Българи драскали по стените на манастири в Йерусалим през XVIII и XIX век

Десетки надписи, оставени от български поклонници през XVIII и XIX век по стените на гръцки православни манастири в Йерусалим, откриха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелския орган за антики. За изследването се разказва в „The Jerusalem Post“.

Присъствието на надписите е открито по метода на мултиспектрално изображение за откриване на избледняващи знаци.

„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим от османския период“, пишат авторите, като се фокусират върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500 години османско владичество“.

Изследването документира надписи на три основни места: манастира на Свети Теодор Йерусалимски, манастира на Свети Йоан Предтеча и манастира „Свети Харалампий“.

В манастира „Свети Теодор“ има надпис: „Хаджи Стойко от Котел. Година 1776“. Авторите на изследването отбелязват значението на Котел:

„От XVII век Котел става център на текстилната индустрия на Балканите. Икономическият просперитет на селището води до много заможни жители.“

Друг надпис гласи: „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От (Га)брово. 1794 г.“. Габрово е описано в проучването като „един от важните центрове на българското Възраждане”.

Един от надписите вероятно е свързан с Хаджи Вълчо, братът на Паисий Хилендарски. Неговото име присъства в надписа „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“, а предположение за значението му изразяват двамата учени Майкъл Чернин и Шай Халеви.

По време на проучването са открити и символи на търговци, като изрично се подчертава, че „такива символи са известни от надгробни плочи и печати на български търговци, които са търгували в Буда, Виена и Нови Сад“.

В манастира „Свети Йоан Предтеча“ има надписи: „Хаджи Георгий. 1842 г. от Каменица. От (манастира) Св. Георги в Белашица. Хаджи Константин Монах“. Друг гласи: „Хаджи Михаил поп от Истанбул“. Учените обясняват, че „по време на османския период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“.

В манастира „Свети Харалампий“ подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които „Хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Георги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от солунската кааза, от село Негован” – селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония”.

Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в храма „Гроб Господен“. Явен надпис от 1854 г. гласи: „Някой си от Копривщица“. Авторите подчертават, че „Копривщица се е ползвала с особен статут: жителите ú са били освободени от данъци и е било забранено на мюсюлманите да живеят там.“

В надпис от 1780 г. в Светата Авраамиева обител са изброени седем поклонници от Свищов, България, сред които „Хаджи Стоян, син на Хаджи Петко… Хаджи Иван и Хаджи Манчу (синове) на Хаджи Ангел от Свищов“.

„Масовите поклонения на жителите на града в Светите земи продължават през първата половина на ХХ век, по време на британския мандат в Палестина“, подчертават авторите.

Пълното изследване е публикувано в научното списание „Atiqot Volume 116“.