България във Венеция 2022: Боклукът като следа от търсенето на смисъл

Идеята, с която Михаил Михайлов бе избран да представя страната ни на Биеналето

Стопкадър от видеопърформанса на Михаил Михайлов - България във Венеция 2022: Боклукът като следа от търсенето на смисъл

Стопкадър от видеопърформанса на Михаил Михайлов

Метафора на самотното търсене на смисъл в наратива на ежедневието ще представи българският художник Михаил Михайлов на Биеналето на съвременното изкуство във Венеция. Проектът му, озаглавен „Ето къде си“, с куратор Ирина Баткова, бе предпочетен от журито измежду 17 предложения и ще бъде финансиран от българската държава. Той ще бъде експониран в наетото от Министерството на културата пространство на партерния етаж на „Спацио Рава“ – сграда на Канале Гранде.

Произведението на Михайлов представлява комбинация от рисунки, видеопърформанс и геометрични конструкции, подобни на мебели, но без утилитарно предназначение. В основата на проекта са рисунките, част от серията „Dust to Dust“ (Прах при прахта), отличена с първа награда на фестивала „Drawing now 2018“ в Париж. Поредицата въплъщава интереса на художника към следите на човешкото съществуване.

„Рисувам натрупващите се в ателието ми прах, петна, ненужни пластмасови частици и мухъл – обяснява Михайлов. – Неща, предизвикани както от собственото ми съществуване, така и от това на хората около мен. Все неща, които бихме искали да не виждаме и предпочитаме да отстраним или да скрием. Процесът на рисуване отнема почти толкова време, колкото е необходимо да се създаде от само себе си този материал. Трансформирайки този микрокосмос, се опитвам да намеря паралели с макрокосмоса, приемайки противоречията вътре. Докато науката се занимава в дълбочина със състава на материята, аз, чрез изкуство, се стремя да проумея смисъла на материята. Прашинката в този случай не е цел, а символизира материята като цяло и като част от мен и от теб. Търсейки отговор на въпроса „Какво има смисъл в живота?“, осъзнавам колко относителен е нашият отговор. Точно толкова е относителен и погледът на зрителя, който често, гледайки моите рисунки, трудно прави разликата между истинския и нарисувания прах.“ 

Артистичната философия на Михайлов в този проект се вписва в основната тема на куратора на Биеналето тази година Чечилия Алемани – „Млякото на мечтите“. Основните теми, които задава кураторският текст, са представянето на телата и техните метаморфози, връзката между индивидите и технологиите, връзката между телата и земята. Провокацията към участниците и публиката е да анализират как се променя дефиницията за човека; какво представлява животът и какво отличава животните, растенията, хората и нечовеците; какви са нашите отговорности към планетата, към другите хора и различните организми, с които живеем; как би изглеждал животът без нас.

Проектът на Михайлов и кураторката Баткова изследва помещението на „Спацио Рава“ като възможност за превръщането на физическото пространство в символно – среда, която преосмисля опозицията „екстериор – интериор“, посоките „вътре – вън“, „горе – долу“ в контекста на тялото и неговите отношения с жизненото пространство. Затова авторът разполага рисунките си сред подобни на мебели геометрични обекти, чието присъствие създава едновременно минималистична и абсурдна среда.

Реализацията на „Ето къде си“ ще струва 60 хил. лв.

Сред останалите предложения за български участник на Биеналето изпъква проектът на скулптора Павел Койчев. Неговата концепция е извън предложеното за целта пространство в „Спацио Рава“, авторът предлага друга локация – площада до Двореца на дожите. Проектът му, озаглавен „Воайорството“, представлява фотомонтаж от хартия на две огромни съвкупляващи се фигури, чиито наблюдатели са разположени върху самите им тела.

Павел Койчев, „Воайорството“

Сред интересните проекти е „Нека човечеството се преобърне“ на художника Димитър Солаков и куратора Ларс Нордби, впечатляваща в който е внушителна черна статуя на гигант – антропоморфно създание, което поглъща Земята. Фигурата може да бъде видяна чрез смартфон.

Виртуалният колос на Димитър Солаков

Лъчезар Бояджиев е предложил „Метро за Венеция“ – част от цикъла „Утопични решения за дистопични градове“. Мариела Гемишева с куратор Мария Василева са представили „Името на розата“ – проект, по който Гемишева работи дългосрочно. Основната метафора в него са гилзи, пълни с розово масло – патроните са обезвредени и превърнати в приятни обекти за притежание. Кураторката Мариела Маламат е работила заедно с 18 артисти от три различни поколения по проекта „Киселото мляко на мечтите – Музей на кравата“. А скулпторът Тодор Тодоров, с куратор Даниела Тодорова, е предложил проекта „Щрайх“ – скулптури във формата на музикални инструменти, издаващи звук, създаден от композитори, за дует, трио и квартет.

59-ото издание на Биеналето на съвременното изкуство ще се проведе във Венеция от 23 април до 29 ноември.

Проектите на всички кандидати за българското участие на Биеналето

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах