България и Македония се разбраха: Цар Самуил е владетел на българско царство

Промените в българските и македонските учебници по отношение на античността вече са уточнени, съобщи днес на брифинг съпредседателят на македонската секция на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония Драги Георгиев. Съгласно подписания протокол между българските и македонските експерти заедно с двете министерства на външните работи ще бъдат направени по 5 промени в предмета „история”  за 5. клас в България, както и същия брой промени за 6. клас в Македония. 

Засега промените са само по отношение на античната история и култура, „за да бъде избегната митологизацията на този исторически период”. Решено е също да се честват съвместно празниците на Светите братя Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум и цар Самуил, като са набелязани общи историографски тези за тях.

„Делото на Св. Кирил и Методий се запазва и развива в тогавашните книжовни центрове Преслав и Охрид, намиращи се на територията на средновековната българска държава, където техните ученици имат условия за работа. Това дава съществени основания на съвременните държави Северна Македония и Република България да отбелязват съвместно деня на Св. св. Кирил и Методий”, се казва в общия меморандум.

В общите тезиси е заложено, че първото честване на светите братя се е случило в Пловдив.

За Свети Климент Охридски е несъмнено, че е изпратен от българския княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа. Издигането му като епископ е по повеля на българския цар Симеон.

„Той е една от най-важните личности за културата на днешните Република България и Северна Македония”, гласи решението на комисията.

Същото е решено и за Свети Наум, като е призната ролята на средновековната българска държава в неговото утвърждаване като виден средновековен просветител.

Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която според съвременната историческа наука е българско царство с център на територията на днешна Република Северна Македония. Тази българска държава обхваща значителна част от страните и населението на Балканския полуостров.

„Цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история на двете модерни държави Република Северна Македония и Република България”, се казва в препоръките на Съвместната историко-образователна комисия.

Тя предлага на правителствата на двете държави, в духа на подписаното двустранно споразумение, честването на цар Самуил да бъде знак за споделени ценности и истинско съседство и приятелство.

Съвместната комисия освен това е прегледала и анализирала учебниците за съответните класове в двете държави, в които се изучава античността, и е констатирала определени недостатъци или възможности за подобрение. С оглед на това се препоръчва да се избягват неоснователни историографски внушения за древна история; недостатъци в историческата география при използване на карти, които не отговарят на конкретното историческо време и контекст; фактологични неточности.

Препоръки към учебниците по история за 5. клас в Република България: 

1. Включването в по-широк регионален контекст, особено на териториите западно от древна Тракия, ще представи по-съдържателно историческите процеси и ще създаде по-богата картина на културно-историческото наследство в региона.
2. За по-голяма терминологична прецизност термини като „днешните български земи“ или „територията на съвременна България“ е по-подходящо да се използват в контекста на древната история, вместо само израза „български земи“.
3. Налага се по-внимателно датиране на появата на тракийската култура в древността.
4. При представянето на някои древни общности е необходимо да се вземат предвид водещите в историографията тезиси за тяхната етнокултурна характеристика (например дарданите).
5. Историческите карти да се използват в съответствие с историческия контекст и поставените методически цели.

Препоръки за учебници по история за 6. клас в Република Северна Македония: 

1. По-широкото представяне на проблемите, свързани с древна Тракия и траките, ще допринесе за по-доброто разбиране на културно-историческото наследство в региона.
2. Предположенията за приемственост между древна Македония и съвременната македонска държава съдържат исторически анахронизъм и трябва да бъдат прецизирани.
3. Предположенията за институционална приемственост между мисията на апостол Павел и средновековните църковни структури, съществували на територията на днешна Република Северна Македония, са неоснователни.
4. Историческите карти на древната македонска държава ще бъдат по-точни, ако отговарят на определен период от време.
5. При представянето на някои древни общности е необходимо да се вземат предвид водещите тезиси в историографията за техните етнокултурни характеристики (като пеони, дардани, мигдони).