Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Българите – агенти на Гестапо, огласени при разпити на нацисти в СССР

Пълен превод на разсекретения разпит на Фридрих Панцингер, полицейско аташе в България

Цар Борис III успява да балансира външната си политика така, че да остава съюзник на Германия, но без твърде голямо обвързване. - Българите – агенти на Гестапо, огласени при разпити на нацисти в СССР

Цар Борис III успява да балансира външната си политика така, че да остава съюзник на Германия, но без твърде голямо обвързване.

Разсекретените документи за разпитите на нацистки дипломати и чиновници в Съветския съюз след края на Втората световна война съдържат все още недостатъчно разгласена информация, която би хвърлила светлина върху реалността в цяла Европа в годините преди и по време на войната. България е част от тази реалност, събитията в нея по това време все още са преценявани според идеологически пристрастия и през кривата призма на социалистическите заблуди. Затова ви предлагаме поглед върху разпити на нацисти, служили в България.

Документацията е обнародвана от Международен фонд „Демокрация“, създаден през 1993 г. с цел да изнесе на бял свят свидетелства, свързани с престъпленията на Сталин, КПСС, НКВД, КГБ и други. В процеса на работа изникват още много архивни материали, събрани в сборника „Тайните на дипломацията на Третия райх. Документи от следствените дела. 1944 – 1955”.

Достоверността на тези документи може да бъде доказана от историци, които да изследват оригиналите. Количеството им обаче дава основание за предположението, че са автентични.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Предлагаме превод на стенограма от разпит на полицейското аташе в немското посолство в София от началото на 40-те години на миналия век. Основните му разкрития са за агентурата на немското разузнаване сред българските интелектуалци по това време.

Хората, чиито имена изникват в разпита на Фридрих Панцингер, са известни. Те неведнъж са били споменавани в българската историография точно със симпатиите си към Третия райх и Германия. За някои от тях се знае, че са резиденти на немското разузнаване, за други – не. Съдбата им след това също е много различна. Някои са разстреляни от Народния съд. Други обаче са привлечени за работа в разузнаването на комунистическа България. Свързването на фактите и допълнителните детайли е редно да бъдат разгледани детайлно от историците.

Преводът* на следващия разпит е от руски език, както са публикувани документите, но самите разпити са водени на немски и превеждани от служители на съветските служби, които са водили разпитите.

12 февруари 1947
Москва

Разпит на Фридрих Панцингер, „роден през 1903 г. в Мюнхен, германец, немски поданик, член на фашистката партия, бивш заместник-началник на Четвърто управление на Главното управление за имперска безопасност на Германия, СС оберфюрер“.

(Преводачът младши лейтенант Спроге е предупреден за отговорността при неправилен превод по чл. 95 от Наказателния кодекс на Руската съветска федерална социалистическа република.)

Въпрос: – Кога започнахте работа в германските наказателни органи?

Отговор: – През 1919 г., след като завърших средното си образование, постъпих в полицията на град Мюнхен, където работех на различни второстепенни длъжности. През 1934 г. завърших юридическия факултет на Мюнхенския университет и, като получих чин на правителствен чиновник, служих в различни юридически учреждения в Мюнхен, а после до 1937 г. бяз заместник на началника на отдел „Кадри“ в Гестапо-Мюнхен. През 1937 г. встъпих във фашистката партия и бях прехвърлен в Берлин в управлението на Гестапо като началник на отдел „Б“.

В: – С какво се занимаваше този отдел?

О: – Отдел „Б“ водеше борба против немската комунистическа партия, осъществяваше и цензурата над цялата преса, излизаща в Германия, или идваща от други държави. Освен това във функциите на този отдел влизаше охраната на ръководителите на фашисткото правителство, оперативно обслужване на демонстрации, паради, пристигащи в Берлин чуждестранни мисии, делегации и отделни чужденци. Оглавявах отдел „Б“ до август 1940 г. Заедно с това бях помощник на началника на отдел „Кадри“ в управлението на Гестапо.

През юни 1940 г. след завладяването на Франция от немските войски, аз пътувах до Париж начело на група подбрани гестаповци за организиране на охраната на ръководителите на немското правителство, които трябваше да пристигнат за организирания от Хитлер парад. В Париж престоях около месец и поради факта, че парадът беше отменен, отново се върнах в Берлин.

