Българинът, който шофира пил, за да не ядоса Илон Мъск

Българинът Кико Дончев е един от хората, близки на Илон Мъск или работили с милиардера, потърсени за новата му биографична книга от Уолтър Айзъксън. В романа, който излезе на англоезичния пазар по-рано през годината, Дончев разказва, че предпочел да шофира в нетрезво състояние, вместо да пренебрегне искане на Мъск.

Дончев работи в „Спейс Екс“ от 9 години и от година и половина е вицепрезидент по изстрелванията, наблюдаващ операциите и инфраструктурата на площадките за излитане на компанията в Калифорния и Флорида, става ясно от профила му в LinkedIn. В биографията на Айзъксън той е представен като инженер, родом от България, но емигрирал в Америка още като дете, когато баща му, изявен математик, приема работа в Мичиганския университет. Самият Кико завършва космическо инженерство и получава мечтаната възможност да приложи наученото със стажанство в „Боинг“. Мечтата му се развенчава доста бързо. Един ден младият инженер посещава свой приятел в „Спейс Екс“ и остава изненадан от неформалната атмосфера.

„Никога няма да забравя първите си впечатления от онзи ден – разказва Кико пред биографа на Мъск. – Всички млади инженери работеха здраво и носеха тениски, показващи татуировките им.“

През 2020 г., когато „СпейсЕкс“ успешно изпрати първите си астронавти на Международната космическа станция, Дончев е директор на наземни операции и подготовка за изстрелване в компанията на милиардера. Той присъства лично заедно с шефа си при изстрелването на совалката. В следващите пет месеца компанията реализира успешно още 11 безпилотни мисии.

Въпреки успехите, или по-скоро тъкмо заради тях, Мъск се притеснява, че служителите в „СпейсЕкс“ ще се отпуснат в своето самодоволство, отбелязва Айзъксън. Няма ли напрежение, компанията може да се превърне в тромава машина по подобие на „Боинг“, допълва писателят. Затова през октомври 2020 г. най-богатият човек на планетата решава изненадващо да посети  късно вечерта екипа си в авиобазата в Кейп Канаверал, щата Флорида. С ужас установява, че на място работят само двама души от общо 783 служители и дава на вицепрезидента си в базата 48 часа, в които да отчете дейността на останалите работници.

Оправданията не го задоволяват и Мъск решава да остане, за да насърчи продуктивността. Проблемът се задълбочава на следващата вечер, когато Мъск не успява да се свърже и със самия вицепрезидент, семеен човек с деца. Така милиардерът стига до Дончев, който работи в тясно сътрудничество с вицепрезидента, разказва Айзъксън.

В друг случай самият Дончев се оказал на мушка. Пред биографа той разказва, че да разгневи Мъск е риск, който никой не иска да поема. Веднъж Дончев тъкмо се прибрал у дома при съпругата си след три дни, прекарани плътно на работа, когато изненадващо получил обаждане от колегите си, че Мъск го търси. Вече отворил бутилка вино, инженерът все пак взема опасното решение и запалва колата обратно към работа.

„Притеснявах се, че полицията може да ме спре за шофиране в нетрезво състояние, но рискът  ми се струваше по-приемлив в сравнение с това да игнорирам Илон“, разказва Дончев.

Решението му изглежда е било оправдано, тъй като за Дончев е последвало повишение. Но за мнозина други служители управленческият стил на Мъск е твърде натоварващ и това ги кара да подават оставки преди да са се наситили на работата. Той е изискващ работодател и очаква пълна отдаденост от служителите си и почти абсолютно отричане от личния живот, става ясно от описанието на хората, работили за него.

„Критиките ми са брутални, но предимно точни – оправдава се Мъск пред биографа си. – Опитвам се да критикувам конкретното действие, а не човека като цяло. Физиката не се интересува от наранените чувства. Интересува се от това дали си проектирал ракетата правилно.“