България е малка, но чалгата дебне отвсякъде

В електронната поща на „Площад Славейков“ пристигна чудно писмо: „Здравейте. Понеже сте зона, свободна от чалга. Пращам ви снимки как бившият ххххх Ххххххххх става чалга зона. Нов чалга клуб ще заработи там и първа гостенка ще е Ххххххххх Ххххх на Ххххххх“.

Оплакват ли ни се, или просто ни информират?

Наслагахме доста хиксчета, не за да скрием нецензурна лексика (макар че може и да я приемем за такава), а за да не правим реклама на чалга зони и изпълнители. От друга страна няма ли да е редно да предупредим неподозиращите читатели, че чалгата ги дебне от още едно място – освен в ефира, градския транспорт, „Арена Армеец“, Студентски град… (не можем да изредим всички). А от трета – надяваме се, че читателите ни са достатъчно интелигентни. И ако все пак ходят по места, където сменят истинските дървета и слагат пластмасови, или пък унищожават историята и я заменят с бутафория – да знаят, че няма как да не се сблъскат с чалгата.

Тя е като дрогата. Или като глупостта. Колкото и да се борим срещу нея – винаги ще има пристрастени, ще има и поразени, дори в Ню Йорк. Но ако може – да не дебне отвсякъде. Крайно време е да излезем от 90-те.