През август 1940 г. началникът на Гестапо бригаденфюрер Мюлер ме назначи като полицейско аташе в България и аз заминах от Германия за София.

В: – Какви задачи бяха поставяни пред полицейските аташета?

О: – По това време немското правителство активно провеждаше агресивната си политика на Запад и вече активно се подготвяше за въоръженото си нападение над Съветския съюз. С тази цел то се стремеше да подчини на своето влияние някои западноевропейски държави, за да ги въвлече във войната срещу СССР.

Задачата да се провежда тази политика на немското правителство в европейските държави беше възложена и на Гестапо. Затова редом с другите немски разузнавателни органи Гестапо чрез своите емисари – полицейските аташета – също развиваше в тези страни активна шпионска дейност.

В държавите, чието правителство се ориентираше във външната си политика към Германия, Гестапо установяваше тесен контакт с полицейските органи и осъществяваше контрол над дейността им. Практически това пак ставаше чрез полицейските аташета.

За управление на работата на полицейските аташета в Главното управление за имперска безопасност към Гестапо бе създаден специален отдел, наричан „Отдел на полицейските аташета“, впоследствие наречен отдел „4-П“, който до 1941 г. беше оглавяван от самия Мюлер.

В: – В кои страни още имаше полицейски аташета?

О: – Освен в България Гестапо изпрати полицейски аташета в Италия, Югославия, Румъния, Словакия и Япония.
Всички полицейски аташета зад граница бяха назначавани на щат към немското посолство, ползваха се с правата на дипломати и като сътрудници на посолствата участваха в различни съвещания, пресконференции и бяха наясно с дейността на посолството.

Във връзка с това съм длъжен да кажа, че съществувалите до 1939 г. в немското посолство в България отдели: политически, прес, културен, търговски, а също и военното аташе и консулствата също бяха запълнени с нови сътрудници. Бяха назначени и аташета на Военновъздушните сили, Военноморския флот, радио аташе, а през 1940 г. в състава на посолството бяха въведени още двама представители на Шесто разузнавателно управление на Главното управление за имперска безопасност – Болман, официално считан за секретар на консулството, и Глас, легализиран в България като директор на немска търговска фирма. От 1938 г. съществуващият в България германски шпионски център „Абверщеле – София” под ръководството на полковник Ото Вагнер също активизира дейността си.

В: – Разкажете за дейността на тези немски органи и представители, насочена срещу Съветския съюз.

О: – Всички гореизброени германски органи и представители, действащи в България, провеждаха активна дейност за фашизацията на България и подготовката ѝ за встъпване в съюза на страните от Оста за война против Съветския съюз.

Политическият отдел на немското посолство, оглавяван от посланик Бекерле, проведе подготовка за влизане в България на немските войски и шантажира българското правителство да усили подготовката на България за война, като изискваше увеличение и усилване на въоръжението на българската армия с немско оръжие и форсиране на подготовката на офицерския състав.

Отделът за пресата осъществяваше контрол над българската преса, разпространяваше в масови мащаби фашистки вестници, списания и друга нацистка литература, за да пропагандира завоевателната политика на Хитлер.

Отделът за култура, възглавен от професора по история и славянски езици Кох, също активно се занимаваше с разпространяване на фашистката идеология сред българското население и особено сред интелигенцията. Този отдел организираше публични лекции и доклади, изпращаше на екскурзии в Германия групи от български младежи, вербуваше студенти от висшите учебни заведения за изпращане в германски университети.

Търговският отдел организираше канали за доставка в Германия на суровини и продоволствия. До 1942 г. този отдел беше ръководен от консул Валтер, а впоследствие от правителствения съветник Лейбелт.

Консулският отдел начело със съветник Морман провеждаше мобилизацията на живеещите в България германци за немската армия и се занимаваше с документите за германците, живеещи в България.

Вижте още: ПРИЗНАНИЯТА НА ЕДИН НАЦИСТКИ ДИПЛОМАТ В БЪЛГАРИЯ: ПРОПАГАНДА, НАСИЛИЕ, ТАЙНИ ДОГОВОРИ

Радио-аташето доктор Лане, използвайки софийска радиостанция, в широки мащаби организира прогермански радиопредавания на български език. За целите на разпространението на нацистката пропаганда той внесе в България радиоприемници и ги разпространи сред населението на ниски цени.

Военният аташе полковник Брукман, аташето на военновъздушните сили полковник Фон Женебек и аташето на военноморския флот фрегат-капитан Лидик поддържаха тясна връзка с българския военен министър и чрез него провеждаха мероприятия по реорганизация на българската армия и подготовката ѝ за война.

В частност през 1941 г. по тяхна инициатива бяха изпратени в Германия старши офицери от българската армия за подготовката им във военни академии. Българската армия беше превъоръжена с немско оръжие. Заедно с това военните аташета се занимаваха и с шпионаж.

Цялата шпионска дейност в България по линия на Шесто управление на Главното управление за имперска безопасност бе оглавена от щурмбанфурер Ванек, който се намираше в Берлин, а непосредствено в България разузнавателната дейност се осъществяваше чрез споменатитге от мен представители на Шесто управление Глас и Болман чрез тяхната агентура.

В: – Назовете агентите на немското разузнаване.

О: – От агентите на Шесто управление на Главното управление за имперска безопасност, действащи в България, на мен са ми известни следните:

Кантарджиев, професор от Софийския университет. (Става дума за проф. Асен Кантарджиев, син на видния български генерал Тодор Кантарджиев. Асен Кантарджиев е главен идеолог на движението Р.Н.Б. – „Ратници за напредъка на Българщината“, основано през 1936 г. – бел. ред.) Вербуван е през 1939 г. Оглавяваше движение на крайнодесни радикали и действаше против комунистическата партия в България. Немското министерство на външните работи готвеше кандидатурата му за поста министър-председател на България. След влизането на съветските войски на територията на България Кантарджиев избяга във Виена, където беше назначен за военен министър в създаденото от Рибентроп българско емиграционно правителство.

Александър Станишев, професор хирург. (Става дума за професор Александър Станишев, министър в правителството на Багрянов, разстрелян последен на 1 февруари 1945 г., след като е удостоверил смъртта на останалите осъдени от Народния съд. – бел. ред.) Вербуван е през 1939 г. Имайки връзка с българските правителствени кръгове, даваше на германското разузнаване ценна информация за вътрешните политически събития и задкулисните битки на министрите. Освен това провеждаше фашистка работа сред интелигенцията.

Бурев, крупен български търговец. (Симеон Бурев – известен аферист и търговец, участвал в една от най-големите фалшификации на банкноти в България през 1925 г., отявлен привърженик на българо-германското приятелство. – бел. ред.) По-рано е поддържал близка връзка с английския посланик в София. Ползваше се с особеното доверие на германците и изпълняваше задания по събиране на шпионски сведения за Македония.

Цанков – бивш министър-председател на българското правителство. (Александър Цанков, министър-председател от 1923 до 1926 г., открито симпатизира на нацистите, но активно се противопоставя на расовата доктрина и дори участва в спасяването на българските евреи. – бел. ред.)

За други агенти на Шесто управление не знам, тъй като не съм имал връзка с тях.

Що се отнася до агентурата на разузнавателния орган „Абверщеле-София“, то подробно се затруднявам да говоря, тъй като непосредствен контакт с „Абверщеле-София“ не съм имал. От официалните сътрудници на този орган, както вече казах, ми е известен ръководителят му полковник Вагнер, действащ под псевдонима „доктор Делиус”, а също германеца Кат, локализирал се в България като директор на фирма за горски доставки, както и Добрин Зонев, по-рано служил в Гестапо. (Вероятно става дума за Добрин Цонев, следовател по делото на генерал Заимов, който се спасява от Народния съд и след 9 септември 1944 г. служи в контраразузнаването на комунистическа България. – бел. ред.). За тяхната шпионска работа не мога да дам показания, тъй като не съм осведомен.

В: – Говорете за тази дейност в България, която сте провеждали лично.

О: – Като представител на Четвърто управление на Главното управление за имперска безопасност аз провеждах в България дейност по линията на Гестапо, макар формално да влизах в състава на немското консулство като полицейско аташе.

Пристигайки в София, аз установих връзка с началника на българската полиция полковник Пантев и неговия заместник Драголев и с тяхното активно съдействие провеждах наказателни операции в България. При активната поддръжка на тези лица установих в България жесток полицейски режим и сурова система за репресии по отношение на всички лица, които демонстрираха антигермански прояви. Това се отнасяше в особена степен против българските комунисти, в резултат на което за година след моето пребиваване в България бяха арестувани повече от 1000 членове на комунистическата партия, повечето от които разстреляхме, а останалите изпратихме в затвора.

По мои указания началникът на политическия отдел на българската полиция Павлов провеждаше репресии по отношение на демократични дейци в България, разпръскваше демонстрациите, проведени през 1941 г. от българското население в знак на солидарност със Съветския съюз и протеста против участието на България във войната на страната на Германия.

За по-успешно действие на полицейските органи по разкриване на антигермански настроените лица аз в широки мащаби внедрявах в полицейската служба немска оперативна техника. През 1940 – 1941 г. от мен беше въведена радиотехническа апаратура за подслушване на телефонни разговори в гр. София и се провеждаха и други специални мероприятия. От мен беше организиран и вносът на немско оръжие за снабдяване на българската полиция.

През май-юни 1941 г. под моето непосредствено ръководство беше установен жесток полицейски режим в присъединените към България югославски области Тракия и Македония. На тяхна територия от нас бяха създадени политически участъци и се провеждаха масови наказателни мероприятия срещу антифашистите.

Аз лично заедно с Павлов проведох инспектиращо пътуване в Тракия и Македония, където контролирах дейността на полицейските органи и давах указания за засилване на борбата с антигермански настроените лица.

Освен това през 1941 г. по указания от Берлин аз проведох в България ред мероприятия по подготовка на територията ѝ за използването ѝ в качеството на плацдарм за нападението на Германия над Съветския съюз.
За тези цели главното германско военно командване и правителството изпращаха в България като предприемачи и представители на различни фирми много военни специалисти, които трябваше да реконструират пътищата, мостовете и летищата. Управлението на Гестапо ми възложи задача да обезпеча тези германски специалисти със съответните документи за легализацията им в България, което правех чрез местните полицейски органи.

Освен това водех на отчет всички германци, живеещи в България, контролирах работата по издаването на визи за правото им да заминат за Германия. Оглавявах полицейското обслужване на немското посолство и консулство в София. Заедно с това провеждах активна шпионска дейност за събиране на политически и икономически сведения за България.

В: – От кого събирахте тези шпионски материали?

О: – Като сътрудник на немското посолство присъствах на всички пресконференции в посолството, запознавах се с български журналисти и чрез тях събирах необходимата ми информация. Освен това използвах напускащите България представители на различни немски промишлени и търговски фирми. Тези лица, като се обръщаха към мен за визи за връщане в Германия и транспортиране на стоки, ме информираха по въпроси от политически и икономически характер за България.

В: – Шпионските материали сте придобивали най-вече чрез агентура. Защо премълчавате това?

О: – Нямам намерение да крия нищо и затова съм длъжен да кажа, че основен източник за получаване на шпионски сведения за България, беше вербуваната от мен агентура сред прогермански настроените лица. Имах около 40 агенти, от които сега помня следните:

Алексеев Вогислав, българин, търговец, приближен до дясната групировка на легионерите, оглавявана от проф. Кантарджиев, сътрудничеше в отдела за преса към германското посолство и се занимаваше с преводи на фашистка литература за българската преса. Беше вербуван лично от мен през 1941 г., даваше ми информация за политическите възгледи сред журналистическите кръгове в България и по мое задание провеждаше прогерманска пропаганда.

Вълчев, българин, журналист, редактор на един от българските вестници, чието име не помня (вероятно става дума за д-р Димитър Вълчев, редактор на в. „Независимост”, издаван от Националлибералната партия в България, близък сътрудник на ген. Луков – бел. ред.). Той имаше широки връзки сред българските журналисти, сътрудничеше си с пресаташето на немското посолство. Беше вербуван от мен през 1941 и ме информираше за политическите събития, случващи се в страната.

Попов – български журналист, сътрудничел в един от вестниците, чието име сега не помня. (Вероятно става дума за д-р Емил Попов, който е бил редактор във „Велтпресе” заедно с д-р Димитър Вълчев, който е ръководил органа на немската печатна пропаганда. – бел. ред.) Като свързан с немското пресаташе, той се занимаваше с превод на статии от немски вестници, които публикуваше в българската преса. Като агент беше вербуван от мен през 1941 г. за информация по въпросите на политическото и икономическото положение на България.

Блумер – журналист, по националност швейцарец. По едно време беше представител на швейцарската преса във Варшава, а при мен беше в София като швейцарски кореспондент. Имаше широки връзки с българските журналисти. Беше вербуван от мен през 1941 г. и даваше материали за политическия и икономическия живот на България.

Данчев – български юрист, началник на отдела за пресата в Министерството на вътрешните работи на България. Данчев беше вербуван от мен през 1941 г. и ми даваше ценна информация по въпроса с политическите партии и групировки в България, съобщаваше ми също как реагират представителите на различните политически течения в България на външнополитическата прогерманска политика на българското правителство.

Петър Ничков, българин, адвокат, работеше като секретар на немско-българската търговска палата (Д-р Петър Ничков е автор на илюстрована биография на Адолф Хитлер, издадена в България през 1941 г. – бел. ред.) Беше вербуван от немското разузнаване в края на 1940 г. Снабдяваше ме с материали за икономическите ресурси на България.

Павел Павлов, началник на политическия отдел на българската полиция. (Павел Павлов е началник на Държавна сигурност в Царство България, а шеф на политическата полиция е Никола Гешев – бел. ред.) Информираше ме за нелегалната дейност на политическите партии в България и ми даваше ценни материали за българската комунистическа партия. По мои указания провеждаше всички мероприятия по борба със съветските парашутисти, спуснати в България.

Андрей Праматаров – помощник на началника на политическия отдел на българската полиция. (Всъщност Андрей Праматаров е шеф на разузнаването и контраразузнаването, един от най-високопоставените полицейски началници в София по това време – бел. ред.) Чрез Праматаров, както и чрез Павлов, аз провеждах нужната за германците наказателна политика в България и осъществявах мероприятия по разобличаване на агентите на съветското разузнаване.

Други агенти на Гестапо в момента се затруднявам да назова.

В: – За немската агентура в България ще бъдете разпитван допълнително, а сега разкажете за работата си по разобличаване на агентите на съветското разузнаване.

О: – Под мое ръководство на територията на България се провеждаше активна контрареволюционна дейност против съветското разузнаване. (В публикувания разпит пише точно „контрареволюционна“ – бел. ред.) Организирах издирването и залавянето на съветските разузнавачи – парашутисти, като през 1940-1941 г. бяха арестувани около 50 души. Под мое непосредствено ръководство се водеше следствието по техните дела, също се осъществяваше вербуване на някои от тях и се организираха радиоигри. Затруднявам се в момента да назова фамилиите на съветските разузнавачи, както и да кажа как ги използвахме против съветското разузнаване, но съм длъжен да призная, че по мои указания всички те бяха в известна степен използвани, а впоследствие – разстреляни. Друга дейност против Съветския съюз по време на моето пребиваване в България не съм водил.

През септември 1941 г. по разпореждане на Мюлер предадох делата си на пристигналиия в България Випер, новото полицейско аташе, и се върнах в Берлин, където моята дейност в България получи висока оценка от ръководството на Главното управление на имперската безопасност.

Протоколът е съставен по думите ми правилно и ми е прочетен на немски език.

Панцингер

Разпитвали:
Помощник-началник на отделението на спецотдела на Трето главно управление на контраразузнаването на МГБ на СССР майор Леонтиев.

Старши следовател от Следствения отдел на Трето главно управление на контраразузнаването на МГБ на СССР капитан Зубков.

Преводач от Следствения отдел на Трето главно управление на контраразузнаването на МГБ на СССР младши лейтенант Спроге.


* Преводът от руски език е на „Площад Славейков“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах