България след шевертдесет години

Може ли да не се правя на хладен критик, а направо да ви пратя да си купите „Екс орбита”? Това е чудесна книга, едновременно пълна със забавни идеи и добре написана. Напомня ми и на градските видения на покойния Шекли, и на ранния Пелевин с неговия черен хумор, и на отличната новела „Вирт” от Георги Малинов.

Думата „антиутопия” в анотацията на четвъртата корица не описва точно света от „Екс орбита”. Става дума за утрешна България, каквато някои от нас лесно си представят, но за каквато малцина говорят. В края на века много технологични, политически и екологични дързости може и да се окажат всекидневие, макар че днес си мислим: „Ха, фантасмагории”. Точно с това наше презрение към невероятното се закача в книгата си Васил Георгиев.

Брат и сестра напускат градската джунгла на бъдеща София и отиват в уж идиличната комуна, където са наследили къщичка. Отначало спокойствието е пълно, но постепенно всичко се усложнява като в хубав филм. Наистина, „Екс орбита” е много подходяща за филмиране (и ако това се направи добре, резултатът може да прилича на „Сектор 9” или дори на „Петия елемент”).

Лафовете валят като из ведро, прабългарите са построили Вавилонската кула (тук се смях с глас), а екофашистите събират пътни такси като рицари-разбойници. Придвижването става с велосипед не заради многото екологично осъзнати хора, а просто от бедност. А любимият нов мит на недотам прекрасния и недотам нов свят е руда, която май произлиза от комиксите за Супермен. На фона на все по-приповдигнатите размисли на иначе чудесни наши фантасти като Николай Теллалов, „Екс Орбита” от Георгиев е глътка свеж въздух, при това с намигане.

Истината е, че не само „високата”, но и чисто жанровата литература на български става все по-добра. Обичам да чета например разказите на Бранимир Събев и Явор Цанев, но тук си имаме работа с наистина добър жанров роман. Тази книга ще се чете и има потенциал да създаде микрокулт сред феновете. От нея може да се получи не само филм, но и игра – компютърна или настолна, както ви е по вкуса. Напомня на истерично веселяшката атмосфера в пародийната антиутопия на Bright Future, ако сте попадали на това геймърско заглавие. Интересно е, че двайсет и седем години след разпадането на Съветския съюз, темата за необикновеността на утрешния ден отново си е все така на мода. А уж беше дошъл краят на историята…

Както и да е, краят на сюжета в „Екс орбита” от Васил Георгиев идва чак на 279 страница и мисля, че напредването към него ще ви достави истинско удоволствие.

„Екс орбита“ на Васил Георгиев ще бъде представена в рамките на Коледния панаир на книгата в НДК. Това ще се случи в петък (16 декември) от 18 часа на щанда на ИК „Хермес“.