Българин със скандален роман в Русия дебютира и на български (откъс)

Той е роден в България. Печели популярност в Русия. Влияе се от френската литература. Владее 10 езика. До 12-годишна възраст живее в дом за сираци в България. После съдбата го отвежда в университети във Вашингтон, Брюксел и Буенос Айрес. На 22 години започва стаж в ООН, а на 24 става консултант към представителството на Световната банка в Македония, след това работи по друг проект в Украйна…

Ако дори част от така разказаната биография на Николас Димитров след сиропиталището е истина, то животът му сам по себе си е роман. Пред „Площад Славейков“ авторът, чието истинско име е Николай Димитров, обясни, че е изтрил цялата лична информация за себе си в интернет.

Киберпънк трилърът „Дилър на реалности“ е написан на руски език, излиза през август тази година в Русия с обозначение на корицата: „18+“. Седмица след премиерата Фейсбук забранява излъчването на рекламния видеотрейлър заради „сексуалния подтекст и сензационното съдържание“.

Романът е безцеремонен – в него религиите, сексът и обществените норми са обърнати с главата надолу, гласи анонсът на издателите му у нас „Колибри“. Първото изречение на книгата гласи:

„Ще ми се да изчукам Каролина Шилер“.

В първоначалния ръкопис името е било Клаудия Шифър, но руските издатели го убедили да го смени с измислено. Самият Димитров заявява, че в преводните издания може да върне оригинала.

„Дилър на реалности“ ще бъде представена на 13 декември в клуб „Карусел“ от 19 ч. с участието на автора.

Представяме Ви откъс от романа на Николас Димитров:

По време на обиколката на петнайсетия етаж, където се намираше Департаментът по персонала, научих, че всички кандидати без изключение минават преди назначаването им в „Транс Реалити“ тристепенен тест по системата „3С“, чиято технология е разработена лично от Давендранат Чопра.

Отначало Джена ме заведе в една малка стая, която приличаше по-скоро на килер. Помещението беше отделено с прозрачна стена от просторна зала, където петима сътрудници на малки масички събеседваха с петима кандидати за работа.

– Те нали не ни виждат? – питам аз, като потропвам леко по стъклената преграда.

– Затова пък ние можем да ги виждаме и чуваме. Във всяка маса е вграден микрофон – Джена се протяга към пулта на стената и стаичката се изпълва с гласове.

Това беше разговор на мениджър на около двайсет и пет години и момиче приблизително на същата възраст.

– Представете си следната ситуация: в офисна сграда едновременно падат три асансьорни кабини – монотонно дудне мениджърът. – Вие следите това на монитори. В едната кабина е ваш близък приятел, в другата – петгодишно дете, а в третата малко лабрадорче. Вие ще успеете да дръпнете само един лост, за да спрете падането само на една от кабините. Кого ще спасите?

– Детето – без да мисли, отговаря момичето.

– А не ви ли учудва, че едно петгодишно дете се е озовало само в асансьора на офисна сграда?

– Не си помислих за това… Може да е било с родителите си и да се е шмугнало в асансьора?

– Но вие трябва да знаете, че никой съвременен асансьор не тръгва, докато не усети теглото на възрастен човек.

– Помислих си, че това е условието на задачата…

– Никой не ви е казал, че не можете да се съмнявате в тези условия. Да не говорим откъде в офисен център може да се появи лабрадорче…

– Тогава сигурно бих спасила приятеля си.

– Съжалявам, но докато си приказваме за деца и кучета, вашият приятел вече е загинал.

Джена изключва звука.

– Това е първото стъпало от теста „3С“ – Спикинг Тест – обяснява тя. – Целта на спикинг теста е да открие у кандидата склонност към критично мислене и…

– …любов към малките кученца?

– Равнище на емпатия. Ние анализираме доколко едното пречи на другото.

– Емпатията изобщо е непрактично качество.

– На някои позиции в нашата компания тя може да бъде много по-полезна от критичното мислене. Да вървим по-нататък. Дълго се движим по коридор без прозорци, преди да се озовем в поредния кабинет с прозрачна стена. Този път просторната зала зад стъклото прилича на учебна аудитория: двайсетина маси, на всяка от които по един кандидат. Всички те пишат нещо съсредоточено на монитори, монтирани върху работните маси.

– Втората степен на „3С“ – Стрес Тест. На кандидатите се дава писмена задача от петдесет въпроса, на които трябва да отговорят за половин час.

– А къде е стресът?

– Сега ще видиш.

Джена натиска няколко копчета на вграден в стената панел и от тавана бликва струя вода върху хората. Те трепват, бързо се отърсват, но продължават да пишат.

– Да нямат водонепроницаемо облекло?

– Точно така. Гледай какво ще стане сега.

