Парламентът призна не геноцид, а масово изтребление на арменците

Българският парламент призна масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915 – 1922 г. и обяви 24 април за ден на възпоменание на неговите жертви. Първоначално предложеният документ говореше за „геноцид“, но по предложение на ГЕРБ това понятие бе заменено с „масово изтребление“.

Декларацията бе приета от 43-ото Народно събрание със 157 гласа „за“, 37 „против“ и без въздържали се. Депутатите почетоха паметта на жертвите с едноминутно мълчание, а представителите на ДПС демонстративно напускаха залата.

По-рано депутатите на няколко пъти се скараха по проблема. Първоначално изобщо не се очакваше проектозаконът да се разглежда. В четвъртък дневният ред за петък бе променен и преди точката за арменския геноцид бяха добавени две други, като не се очакваше те да бъдат изчерпани преди старта на парламентарния контрол в 11 часа днес. Въпреки това в началото на днешната пленарна сесия по предложение на „Атака“, които са и вносители на декларацията, точката бе преместена първа, а работното време бе удължено.

По време на дебатите председателят на ДПС Лютви Местан заяви от парламентарната трибуна, че групата ще гласува „против“. „Днес всички дължим състрадание и съчувствие към евреите. Съвременната политика следва да се въздържи, защото няма право към избирателен подход спрямо историческите събития. Проява на политическа мъдрост е да не се търсят съзнателно теми, които да противопоставят отделните народи“, заяви той.

След това Цвета Караянчева от ГЕРБ направи предложението за редакция в декларацията – от „геноцид“ на „масово изтребление“. Поправката мина със 142 гласа „за“, 12 „против“ и 4 „въздържал се“. Подкрепата дойде 68 от ГЕРБ, 29 от БСП, 13 от Реформаторския блок, 15 от Патриотичния фронт, 8 от БДЦ, 8 от АБВ и един независим. Против бяха 10-те депутати на „Атака“, един от БСП и един независим. И четиримата, които се въздържаха, бяха от Блока.

На депутатите бе дадена кратка почивка, а в парламента изненадващо пристигна министър-председателят Бойко Борисов.

Пред журналисти той коментира: „Българското правителство не може да направи нищо по-различно от това да признае масовото изтребление на арменците“ и опита да аргументира това с факта, че това е българската дума или българският ни речник. „Действително винаги от ГЕРБ сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми. Те направиха жестове към нас, знаете с износа на месо, където контра санкциите от Русия ни удариха много в селското стопанство, надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени или убити хора ще се отчете от турското правителство“, каза Борисов.

Вече в пленарна зала председателят на ДПС Лютви Местан направи последен опит да избегне гласуването за арменския народ, като предложи да се отдаде почит на „всички жертви на политически катаклизми“.

Преди месец инициативен комитет от 100 интелектуалци призова държавата да признае исторически доказаното зверство на Османската империя срещу арменския народ (вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА). По-късно те обявиха, че са се срещали с представители на почти всички парламентарни групи и са им връчили декларацията, като са получили обещания, че тя ще бъде разгледана от Народното събрание. Само допреди дни обаче политиците упорито мълчаха, а днес отново умело избегнаха признаването на арменския геноцид.

Какво се е случило според историята?

През нощта на 24 април 1915 г. полиция нахлува в домовете на видни арменски интелектуалци в Константинопол и ги арестуват. Само за няколко дни над 800 души – писатели, поети, журналисти, политици, лекари, адвокати, учители, свещеници, дейци на изкуството, са изпратени в централния затвор на турската столица. Жертва на тази първа вълна на изтребление стават светилата на арменската литература, музика, драматургия, поезия, най-големите умове на арменския народ.

След разправата с цвета на арменската интелигенция в Константинопол и на други места, идва ред на арменското население и в турските провинции. Настава невиждана етническа чистка, стотици хиляди арменци са избити, а онези, които оцеляват в кошмарните дни, са прогонени от родните си места. На депортация е подложено цялото арменско население. Огромни маси от хора – предимно жени, деца, стари и немощни хора (голяма част от мъжкото население между 18 и 45 г. предварително уж е мобилизирано за война и изтребено още в казармите), биват изтласкани към сирийската пустиня. Онези, които не са убити, умират от глад, болести, изтощение, изнасилвания, издевателства…

Загиват милион и половина невинни хора. Планът на младотурските ръководители и идеолози като Таляат паша, Енвер паша, Джемал паша, Наим бей е осъществен с изключителна жестокост. По турските земи не остава и помен от присъствието на арменците. Спасяват се малцина.

Оцелелите, спасили се като по чудо от кланетата през 1915-1917 г., търсят пристан в други държави. Част от тях намират подслон и у нас, в България, която им отваря приятелски вратите си, за да ги приюти и да им даде шанс за нов, спокоен живот. Цар Фердинанд издава специален указ за приемането на арменските бежанци през 1915-1917 г., по-късно така постъпва и синът му Борис ІІІ, както и правителството на Александър Стамболийски. През 1922 г. България отваря границата си и без колебание приема измъчените и останали без дом и имущество арменци, които се опитват да намерят спасение от кървавите турски отряди. Няколко десетки хиляди бежанци преминават през този период през родината ни, някои от тях се установяват тук завинаги, а други продължават към други държави. И днес техните потомци с благодарност произнасят името на България, защото не са забравили, че в един отчаян за техните предци миг, това е страната, приютила ги по братски.

Над 25 държави признават геноцида. Не и България

Повече от 25 страни по целия свят осъдиха чрез парламентите си като престъпление срещу човечеството арменския геноцид, настояха Турция да признае извършеното варварство и да поиска извинение от арменския народ. Сред тези държави са Франция, Русия, Гърция, Кипър, Канада, Ливан, Белгия, Уругвай, Аржентина, Швеция, Уелс, Холандия, Словакия, Литва, Венецуела, Полша, Чили, Бразилия, Боливия, Шотландия, Швейцария.

Геноцидът над арменците бе признат и осъден и от влиятелни международни организации като Световният съвет на църквите и Европейския парламент. На 18 юни 1987 г. Подкомисията на ООН по правата на човека и Европарламентът приеха решение за признаването на Геноцида над арменците в Османската империя (1915-1917). Същата година Съветът на Европа прие решение, съгласно което отказът на днешна Турция да признае факта на престъпното деяние, осъществено от правителството на младотурците, е непреодолимо препятствие по пътя за членството на Турция в ЕС.

България обаче, която спасява десетки хиляди от бягащите от кланетата в Османската империя арменци, и до днес продължава да мълчи. Неколкократните опити на някои парламентарно представени политически сили да бъде приета декларация за признаването и осъждането на геноцида над арменците от 1915-1923 г., удрят на камък. Изнасяха се аргументи, които освен че са лишени от всякаква логика, поставяха дори под съмнение факта на извършеното преди 100 години престъпление. За първи и последен път през 1995 г. в българския парламент депутатите станаха на крака, за да почетат паметта на избитите през 1915 г. арменци.

През 2008 г. за първи път множество общински съвети в различни градове на страната – Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Шумен, Бяла, Видин, Стара Загора, Кюстендил и други, общо 18, признаха и осъдиха деянието, извършено преди 100 години в Османската империя.