Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Българинът, който беляза европейския сюрреализъм

Голяма ретроспективна изложба на Жорж Папазов показва много негови произведения за пръв път в България

„Любов на плажа“, 1929 – 1933 г., Национална галерия - Българинът, който беляза европейския сюрреализъм

„Любов на плажа“, 1929 – 1933 г., Национална галерия

Първа голяма ретроспективна изложба на Жорж Папазов след края на социализма подрежда от днес Националната галерия, съобщиха от там. „Жорж Папазов – осветителят“ отбелязва 50-годишнината от смъртта му и е първата сериозна негова ретроспектива в България след изложбата „Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „Пти-Пале“, Женева“ през 1988-а в София. 

Българският художник, покорил Европа, е един от знаковите представители на българското, но и на европейското изобразително изкуство, наричан „предшественик на абстрактния сюрреализъм“ редом с Миро, Ернст, Малкин и Масон.

Кураторът Мария Василева включва в експозицията над 100 произведения (живопис и рисунки) от Националната галерия в София, Художествената галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „Пти Пале“ в Женева, Швейцария, Националния музей за модерно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната колекция на Universal Investment Advisory SA, Женева. Повечето от тях се показват за първи път в България.

„Пейзаж от Дордон“, 1931 г., Национална галерия

Жорж (Георги) Папазов е роден през 1894 в България и умира през 1972 във Ванс, Франция. За 78 години той извървява дълъг път от Ямбол до големите европейски столици. Живее в Прага, Виена, Мюнхен, Берлин и Париж, където се установява през 1924-а.

Дизайнът на изложбата в седем зали на втория етаж в Двореца е на архитектите Кирил Асс и Надя Корбут. Творчеството на Жорж Папазов е проследено хронологично и тематично в контекста на европейския сюрреализъм. Зрителите могат да видят някои от най-ранните му рисунки, създадени в Прага или провокирани от срещите му с германските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък от 1920-те. Включени са творби, вдъхновени от българската фолклорна традиция – „Престилката“ (1927), „Пожар“ (1925-1926), „Композиция“(ок. 1925), „Българската сила“ (1928).

„Портрет на майката на художника“, ок. 1924 г., Национална галерия

Централно място заемат портретът на майката на художника, както и картини, посветени на приятеля му Андре Дерен. Представен е и портрет на Жорж Папазов от Дерен. Един от акцентите в експозицията е версията на Папазов от 1957-а на картината на Анри Русо „Спяща циганка“ от 1897-а. Тя е съпътствана от разработваните по това време серии „Циркови кучета“ и „Гладиатори“.

Голямо вдъхновение художникът намира в морето и създава редица произведения с морски сюжети, както и пейзажи от областта Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема и серията „Къпещи се“, върху която той работи от 1920-те до 1960-те. Специално място е отделено на картините от серията “Éclaireurs” („Осветители“), свързана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които осветяват бойното поле с фенери, за да проучат състоянието на фронта.

„Форми, откъсващи се от земята“, 1934 г., Национална галерия

Кураторката Мария Василева е автор на специално издаден богат каталог (на български, френски и английски език), в който са включени непознати произведения и неизвестни факти за творчеството на Жорж Папазов. Изследването поставя художника в контекста на най-актуалните течения в световното изкуство от първата половина на ХХ век и проследява активното му участие в тях, както и ролята, която има за утвърждаването им. В книжарниците на Двореца и Квадрат 500 ще се продава и преведената му автобиография „Жорж Папазов. По стъпките на художника“.

Паралелно с изложбата в Двореца, в зала 7 на Квадрат 500 – традиционното място на картините на Папазов в представителната експозиция на Националната галерия – могат да бъдат видени гостуващи негови творби от художествените галерии в Сливен и Ямбол.

Почетен комитет, съставен от колекционера Георги Василев, писателя Георги Господинов, аташето по културното сътрудничество от Френския институт Ирина Петреску, генералния директор на БТА Кирил Вълчев, директора на Гьоте институт Марина Лудеман и посланика на Швейцария Раймунд Фурер, е помогнал за осъществяването на eкспозицията.

Събитието се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и с любезното съдействие на г-н Георги Василев и Universal Investment Advisory SA, Geneva.

Изложбaтa може дa бъде рaзгледaнa от 16 декември 2022-рa до 19 март 2023 г.

„Пейзаж от Дордон II“, 1931 г., Национална галерия

„Пратеници“, 1935 г., Национална галерия

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg