България е платила 700 хил. лв, за да покаже тракийските съкровища в Лувъра

България е платила на Лувъра 700 хиляди лева, за да изложи тракийските съкровища във френския музей през 2015 г. Това беше съобщено от министър Велислав Минеков по време на редовната му седмична пресконференция. Това е първият случай в българската история, в който държавата ни плаща, за да представи културното си наследство, заяви проф. Минеков.

Той припомни хронологията на световните изложби на тракийските съкровища. Според него за пръв път те са били изнесени зад граница през 1974 г. в музея „Смитсониън” в САЩ и от тази изложба приходът за страната ни е бил 5 млн. щатски долара. След това те са пътували многократно по света – Англия, Германия, дори Япония – и всеки път това е носило огромни приходи за България.

В този случай, заяви министърът, са платени много пари, за да бъдат поставени съкровищата в един „нещастен коридор”. Разходи е имало и за отразяването. Според него, за да се представи събитието като нещо величаво, са били поети извънредни разходи за журналисти, които са придружавали делегацията, като при това са били третирани неравноправно и някои са били облагодетелствани с по-скъпи нощувки и командировъчни. Сумата за журналистите за това събитие е в общ размер от 20 хил. лв., уточни министърът на културата.

„Няма да позволя излагане на културните ни ценности по подобен начин, защото това е щета”, заяви проф. Минеков и допълни, че трябва да се мисли за музеен обмен.

По време на пресконференцията служебният министър на културата представи и новия директор на НИНКН – арх. Петър Петров, бивш главен архитект на район „Централен” в Пловдив. Новият директор очерта приоритетите си, които включват актуализация на списъка на недвижимото наследство, режимите на опазването му и осъвременяване на процеса по дигитализация на културното наследство.

„В момента в закона има неприложими процедури, които трябва да се променят”, каза арх. Петров и добави: „Ще проверим новите си идеи на терен, преди да ги предложим в закон, за да е сигурно, че работят, както се проверява всеки агрегат, преди да се предложи на пазара.”

Предвижда се промяна при процедурите за избор на директори на културни институции, заяви служебният министър. Новата методика ще предвижда отговорност на комисиите, които избират кандидатите, възможност за предсрочно прекратяване на мандата при несправяне с работата и пълно отстраняване на министъра от процедурата.

Ще се промени и начина на финансиране на българските културни институти в чужбина. В момента 92% от разходите им са за самоиздръжка и едва 8% за присъща дейност, заяви министърът. Целта е съотношението да стане 60 към 40.

Велислав Минеков показа и подписаното писмо до Агенция „Митници” относно изнасянето на художествени творби от живи автори. Той честити на художниците, защото оттук нататък процедурата ще включва само попълване на една декларация, а не сертификат, че творбите им не представляват ценност за държавата.

Министър Минеков отдели доста време, за да отговори на писмо от Стопанска камара за ремонта на паметника на Александър Втори, както и за да обори твърденията на бившия кмет на Каварна Цонко Цонев за Яйлата. По въпроса с националната телевизия, СЕМ и правото на отговор министърът подчерта, че няма промяна в позицията му и заяви, че спешно се нуждаем от нов Закон за телевизия и радио.