Байганьо ъхна

Онлайн вариантът на Официалния правописен речник от 2012 г. – платформата БЕРОН – е вече достъпен. Както бе обявено след пробата в началото на април, на 10 май речникът вече е готов за използване.

Езикът, общоприетият код на общуването, е жива структура, променяща се ежедневно, особено при темповете на времето, в което живеем. Гъвкавостта на българския език, който през годините е успял да обмени лексика с много езици, е един от факторите, които са му позволили да оцелее дори в най-мрачни времена.

Затова съхранението му е дело общо, дело сложно и в никакъв случай маловажно.

Ролята на Българската академия на науките, на Института за български език към нея и на Министерството на образованието в поддържането на живия език е особено сериозна. БАН е единствената институция със законодателни права по отношение на езика. Закон за българския език няма, но Официалният правописен речник, издаван от института към академията, е със статут на правна норма.

Досега съществуваше практика Официалният речник да бъде подновяван и обогатяван през около десетилетие. След 1960 г. речникът е претърпявал нови издания през 1983-та (когато се появи наречието „вкъщи“), през 1995-а, 2002-ра и 2012 г. Очакваше се 12 години по-късно да излезе обновено ново официално издание на Правописния речник. Вместо това излезе нещо също толкова нужно и най-после съобразено с предизвикателствата на времето – онлайн версия на речника в новата платформа БЕРОН.

БЕРОН е абревиатура на Български езикови ресурси онлайн. Търсен е и втори пласт на значението – през 2024-та се навършват точно 200 години от издаването на „Рибния буквар“, дело на възрожденеца Петър Берон.

Създателите на платформата обещават, че поетапно ще включват нова лексика в речника и ще поддържат книжовната норма актуализирана. Надявам се все пак, че това не означава, че скоро няма да има ново и допълнено хартиено издание на Официалния правописен речник. Нито един закон не съществува само онлайн.

В платформата БЕРОН, казват създателите ù, „са включени думите от хартиеното издание на Официалния правописен речник, като са отстранени забелязаните технически неточности“. Бърза проверка показва, че наистина все още няма нови лексеми, вече активно използвани в ежедневния език – като „линк“ например, дума, която няма съответствие на български и е абсолютно интегрирана в живия език.

Факт е още, че в новия речник присъства само думата „фейсбук“ (съществително име от мъжки род, пише се с малка буква според речника), единствената социална мрежа, която се беше наложила активно в България през 2012 г. Дори „Туитър“ няма, какво остава за „Инстаграм“ и „ТикТок“. Липсва понятието „стрийминг“, също без аналог на български, липсва и „стендъп“.

За сметка на това присъства – както в книжния, така и в онлайн речника – необяснимият глагол „ъхна“. Значението му си остава загадка.

Неясно защо се появява и глагол „потисвам“, без да е обявен като дублет на „потискам“. Дълго разсъждавах и върху нуждата от глагол „годя се“, раздвоена между възможните му значения. Не успях да измисля и изречение със съществителното „черковнославянизъм“.

Думата „джендър“ като прилагателно присъства и в хартиения от 2012-а, и в онлайн речника. Използването ù като съществително е сериозно нарушение на езиковите норми.

За тези, които за 12 години все още не са научили, „напът“ в ролята си на наречие се пише вече слято според езиковите законодатели, въпреки бурното неодобрение на повечето българи. Реакция срещу подобно изменение имаше и през 1983 г., когато всички трябваше да свикнат да пишат „вкъщи“ вместо „в къщи“.

Едно от най-озадачаващите неща, на които попаднах обаче, беше думата „байганьо“. Речникът я обяснява така: „прост и хитър човек – от собств. име Бай Ганьо“. Това „нововъведение“ присъства и в речника от 2012 г., но (слава богу!) не е забелязано от учителите по български.

Хубаво е да знаете още, че „караконджо“ е съвсем легитимен дублет на „караконджул“ според езиковите законодатели. Дума „хидалго“ няма, разрешена е само „идалго“. Мислех, че „шугльо“ е жаргонен израз, но се оказа, че е съвсем легитимна официална дума. И, макар и с усилие, ще се науча да не се дразня, когато някой произнася „ведòмство“ – оказа се, че е правоговорен дублет.

Това е резултат от първо бързо разглеждане на онлайн речника. Всъщност трябва да сме благодарни, че го има, макар и да има нужда от усъвършенстване. Липсата на онлайн езиков ресурс през първата четвърт от новия век се отрази забележително зле на поколенията, които предпочитат да имат достъп до информация през интернет. И макар че там няма да открият много от думите, които използват ежедневно, все пак ще имат стабилна опора за опознаване на родния си език.