Българин в Титова Югославия? Възможно е, но само в затвора

Голям брой документи из досието на македонския българин Темелко Нешков излизат в книга на българския пазар. Информацията и доносите за нашия сънародник са съставени от вътрешната полиция – УДБА или аналогът на тукашната Държавна сигурност.

Мъжът, превърнал се в противник на югославските власти след Втората световна война, е роден през 1928 г. и още 18-годишен решава, че ще се бори срещу възстановената политика на обезбългаряване на Вардарска Македония. След Балканските войни и Първата световна война тази част от полуострова ни попада в Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано на Кралство Югославия. Опитите на югославските власти да накарат населението на Македония да смята себе си за сръбско, се провалят.

След Втората световна война новата, вече комунистическа и поне на теория федеративна Република Югославия приема сталинистки подход и се заема с целенасоченото налагане на идеята за самостоятелен македонски „етнос”. Този подход се оказва много по-успешен, но един от хората, застанали срещу цялата държавна машина и пропаганда, е Темелко Нешков, който просто продължава да бъде българин. В югославската „автономна” Република Македония това на практика е престъпление. В днешната, вече независима Република Македония човек може да бъде българин най-вече ако е от Струмица, макар че все по-голям брой македонски граждани кандидатстват за български лични документи. Пропагандата на новата държава отчасти продължава сталинистките и титовистките традиции до наше време, както свидетелстват например Здравко Здравески и Младен Сърбиновски. Двойственото отношение на съвременна Македония към България прави книгата „Досие. Югославия срещу душата на Македония” още по-интересна.

Темелко Нешков е автор на вече излязлата у нас книга „Раздяла няма. Македония срещу македонизма”.

„Досие. Югославия срещу душата на Македония” е съставена и редактирана от журналиста Любчо Нешков, син на стария политически затворник. Премиерата на книгата ще бъде на 8 декември 2016 г., от 18 ч. в Телефонната палата до Централна поща. Книгата се публикува от частното издателство „Свети Климент Охридски”.