България в очите на чужденците: История, красива провинция (с истински селяни) и евтина храна

Късен следобед в центъра на София заедно с туристи от Израел, Япония, Франция и Италия

„Постигате добър баланс между развито и недоразвито - има много хубави и стари села с истински селяни, но в същото време пътищата и инфраструктурата са чудесни“, обясняват Наа и Орен от Израел, които са за втори път в България. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - България в очите на чужденците: История, красива провинция (с истински селяни) и евтина храна

„Постигате добър баланс между развито и недоразвито - има много хубави и стари села с истински селяни, но в същото време пътищата и инфраструктурата са чудесни“, обясняват Наа и Орен от Израел, които са за втори път в България. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

През август София е празна от софиянци като на 1 януари, но тълпи от чужденци изследват екзотичните за тях наши култура и забележителности. Английски, френски, испански, японски и много други езици чуваме както на големите столични булеварди, така и по закътаните малки улички в центъра. Но какво си мислят чужденците, пристигащи за ваканция в българската столица?

В един късен августовски следобед решаваме да се разходим из любимите места на чуждите гости в града ни и да разберем какво ги е довело у нас – какво харесват, какво не им допада и най-вече какво ги кара да се връщат тук…

През август по булевард „Витоша“ по-често се чува чуждестранна реч, отколкото българска. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Има сгради, но не и архитектура“

Срещаме Кристин и Изабел пред Народния театър – двете са част от малка френска група туристи, пристигнали в София, организирани от неправителствена организация. Обясняват ни, че не са за първи път в страната ни – идвали са и през 1989 г. Особено са впечатлени от Родопите и Рилския манастир, в София не намират нищо, което да ги подразни, но на въпроса какво не им е допаднало по време на престоя им в България, след кратък размисъл отговарят:

Ходихме до Черно море и там имаше много туристи, претъпкано е. Градовете по морето не са толкова красиви. Има сгради, но не архитектура“.

Кристин и Изабел от Франция. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Все още сте независима държава“

Даниеле и Моника са двойка и живеят заедно в Италия, тя е от Полша. Той е програмист, тя работи в офис. Срещаме ги тъкмо докато паркират автомобила си на ул. „Алабин“. Това е първото им идване в България. Питам ги какво ги води тук.

Самолетният билет беше много евтин и това бе основната причина – отвръща Моника. – Имахме 11 дни и не знаехме къде да ги прекараме – просто да наемем кола и да обиколим.

Киномания

Отворихме страницата на самолетната компания и първата дестинация, която ни беше нова, непозната и най-евтина, бе София“, допълва Даниеле.

Кацнали са същия ден и все още не са имали достатъчно време да разгледат забележителностите. Това, което веднага им е допаднало обаче, са безплатните турове, за които разбрали от рецепцията на хотела. Вече са били на две обиколки – една в музеи, галерии и църкви и още една с безплатна храна. Казват, че са им били изключително полезни, защото когато пристигнеш в града, нямаш идея откъде да тръгнеш. Затова и се надяват, че информацията за обиколките ще стане по-публична.

Посетихме няколко местни ресторанта, където ни сервираха малки порции традиционни ястия. Беше много мило, оценяваме го. Пихме и местно вино. Не помня имената на храните, но много ми хареса млякото с краставиците“, разказва тя и се въодушевява, когато ѝ подсказвам, че тук му викаме „таратор“.

О, да, както и сладкото – мекица“, бърза да допълни Даниеле.

Наистина много харесвам историята ви. Връщаме се от Археологическия музей, имаше невероятни неща! Беше пълно с древни артефакти от цяла България. Тракийската цивилизация е много интересна. Били сте окупирани от римляни, от османци, от руснаци, но все още сте независима държава. Вече не сте под руско влияние, слава богу. За жалост, остават всички тези сгради – казва Моника и сочи към хотел „Рила“, – но същото е и в Полша. Засега наистина много ни харесва.

Колкото до това какво не им харесва, веднага сочат тротоара.

Чудя се как се оправят хората с увреждания“, поклаща глава Моника.

Даниеле и Моника от Полша и Италия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„София – голяма и спокойна“

Мидорико и Шоу са двойка японски туристи от Осака – той работи в неправителствена организация, която подпомага бездомните хора, тя е редактор на списание, посветено на същата кауза. В късния, но все още горещ следобед, са прегърнали раниците си и си почиват на пейка на „Витошка“. Питам ги какво ги води насам – оказва се, че имат приятел българин, който ги посетил преди 6 години и сега му връщат гостуването.

Какви са първите им впечатления?

Харесва ми колко спокойна е столицата ви. Идваме от Хелзинки и Санкт Петербург. Градът ви е голям, но по-спокоен от тях“, смята Шоу.

„Да, много се радваме на хубавото лятно време и на слънцето“ – усмихва се и тя.

Мидорико и Шоу от Япония. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

„Влюбихме се в страната ви и се върнахме“

Продължаваме към НДК и виждаме гледка, превърнала се в обичайна за емблематичния столичен булевард – група деца използват фонтана за площадка за игра. На ръба на това, което трябваше да е басейн, са поседнали родителите на две от децата и ядат сладолед от съседна джелатерия. Вдигнали косите си на рошав кок, изправени сме пред дилема – или са чужденци, или идват от къмпинга на „Градина“. Заговаряме ги и предположението ни излиза правилно – Ноа, Орен и двете им дългокоси деца Ювал и Мая са пристигнали от Израел.

И двамата преди са били стартъпъри в интернет индустрията, но сега се занимават с деца в специално училище, където часовете, посещаемостта, домашните и оценките не са задължителни. Щастливи са, че са сменили професиите си, „но не се отплаща“.

Ноа, Орен, Мая и Ювал от Израел. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Разговаряме с тях, докато красивите Ювал и Мая тичат из фонтана и се опитват да подредят приоритетите си – от едната страна е топящият се в жегата сладолед, но от другата натежава играта с другите деца.

Бяхме тук и миналото лято. Обикаляхме, а в София прекарахме два дни, тази година ще са отново два или три. Влюбихме се и сега се връщаме – казва ми Ноа. – Страшно много ни харесва България. Обичаме страната, хората, природата.

Впечатли ни най-вече природата – допълва Орен. – Имате много красива провинция, харесваме много планините – били сме в Родопите, Рила, Пирин и Централния Балкан.

Искрено се затрудняват обаче, когато искаме да посочат нещо, което не им е допаднало по време на престоя им.

Постигате добър баланс между развито и недоразвито – има много хубави и стари села с истински селяни, но в същото време пътищата и инфраструктурата са чудесни“, обяснява той.

Налага се обаче да го прекъсна, все пак тъкмо пътищата са едни от най-големите проблеми на страната ни, не само според шофьорите, но и според управляващите, които инвестират милиарди годишно в това перо. И двамата са много учудени от този факт.

Пътищата ли? – повдига вежди Орен. – Ние пътуваме много по планините, миналата година изминахме около 2 хил. км за 3 седмици и си бяха наред.“

А и ние не бързаме, нямаме нищо против, ако за 1 час изминем 2 километра – казва Ноа. – Наемаме си кола и пътуваме наоколо, разглеждаме, така че не ни пречи, ако пътят е по-лош. Минахме и по „известните места“, като Седемте рилски езера, всеки път обикаляме около къщата или хотела, в който сме отседнали.

Питайте ме за българите“, намесва се нетърпеливо Орен.

Питам. Може би пък там се крие нещото, което не му харесва в страната.

Напротив. Тук се чувстваме много комфортно. Първо, защото сте много вежливи, много внимателно живеете редом с другите. Например, шофьорите по пътя са културни, карат бавно, не надуват клаксона… Не знам, хората винаги са били много мили с нас. Обичат децата, ние имаме две и предпочитаме да ги отглеждаме свободно и диво. Ето, тя например е боса и вие го приемате, мило е.

Ноа също има свои наблюдения за българите:

Много сте тихи. Идваме от Израел, където сме шумни, улиците ни – също, докато тук всичко е спокойно и ни харесва.

„Всичко ни харессва“

Елеонор и Диого са последната двойка, която срещаме обратно на път за Народния театър. Тя работи като инженер, той е консултант. Идват от Португалия, пристигнали са преди около седмица и вече дори са посетили Черноморието. Морето е по-топло, но и двамата определено предпочитат океана. Това, което им харесва в България, е, че е „различно от Португалия“.

Всички са много мили и внимателни. Евтино е и това също е хубаво“, казва Елеонор.

А има ли нещо в България, което не им допада?

„Не“, категорично отсичат и двамата и продължават разходката си ръка за ръка.

Елеонор и Диого от Португалия. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

ДС