Тя натиска някакво друго копче и едно от момичетата подскача на място, така че клавиатурата изхвърча от ръцете му.

– Токов удар – обяснява Джена. – А сега да опитаме по-силно.

Този път тя зашеметява с ток момчето, което седи на първия ред. Заради локвата около неговата маса, ток удря и онези, които седят наблизо.

– А какви са другите фактори на стреса? – любопитствам аз, като се опитвам да прикрия лекото си стъписване.

На Джена това като че ли ѝ харесва.

– Може да се пусне лютив дим, да се използват неприятни шумове и вибрация на масите. И разбира се, може да се регулира температурата – аудиторията да се превърне в сауна или в хладилник. Ти какво би избрал, Золтан?

– А може ли няколко функции наведнъж?

– Защо пък не!

– Тогава бих предпочел лютив дим, студ и вибрация на масите.

– Нямаш проблем.

– Шегувам се, разбира се – сепвам се аз.

– Както кажеш. – Джена изглежда леко разочарована.

Докато вървим по коридора, обръщам внимание на редица врати със знаците на всевъзможни религии и култове, разпределени твърде неравномерно. Четири врати са белязани с християнски кръстове, няколко с полумесец, две с фигурката на Буда, а останалите са маркиран с два, три, а понякога и с пет символа наведнъж (различих дори обърнатия пентаграм на сатанистите).

– Това да не са молитвени зали?

– И тъй може да се каже.

– Не са ли твърде много за една корпорация?

– Ти не ме разбра. Тук не се молят, а помагат на другите да се молят. Надникни, но тихо.

Открехвам най-близката врата, белязана едновременно с индуисткия символ Ом и звездата на Давид. Залата, която се разкрива пред погледа ми, прилича на обикновен колцентър с прегради, десетки сътрудници в измачкани ризи с телефонни наушници на главите. Всички те мърморят нещо – някой монотонно припява, друг безразлично слуша, кимайки с глава, – и от време на време попоглеждат часовника в очакване на обедната почивка. Пред „свещениците“ има монитори с интерактивен текст на сценария, в който те понякога надникват.

– Намасте, брате мой! Дали би искал да ти почета нещо от Ведите, или да се помолим заедно? – различавам познат глас.

Вслушвам се и разбирам: същият „индуист“ от Източна Европа, с когото общувах сутринта, се оказва дебеличък оплешивяващ азиатец с очила и протъркано сако. Умело имитирайки източноевропейски акцент, той успява да реди пасианс на компютъра и да отпива от чашата кафе.

Вцепених се от учудване, близко до разочарование – толкова делнична се оказа обратната страна на универсалните автоцъркви. Не е чудно, че бяха започнали да ме дразнят напоследък! Както не е учудващ и успехът им. Отбор школувани дърдорковци обслужваше вечно бързащото общество къде по-добре от старомодните църкви. Но с каква цел „Транс Реалити“ се занимава с това ? Нима този бизнес е толкова доходен?

– Ще вървим ли по-нататък? – От тези мисли ме откъсва Джена. – Само не ме разпитвай за същността на всичко това, защото аз самата нищо не разбирам. Подчинявам се и оставям размислите за откритието си за после.

След малко сме в помещение, което прилича на съблекалня на спортен клуб: редица шкафчета и душ кабини. Срещу душовете три врати, над една от които свети червена лампа с надпис „НЕ ВЛИЗАЙ“.

– Ето че стигнахме до мястото, където се провежда третият стадий на теста „3С“ – съобщава спътничката ми. –

Това е Секстест.

– Секстест? – струва ми се, че не съм разбрал.

– Да, именно.

– Нима тук се прави секс с кандидатите за работа? – посочвам вратата със светещата над нея лампа.

– Разбирам, че звучи твърде необичайно. Но ако се замислиш, няма нищо чудно. Та нали в повечето компании сътрудниците обикновено минават през леглото. Просто това дълбоко се прикрива, а при нас в корпорацията от това не се прави тайна.

– Но защо е нужен този секстест?

– Така събираме широк спектър информация. Какъвто е човекът в леглото, такъв е и в работата! – така е според нашите разбирания. Има личностни качества, които се проявяват само в секса.

– И кой провежда тази сексатестация?

– Специални сътрудници – мъже и жени. В щата си имаме специалисти с различна сексуална ориентация. В някои случаи секстеста провеждам лично аз.

– А ако става дума за мен, кой би го провел?

– Сигурно самата аз – намига ми тя.

– Започвам да съжалявам, че в моя случай сме се разминали без системата „3С“.

– Това е невъзможно, Золтан. Всички сътрудници минават тристепенния тест, преди да постъпят на работа.

Изключения не се правят за никого.

Предлагаме Ви и руския трейлър към книгата, в който не намираме нищо скандално: