Българио, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов

Българио, аз всичко тебе дадох:

душа, сърце, любов, зари небесни,

от теб приети–  върнах ти ги в песни.

(из стихотворението „Съзерцание“ на Иван Вазов, 1919 г.)

В ранния следобед на 22 септември 1921 г. в семейната трапезария в дома си издъхва от масивен инфаркт Иван Вазов. Ден по-късно му е направена аутопсия. Сърцето и мозъкът на Патриарха на българската литература са съхранени в стъкленици, а тялото е балсамирано и изложено за поклонение в храма „Света Неделя“. Хиляди се стичат, за да се сбогуват с писателя. Сега, в навечерието на 166-ата годишнина от рождението му, за няколко дни, от 2 до 9 юли, в къщата-музей „Иван Вазов“ ще бъде показана стъкленицата със сърцето му, която не е била пред публика от четвърт век.

Домът на Вазов още приживе на поета се превръща в поклонническо място за българите. След като се разчува новината за Ньойския договор, оставящ над 2 милиона нашенци отвъд пределите на родината, огромна тълпа се стича под балкона му и запява „Покойници, вий в други полк минахте“. Патриархът на българската литература излиза на терасата си и се разплаква.

Къщата му остава такова място и до днес – посещава се от стотици деца и хора, които искат да се потопят в съхранената атмосфера, да докоснат писателището на Вазов, да усетят ежедневието му. А мнозина задават въпроса за смъртта на поета и за сърцето му, запазено в стъкленица, посочват от музея – сега този интерес ще бъде задоволен, макар и само за няколко дни.

Вижте още: И НЕГОВИТЕ ПЕСНИ ВСЕ ЩЕ СЕ ЧЕТАТ

От Националния литературен музей обясняват, че с проявата надали ще сложат край на грозната практика да се правят спекулации и жълтеещи слухове около смъртта на Вазов, която „описва, дописва, измисля и обругава кощунствено живи и мъртви“.

Освен да видят сърцето на поета, на 9 юли, рождения му ден, софиянци и гостите на града ще могат и да поднесат венци и цветя в 11 часа пред паметника на Вазов на ул. „Раковски”.