Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Осем причини България да стане новата топдестинация в Европа

Любимият ми маршрут е по черноморското крайбрежие в стар небесносин Москвич от 1972-а – нещо като съветски кадилак, разказва пътешественикът Робърт Рейд, автор на туристически справочници

Няма по-добро място за прекарване на няколко дни в България от Велико Търново, пише Робърт Рейд. Снимка: Емил Георгиев  - Осем причини България да стане новата топдестинация в Европа

Няма по-добро място за прекарване на няколко дни в България от Велико Търново, пише Робърт Рейд. Снимка: Емил Георгиев

България е европейското бижу, за което много хора се оглеждат. Просто още не го знаят. Част от очарованието е в самата красота на тази последна и най-южна спирка на бившия съветски блок. Тук Балканът, наречен на местния език Стара планина, се среща с Черно море и неговите златни плажове. Мястото е неочаквано екзотично. Това е родината на кирилицата, някои села говорят само на турски език, а тукашните хора все още клатят глава отрицателно, за да кажат „да“.

Основното забавление е да се изследват планинските села, където могат да се намерят къщи от Възраждането в страната през XIX век и традиционни къщи-кръчми, украсени с дърворезби. Много от тези кръчми имат собствено домашно вино. Освен това, всичко е на добри цени.

Ходя в България през последните десетина години, пиша статии, правя клипове и осъвременявам туристическите справочници. Любимият ми маршрут е по черноморското крайбрежие в стар небесносин Москвич от 1972-а – нещо като съветски кадилак. Отдавна смятам, че България трябва да стане популярна. Предлагам осем причини това да стане скоро.

Велико Търново

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
zvuk

Гледка от светлинния спектакъл „Звук и светлина“. Снимка: Емил Георгиев

Няма по-добро място за прекарване на няколко дни в България от Велико Търново. И не го казвам само защото имаме общ рожден ден (22 март). Столица на държавата от XII до XIV век и една от големите спирки по авантюристичния маршрут на Балканите, градът е разположен между пропасти. Извиващи се улички минават край възрожденски къщи, някои от които са предназначени за гости, и край сувенирни магазинчета. Източно от центъра голямата цитадела или крепостта Царевец заема скалист връх, обитаван още от времената на траките (но повечето от оцелелите зидове са от периода между пети и дванайсети век). Нощем шоуто „Звук и светлина“ озарява мястото.

Вижте още: ЦАРЕВЕЦ И ДРУГИ БИСЕРИ И СТЪКЪЛЦА ОТ КОРОНАТА НА ТЪРНОВО

На хълма отсреща е и селището Арбанаси с неговите строги сгради като малката църква „Рождество Богородично“ от XVI век, чиито ярки стенописи са истинска изненада. Такива места са запазили местните източноправославни традиции по времето, когато страната е била сурово управлявана от Османската империя. Денем човек може да поеме по планинските пътища до интересни градчета като Трявна, където резбарството още процъфтява, да върви по римски пътища и да се любува на красиви водопади.

Вижте още: АКО ТЪРНОВО БЕШЕ СТОЛИЦА НА МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ

Пловдив

„Вторият град на България“ и може би любимото място на самите българи. Издигнат на седем хълма като Рим, с отлично запазен римски амфитеатър (бел. ред. – Античният пловдивски театър не е амфитеатър) и старинен град, пълен с красиви къщи, в някои от които можете да се настаните или да се нахраните.

Античният театър в Пловдив. Снимка: Уикипедия

Античният театър в Пловдив. Снимка: Уикипедия

София

Столицата няма атмосферата на Прага, защото е пълна с комунистически сиви сгради. Но околността е страхотна – близката планина Витоша позволява ски, велосипедни обиколки и може да бъде достигната с градския транспорт. Освен това тукашният кампус, Студентски град, приютява някои от най-горещите клубове, които можете да си представите. Сюрреалистично място за партита. Градът е пълен с римски руини. Купете си пресни зеленчуци от Женския пазар или страхотни сувенири от съветския период от пазарчето пред катедралата „Александър Невски“.

15846794998_edab7f933f_z

Народният театър „Иван Вазов“. Снимка: Емил Георгиев

Виното

България и виното имат стара история заедно. Богът на виното Дионис е роден някъде тук, може би в Перперикон, чиито руини се виждат от Пловдив. Древните гърци са се оплаквали, че тукашното вино, правено от северните им съседи, траките, е твърде силно, ако не се разреди с вода. Можете ли да си представите?

Днешните български вина са смесица от западни сортове (най-често каберне совиньон и мерло), както и местни сортове, които няма да намерите другаде. И обикновено са една от най-приятните изненади в страната. Много местни ресторанти ще ви предложат собственото си вино. Оглеждайте се за локалните сортове. Любимите ми са тъмночервеният мавруд (обикновено е най-добър в района около Пловдив) и по-плодовото мелнишко. За него местните се кълнат, че не причинявало махмурлук. Най-доброто вино от този вид е в самия Мелник – можете да го опитате направо в изба на върха на хълма, където го правят. Пробвах теорията и да, наистина нямах махмурлук.

Крепост като от „Властелинът на пръстените“

Северозападно от София има такова място. Назъбените стени на крепостта Калето, издигната първоначално от римляните преди две хиляди години, се намират сред върхове и скали, приличащи на хора. За любителите тук има и скално катерене. Но няма много посетители, понеже е на четири часа път с влак от София.

Белоградчишките скали биха били идеален декор за фентъзи епос. Снимка: БГ чудеса

Белоградчишките скали биха били идеален декор за фентъзи епос. Снимка: БГ чудеса

Сградата НЛО

На час и половина път с кола южно от Велико Търново е старата комунистическа зала за тържествени срещи на Бузлуджа, край Шипченския проход. Сивото чудо прилича на сосиера и е толкова футуристично, че го наричат „летящата чиния“. След края на социализма властите са я затворили. Но хора са влизали вътре и сега стъклата са изпочупени, а местата за сядане са нарязани, така че ще видите най-странния образ на комунизма, плюс прекрасна гледка към близкия планински проход. Наблизо е и паметникът, отбелязващ историческото усилие на българите да отхвърлят османската власт.

28547682022_0e44bb7066_z

Паметникът на Бузлуджа е толкова футуристичен, че го наричат „летящата чиния“. Снимка: Емил Георгиев

Хеви-метъл градчето на морския бряг

През 70-те и 80-те черноморските плажове са били „Червена Ривиера“ за комунисти във ваканция. Някои сегашни крайбрежни селища като Слънчев бряг са толкова прекалено развити, че не доставят никакво удоволствие. Други са исторически (като калдъръмения Созопол с древногръцки корени) или пък относително спокойни (Синеморец със златистия си плаж край турската граница).

Обаче има и места, които полудяват за „Айрън Мейдън“. Каварна, близо до румънската граница, става столица на хардрока заради местния кмет, който си пада по тази музика. Цонко Цонев създава метъл фест, кйто си остава голямо събитие за европейските фенове и добавя големи стенописи със „Скорпиънс“ и „Юрая Хийп“ върху доскоро позападнали сгради. (Бел. ред. – Цонев вече не е кмет, „Айрън Мейдън“ не са имали концерт в Каварна, а бъдещето на фестивала е под въпрос.)

„Дийп Пърпъл“ в Каварна през 2013 г. Снимка: БГНЕС

„Дийп Пърпъл“ в Каварна през 2013 г. Снимка: БГНЕС

Баница

Има два типа българска храна – истинската местна кухня и пицата. Пицата е почти навсякъде и така я давят в кетчуп, че на практика си е станала национално ястие. Но има само една българска закуска сутрин: баницата. Не може да си тръгнете, без да сте пробвали горещото тестено изделие със сирене. Има го навсякъде.

Огледайте се за местните хора, които чакат пред съвсем обикновено магазинче за прясна баница в хартиена опаковка, обикновено с цигара или с еспресо в другата ръка. Баничката обикновено струва по-малко от едно евро, а когато е топла или пък се случи да е с ябълки или с някакъв друг плод, е най-вкусното нещо в страната.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах