както и личното си отношение към неговите приятели и врагове. Не е разрешавал никой да го прекъсва и Магда Гьобелс, съпругата на Гьобелс, дръзва да отбележи, че „само той говори и може да е Фюрер колкото си иска, но се повтаря и отегчава гостите си“. По време на един от тези монолози Хитлер твърди недоказуеми неща – като това, че Лутер е бил посрещнат с този „германски“ поздрав, както и че през Средните векове немските благородници са опъвали ръце за „хайл“.

От 1934 г. става подсъдимо да не поздравяваш с „Хайл Хитлер“, а през септември 1937 г. поздравът е забранен за използване от затворници, както и от евреи. Още от детската градина децата са учени да закачат пликовете с обяда си на опънатата ръка на учителите си със същия жест. Свидетелите на Йехова отказват поздрава и децата им са изключвани от училище за неподчинение, както и задържани и принудително отделяни от родителите им.

Въпреки съвременната и напълно резонна забрана на нацисткия „римски“ поздрав, той е позволен само в случаи на иронизиране и сатира. Съпругът на принцеса Каролина от Монако, принц Албрехт фон Хановер, например изразява възмущението си от граничните служби с подигравателен „зиг хайл“, за което е съден.

Неонацистите използват модификации на жеста, единият от които е с опънати палец, показалец и среден пръст, и също е забранен в Германия. Покрай избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ, който беше силно подкрепен от американските неонацисти, или тъй нареченото alt-right – алтернативно дясно, – видяхме как вече съвсем откровено опъват дясна ръка във все по-откритите си събрания. Ку-клукс-клан също не се притесняват от властите да го използват. А през 2015 г. британският вестник „Сън“ извади наяве архивен филмов материал от 1933 г. с английското кралско семейство, в който Едуард VIII, Кралицата Майка и Елизабет II като малко момиче да изпълняват нацисткия поздрав.

Това е съвсем кратката история на този поздрав, който предизвика толкова вълнения и обвинения в България. И основателно. Символиката му е ужасяваща и единственото оправдание за безотговорното поведение на нашите инфантилни и необразовани политици е именно инфантилизъм и простотия. Това е извинение, но само донякъде. Игрите на фашисти и партизани приключиха. Във времето на непрекъснатото и напълно ненужно документиране на всяка наша (често нелепа) крачка, ако имаш дори и за секунда намерението да се занимаваш с каквато и да било публична дейност, трябва да следиш много внимателно при какви обстоятелства те снимат. Но кой ли от тези хора изобщо някога си е представял, че ще управлява България?! Този въпрос е най-вече към всички нас, които ги избираме.

Всичко от Милена Фучеджиева в „Площад Славейков“