Добре дошли в ада на Народния театър! Ад, който по нищо не прилича на онзи холивудски пъкъл с комикс-дяволи, сластни вампири и духчета на име Каспър. Адът на Иван Добчев е населен с мъртъвци с имена на поети и с привидения, чиято паст е зейнала като в „Писък“ на Едвард Мунк. Затова е толкова радостно да бъдем част от неговия джендем в Народния театър. Това е място, достатъчно високо и светло, за да се види и от онези зрители, чиято култура все по-често поставяна е в риск.
Изкуството у нас и преди близо век е било в опасност, знаем от статията на Гео Милев „Автономия на Народния театър“, в която той призовава за борба против просветното министерство от страна на всички културни български граждани. Сега културата е под заплаха повече и от тогава – през месец-два творци излизат на протест срещу безличието на държавата.
В битка срещу домораслото изкуство, което днес носи името Театър на мечките, Иван Добчев представя своя „Гео“, спектакъл по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“. За образа на Гео е избрал Лео – Леонид Йовчев, актьор с искрица лудост. Никола Гешев (Валентин Ганев), началник на тайната полиция – пък не е онзи злодей, който са ни учили. Двамата са част от силите, на които се крепи България от 20-те – на гръмовните фрази и гърмежите в храмовете.
Добчев ни въвежда в онзи свят със сцена, осеяна с кладенци – те са и ями, в които полицията хвърля битите до смърт анархисти, и кладенци на познанието. Откриващата сцена с изхвърлянето на мъртъвците е една от най-въздействащите в представлението. След нея спектакълът се превръща често в рецитал с истерични поанти. Роднините на Гео са сгърчени като в картина на Иван Милев, протяжният епизод на неизвестността къде е поетът след ареста е показан с ретро приповдигнатост в актьорската игра.
Гео Милев се появява късно в действието – близо половин час след началото. Леонид Йовчев влиза яростно в образа… и не успява да ни завладее с обаянието на поета – идеалист, модерен човек, изпреварил своето време, надарен със забележителен талант в поезията и страст към истината. Реактивният темперамент на актьора изгражда по-скоро отблъскващ образ на една пленителна личност с „пурпурен гняв величав“.
Въздишките в салона секнаха пред сцената в т.нар. Жълт салон на интелектуалците в Ямбол, когато видяхме как поетът създава пред публика поемата „Септември“. Епизодът е блестящ.
Друга от силните сцени в „Гео“ е моментът на откровение на Никола Гешев, който се пита за анархистите и поетите – защо ги убиваме, защо ги превръщаме в герои?!
Майсторски са поставени и скоковете във времето, спектакълът се развива в желязна логика, която в по-неумели ръце би се превърнала в хаос. Виждаме, че Добчев обича да цитира сам себе си – хорът на привиденията, които се показваха от кладенците, бе подобен на хоровете от „Антигона“ и „Възвишение“. Някои вероятно ще го нарекат стил…
Справедливо е да се отбележи, че има моменти от представлението, които не са се превърнали в театър, останали са на ниво литература. Тежи рецитацията, изреждането на дати, факти… Излишни са и маловажни – бъбрив фон зад сияйния образ на един гениален поет. Тонът, с който се лее поезията на Гео Милев и повествованието на Христо Карастоянов, също надскача нормалното.
Иван Добчев е създал респектиращо представление. Творба, каквато малцина биха посмели да направят, тъй вероятността да падне от репертоара поради липса на зрители е голяма – именно поради увлечението на публиката по евтините си ухажори. Малко режисьори имат умението и културата да пресъздадат този трагичен епизод от българската история вълнуващо, без да се изгубят в текста или да се оплетат в опаковката. А силата на този спектакъл може би е най-вече в позицията, която заема режисьорът – няма как да просперира един народ като си убива интелигенцията.
Затова са нужни грижи и внимание към интелектуалци като Добчев – той е творец с чуплива природа, но няма случай да е предпочел уюта на лоялност към държавата пред улицата с народния гняв. А какви ли още чудовища ще се излюпят във властта…, за да ни наложат забрана „да се говори, да се мисли, да се пише, да се чете, а най-сетне и да се живее.“
Изкуството без личности е в опасност!
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение