Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

България отново в Лувъра: как от варвари ставаме християни

Представяме Първото българско царство и османска калиграфия в най-посещавания музей в света

Български съкровища ще бъдат изложени под един покрив в Лувъра с шедьоври от Античността като Нике от Самотраки. Снимка: ЕПА/БГНЕС - България отново в Лувъра: как от варвари ставаме християни

Български съкровища ще бъдат изложени под един покрив в Лувъра с шедьоври от Античността като Нике от Самотраки. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Амбициите на служебния екип в Министерството на културата изглежда надминават срока на функциите му. Заместник-министърът Боряна Христова е провела предварителен разговор с представители на Лувъра за две следващи тематични изложби от историята на България във френската столица. Експозициите ще обхващат материалната култура на два отдалечени един от друг периода: Първото българско царство на Балканите (VIII – X в.) и османския период (ХV – XVIII в.). Какво очаква Франция от нас и какво всъщност можем да покажем?

През 2015 г. България нареди мащабна експозиция в парижкия дворец-музей, озаглавена „Епопеята на тракийските царе”. Представена бе материалната култура на античните траки с тяхната мистична религия и широки търговски контакти с Мала Азия, скитските степи, островна и континентална Елада. Сега французите имат желание да открият нови епохи от историята на екзотичните за тях Балкани.

Първото българско царство преминава през няколко периода, отчетливо различни един от друг: установяването и първоначално укрепване при владетелите Аспарух (или Исперих) и Тервел на вододела между седмото и осмото столетие, последван от предполагаема криза и чести династични промени през по-голямата част от осми век. Стабилизацията, настъпила при Телериг и Кардам в края на столетието, може би обяснява внезапната военна експанзия при управлението на владетеля Крум около 800 г. Превърнала се на практика в континентална империя, ранната българска държава преживява апогея на развитието си като регионална сила при Крумовите наследници Омуртаг, Маламир и Пресиян.

Управлението на Борис I, канонизиран с посмъртната и неточна титулатура „св. цар Борис”, бележи рязкото скъсване с дотогавашната езическа култура и превръщането на България в християнска страна през втората половина на IX в. Тук е и мястото на ясната разделителна линия между „варварския” или степния и новия, християнски период в историята на България. Разликата между двете епохи и драматичната промяна в българската култура от девети век ще бъде един от основните акценти в изложбата. Последвалите царувания на Симеон и Петър I (също канонизиран като светец) и появата на нови центрове като Преслав и Охрид са връхната точка в развитието на средновековната българска държава, образец за по-късни монарси и фактическо начало на славянските литератури.

Започнало с изключително добри изгледи за българската империя, десетото столетие обаче се превръща в катастрофа и епоха на мъчителна борба за оцеляване при приемниците на първите царе. Превземането на столицата Преслав последователно от киевско-варяжки и византийски войски бележи залеза на Крумовата династия. Въстанието на братята Комитопули, вдигнато в западните части на царството, преминава под знака на безмилостна война между владетеля Самуил и константинополския император Василий II. И двамата са решителни пълководци, но докато Самуилова България е затворена в централните части на Балканския полуостров, Византия в този момент разчита на ресурси от цялото Източно Средиземноморие и изходът на войната е предопределен. Наследниците на Самуил постепенно са принудени да се отбраняват във все по-тесен ареал в днешна Македония и около 1018 г. последният български принц от царска кръв Пресиян (понякога наричан Пресиян II) е принуден да признае поражението си. Започва 170-годишен период на византийска власт в българските земи, прорязван от въстания и от нашествията на печенеги и сицилиански нормани на Балканите.

През последните десетилетия историята, материалната култура, данните за религията, езиците и дори терминологията, отнасяща се до Първото българско царство, са обект на широки полемики както между историци, археолози и филолози, така и сред по-широката публика. Интересът към периода е донякъде засенчен от нарастващата популярност на Античността и се появиха повече или по-малко куриозни нови хипотези особено за основаването на средновековната държава.

Значението на т. нар. „Тъмни векове” или на ранното Средновековие се осъзнава все повече от професионалистите и любителите из цяла Европа и си струва да се изследва този период в сравнителен план с историята на други съвременни общества (например аварите, франките, лангобардите, Киевска Рус и дори отдалечените англосакси). За френската публика на бъдещата изложба може да представлява интерес например наличието на няколко владетелски резиденции или „пътуваща монархия” на територията на Първото българско царство. Това, както и ролята на кавалерията (и откриваните прабългарски воински погребения от езическия период в Североизточна България) предоставят интересни възможности за паралели с ранната история на Франкското кралство в Галия под властта на Меровингите. Контрапункт е централизацията на властта в България на фона на системата на управление на франките с няколко едновременно царуващи крале от една и съща династия.

За съжаление, материалните находки от този период в България не са така изобилни, както би се искало на археолозите и историците: за надеждна реконструкция на външния вид на ранните българи се налага да разчитаме предимно на византийски миниатюри, повечето от които датират вече от XII в.

На този фон първите векове от османската власт на Балканите изобилстват с документални и материални свидетелства и няма нищо изненадващо в това, че особен интерес към този период проявява Департаментът за ислямско изкуство на Лувъра. Работното заглавие на тази втора изложба е „Ориенталско писмено изкуство” и според зам.-министър Боряна Христова, дългогодишен директор на Националната библиотека, тук акцентът ще са османската калиграфия в ценни екземпляри от Корана, арабскоезични надписи и разкошно изработени оръжия.

Предстоящите изложби са резултат от ново споразумение за културен обмен с Франция, продължаващо досегашните традиции на сътрудничество. Целта на министерството е двете експозиции да съвпаднат с момента на българското председателство в Европейския съюз.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg