Балада за тъжните софийски таксита

Новият филм на Стефан Командарев - загрижен, но не много ласкателен поглед към трудния живот на обикновените хора

Кадър от снимачната площадка на „Посоки“ с актьора Васил Банов - Балада за тъжните софийски таксита

Кадър от снимачната площадка на „Посоки“ с актьора Васил Банов

„Посоки“, новият филм на Стефан Командарев, който от днес тръгва по екраните, започва с един трагичен корупционно-криминален сблъсък между банкер (Георги Кадурин) и таксиметров шофьор (Васил Василев-Зуека), който завършва със смърт и кома. Тя свързва, а отношението към нея донякъде и развива действието в историите на останалите пет колеги на шофьора. Пет автомобила, поели в нощта в различните, но не много различни посоки на драми, престъпления, прегрешения и огорчения – и малко хумор.

Сред героите им са жена на средна възраст (Ирини Жамбонас), която към края на филма ще има късмета да качи човека, опропастил живота ѝ и да си поприказва с него. Но преди това ще вози доктор (Юлиан Вергов) на път за последната си операция по присаждане на сърце, преда са се „евакуира“ в Германия. От него тя ще чуе изречението, което може да стои и като мото на филма:

„В България всички са оптимисти, защото песимистите и реалистите вече са си тръгнали“.

Васил Банов е най-тъжният от шофьорите, защото героят му наскоро е загубил сина си, но още по-тъжно е колко трудно се оказва да намери, ако не съчувствие, то поне разбиране за мъката си. Нито от похотливия и подпийнал „батко“ с колежка (Иван Урумов и Стефка Янорова), нито от тримата весели другари, тръгнали на живот из Студентски град.

Америка за България

В таксито на Асен Блатечки е най-весело – но само в сравнение с останалите таксита – и хуморът е черен. Това, че е зарязан от приятелката си, не е много весело, а опитите за самоубийство – още по трудно дават поводи за смях. Така че и този смях е горчив, но в него има и някакъв оптимизъм.

Героят на Иван Бърнев се качва в колата на Герасим Георгиев-Геро. Едър тип и дребен далавераджия, той е единственият категорично отрицателен герои сред таксиджиите. Склонността му към насилие ще го вкара в криминалната хроника за вечерта. В този филм лошите не се отървават безнаказано, но и добрите няма с какво да се похвалят.

Последният водач на такси във филма е свещеник (Добрин Досев). Денем кръщава, венчава и опява, вечер вози клиенти. По съвместителство се моли за тяхно здраве и разваля магии – срещу кой колкото даде. В неговата история той трябва да откара човек, който чака сърдечна трансплантация (Стефан Денолюбов) в болницата, защото е намерено сърцето, което може да го спаси.

Периодично в разказа се включва Драго Симеонов като радиоводещ, за да събира слушателски мнения за престъплението от сутринта – и в тях е целият спектър от противоречия в обществото ни.

И така тъжният кръг се затваря оттам, откъдето е тръгнал. Оптимизмът обаче не е в това, че органите за трансплантация са станали още повече.

Следи от изглежда безсмъртния проблем на българското кино с рецитацията почти не са забелязват, повечето актьори са естествени и убедителни. Но ако трябва да отличим само трима, май няма да можем: Стефан Денолюбов, Зуека, Ирини Жамбоанас, Асен Блатечки… а няма как да пропуснем и Васил Банов.

След значително по-мащабните си като пространство предишни филми, в „Посоки“ Командарев се е „свил“ (всъщност не той, а операторът Веселин Христов) на предната или задната седалка, за да заснеме всеки епизод като един цял дълъг кадър без прекъсване. Този подход добавя документалност към сюжетите, които и без това са вдъхновени от действителни случаи – освен този за бащата, загубил сина си, който е по разказ на Чехов.

В този сборник с разкази, повече или по-малко свързани един с друг, Командарев предлага тревожно загрижен, но и не много ласкателен поглед към трудния живот на обикновените хора. Ритъмът на действието е добър, филмът никъде не доскучава, колкото и различни да са историите. А режисьорът държи верните посоки в тъмнината като опитен таксиметров шофьор. И докарва зрителя благополучно до финала, който може и да не е точно там, където сте очаквали.

Вече очакваме с интерес и следващите две части от трилогията за нощна София, започнала с „Посоки“.

OPERA OPEN