Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

България стресната, трогната и очарована от един нашенец в американското кино

Димитър Д. Маринов играе руски челист в новия филм на Питър Фарели - но критиката (странно) не го коментира

Отляво надясно: Машерхала Али, Димитър Д. Маринов, Майк Хатън и Виго Мортенсен - България стресната, трогната и очарована от един нашенец в американското кино

Отляво надясно: Машерхала Али, Димитър Д. Маринов, Майк Хатън и Виго Мортенсен

Полурежисьорът Питър Фарели досега бе известен с филми като „От глупав по-глупав“, „Ах, тази Мери“, „Аз, моя милост и Айрин“, „Лепнат за теб“… за които хора и критици често спорят дали са по-глупави, отколкото смешни, или обратното. Но ето, че на 61, с първия си самостоятелен филм (досега Питър снимаше заедно с брат си Боби) той изненада цял свят и особено българите.

„Green Book“ („Зелената книга“) предизвика масово възхищение и сред зрителите, и сред критиците. Медиите го наричат „вълнуваща драмедия“, „социален коментар върху расизма в САЩ през 60-те“, който е „особено актуален днес“. Филмът вече спечели 16 отличия от фестивали, включително и наградата на публиката в Торонто, но търговското му разпространение предстои. У нас не е включен в програмата на кината до края на 2018-а.

В „Green Book“ участват двама големи актьори – двукратно номинираният за „Оскар“ Виго Мортенсен и носителят на „Оскар“ Махершала Али. Третата по важност роля е на Линда Карделини, която играе съпругата на Тони. Българският зрител обаче е стреснат, трогнат и очарован така, както не е бил от времето, когато Станислав Яневски игра куидич с Хари Потър. Настоящото вълнение е заради участието на друг наш сънародник, Димитър Д. Маринов – в ролята на Олег, руски челист. В официалния трейлър го виждаме 3 или 4 пъти в две различни сцени, има и една реплика:

„Защото се иска смелост, за да промените сърцата на хората“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Преди да проверим как (и дали въобще) критиката отразява българското участие във филма, предизвикало тръпки на национална гордост, нека видим каква история разказва „Green Book“.

В търсене на нова работа, след като нощният му клуб е затворен за ремонт, охранителят Тони Валондала, наричан Тони Уст(н)ата (защото говори прекалено много), пробва да бъде нает като шофьор и бодигард на известния пианист д-р Дон Шърли. Първата среща не минава добре, тъй като неуместното поведение на Тони се сблъсква със сложната, резервирана личност на музиканта. Накрая обаче Тони е нает, тъй като чернокожият Дон се нуждае от някой, който да го пази от неприятности по време на осемседмично концертно турне из най-затънтените райони на американския Юг от началото на 60-те.

Звукозаписното студио на Дон връчва на Тони копие от „Зелената книга на негъра-автомобилист“ – ръководство за афроамериканци как да пътуват безопасно през южните щати. Отначало двамата имат предостатъчно причини да не се разбират, д-р Шърли е високообразован човек с аристократични маниери, докато Тони Устната е охранител и уличен побойник, който едва се е научил да чете. Но постепенно, докато се сблъскват по няколко пъти на ден с дискриминацията и сегрегацията, всеки започва да променя отношението си към другия…

В тази история българинът Димитър Маринов играе един от останалите двама (бели) музиканти в триото на Дон Шърли.

Филмът е по действителен случай. Дон Шърли (1929 – 2013) е ямайско-американски класически и джаз пианист и композитор, който още на 9-годишна възраст е поканен да учи теория в Ленинградската консерватория. През 1945-а свири с Бостънската филхармония, следваща година – с Лондонската. Бил е приятел с Дюк Елингтън, записал е много албуми, композирал е симфонии и е един от тримата пианисти, изнасяли концерти като солисти с оркестъра на Миланската Скала (другите двама са Артур Рубинщайн и Святослав Рихтер). Шърли е имал докторска степен по музика, психология и църковно изкуство. Говорел е свободно осем езика и е бил талантлив художник. През 1962-а изнася серия концерти в южните щати, като негов шофьор и при нужда телохранител е Тони Устната.

Тони Устната (1930 – 2013) е работил като охранител и управител в нощни клубове, а в началото на 70-те – след запознанство с Франсис Форд Копола, последвано от малка роля в „Кръстникът“, става актьор. Играл е мафиоти във филми като „Разяреният бик“, „Добри момчета“, „Дони Браско“, „Семейство Сопрано“… Той е авторът на „Зелената книга“, от която е вдъхновен сценарият на едноименния филм.

31 позитивни ревюта, 10 смесени и 1 отрицателно формират дотук високата средна оценка от 70 точки за „Green Book“ в сайта „Метакритик“. Най-много точки – 100 – му дават „Обзървър“, „Вашингтон Пост“ и „Сан Франциско Кроникъл“, а най-малко – 30 – „Ню Йоркър“. Но това са крайни мнения (специално критикът в „Ню Йоркър“ се дразни, че филмът умишлено се опитва да спечели „Оскар“, като просто преобръща ролите от „Да возиш мис Дейзи“).

Всички останали критици присъждат на филма между 60 и 85 точки – и онова, в което са единодушни, е отличната игра на Виго Мортенсен и Махершала Али – „те двамата могат да направят страхотно вино и от изветрял оцет“. Някои предпочитат единия:

„В един от най-добрите филми на десетилетието чарът на Виго Мортенсен е толкова голям, колкото шкембето му“, пише „Обзървър“. (Актьорът е качил 12 кг за ролята.)

Други като „Инкуайърър“ са си харесали Али още в заглавието:

„Виртуозна игра на Махершала Али като виртуоз“.

„Инкуайрър“ споменава и българина — само във визитката на филма, веднага след Мортенсен, Али и Карделини. Което все пак не е малко – от актьорите в повечето текстове присъстват само имената на Али и Мортенсен.

Изключението е „Варайъти“, цитираме последната част от едно много дълго изречение:

„… което означава да остави жена си Линда Карделини у дома с децата, докато двамата колеги музиканти на Шърли, басистът Майк Хатън и руският челист Димитър Д. Маринов, пътуват с друга, собствена кола“.

Българинът Димитър Д. Маринов в кадър от филма – на заден план

Името на Маринов се среща в още няколко изброявания на актьорите от филма (и все на различни места, но никога по-напред от четвъртото), изглежда това е всичко, което водещите критици имат да кажат за нашия сънародник. Вярно, че не открихме нито една хвалба за него, но пък нямаше и нито една забележка към играта му.

Явно „Страстите Христови“ на Мел Гибсън остава единственият голям холивудски филм, в който наши сънародници не просто участваха (както например Жорж Ганчев или Башар Рахал), но имаха и роли с реплики и бяха забелязани от чуждите критици. При това бяха двама: Христо Шопов и Христо Живков. На тях тогава не им се наложи да говорят английски.

Впрочем, на Димитър Д. Маринов също не му се е наложило да демонстрира верен американски говор, той играе руски музикант. Българският актьорски шанс в Холивуд засега остават само ролите на чужденци.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах